"Радост за властимащите и тревога за хората" - така президентът Румен Радев определи конвергентните доклади на ЕК и ЕЦБ. Той остана докрай верен подстрекател на страховете на много граждани от въвеждането на еврото, опитвайки се да го саботира.

Популистът без власт е контраелит

Всеки популист говори от името на хората, внушавайки, че огромното мнозинство хора е едно цяло, което освен това непременно страда от гнета на управляващия елит и малцинствени привилегировани прослойки, а той единствен е автентичният им защитник. Така популистът без власт се представя за народен контраелит, който следва да бъде овластен, за да брани интересите му. Или поне интересите на унижените и оскърбените, безгласните и безвластните, които обаче пак са хиляди, маса, народ – истинският народ.

Радев говори, Пеевски действа, "хората" си плащат масрафа

Дали Радев ще дойде на власт зависи първо от това дали ще се престраши да слезе на партийно-политическия терен. И дали няма да е принуден да го направи още преди да изтече президентският му мандат.

Друг един популист с власт обаче също е отдаден на грижата за истинския и целокупен народ. Всяко политическо изказване на Делян Пеевски е под мотото "за хората". Даже това се превърна в негов личен бранд на грижа за народа срещу ценови спекулации при въвеждането на еврото. Пощенските клонове няма да са хранителни магазини за хората с минимални надценки, какъвто беше първоначалният замисъл. Вместо това "хората" ще могат там свободно да си обменят левовете в евро и вече с новата европейска валута, без всякакво унижение и оскърбление, да си пазаруват в "Магазин за хората". Точно така се нарича създаденото държавно дружество под шапката на Министерството на земеделието и храните (със сходна абревиатура като магазините за хората – МЗХ), чийто министър (няма как иначе) е верен човек на Човека на хората. Магазините за хората ще се настанят в стотици обекти на Централния кооперативен съюз и ще продават хранителни стоки с до 10% надценка.

Това е разликата между популист без власт и популист с власт – докато Радев само говори за хората, Пеевски работи за хората. И двамата копнеят за широк електорат, но докато единият се опитва да го прелъсти, другият вече го обладава. Разбира се, пак за сметка на хората, защото и в двата случая те плащат масрафа – от народа, за народа, както се казваше до неотдавна. Защото ако Радев можеше да спре еврото, бедните щяха да обеднеят още повече или поне нямаше скоро да са по-малко бедни. А пък Пеевски осигурява хранителната промоция с държавна пара, т.е. за сметка на същите тези хора като данъкоплатци.

Две страни на една и съща популистка монета

И двамата са езито и турата на една и съща монета. Случайно или не, но Пеевски спря да говори за президента като за "Мистър Кеш". Може да е сработила заплахата за "Пътя на Копринката" и президентът да няма нужда от повече словесен бой. А може и да залага на разликата между бърборкото за хората, останал си самотен на високата камбанария, и дееца за хората, който осигурява кетъринга на паството. 

Радев пък изпусна шанса да ограничи купуването на гласове на последните избори, когато имаше свой човек начело на ДАНС. След като той доброзорлем се пенсионира в комисията по досиетата, най-мощната спецслужба вече се оглавява от сочен за довереник на Пеевски (няма как иначе).

Президентът освен това заседна в стратегическа плитчина, защото с офанзивата си срещу еврото окончателно загуби сериозни дивизии по фланговете, които са съставени от антикорупционни, но проевропейски хора. Ако с проруската си позиция за войната в Украйна поддръжниците му в сектора на ПП-ДБ оредяха, те навярно са окончателно и напълно загубени след засадата в последния момент срещу еврото (впрочем също проруска поне като изгода, ако не е и по поръчка). Радев вече не може да е техният говорител.

Гражданите са превърнати в стадо, което е безотговорно

Политиката "за хората" превръща гражданите в стадо, което има насъщна нужда от пастир. Някой трябва да го води да пасе, някой трябва да го дои – самó то е безпомощно. "Хората" са добрите, останалите са лошите. "Хората" са целокупен субект, без всякакви различия помежду им, и техните интереси могат да бъдат истински защитени единствено чрез пряката им политическа воля, чрез референдум.

Целокупното стадо на хората се води от страхове и инстинкти, от страсти и настроения, не от разум и диалог, от компетентност и мъдрост. А най-големият проблем е, че стадото от хора е политически безотговорно. То не може да признае собствен провал, защото в него няма индивиди, слоеве и представители на техните интереси и ценности. Неговият пастир също е безотговорен, защото за провалите винаги хвърля вината на подизпълнителите си помагачи. Накрая ще го измести друг пастир, който има нужда от стадо и стадото има нужда от него. Затова когато някой иска да е говорителят на хората или да работи за хората, той ги обезвластява и подчинява, а те вече не знаят нито кои са, нито какво всъщност искат.

Дойче Веле