Срещата между Делян Пеевски и Джевдет Чакъров от тази седмица, подадената оставка на Чакъров като съпредседател на ДПС и изтеглянето от негова страна на съдебния иск срещу Пеевски са емпиричните прояви на политическата репресия в България. Нещата трябва да се наричат с истинските им имена.

Има ли политическа логика

Политическата репресия е използването на разследващите и наказателните инструменти на държавата за оказване на натиск върху политически опоненти. За действията на Джевдет Чакъров, които сами по себе си представляват показно предателство на неговите съпартийци и каузи, няма никаква друга причина, освен започналите срещу него (през сина му) наказателни действия: разследвания и запори на бизнеси. Чакъров не е посочил никакви политически аргументи за това, което прави. Всъщност той не е направил никакво изказване и явно го е срам да обясни публично действията си. Това, което имаме като обяснение на случилото се, е от Делян Пеевски и неговото ДПС.

Джевдет Чакъров очевидно не беше консултирал и своята парламентарна група за решението си, та тя трябваше да се събира спешно след него и да обяснява, че всъщност става дума не за обединение на ДПС, а за предателство на лидера на една от фракциите. Всичко това подсказва, че Чакъров не е горд от действията си и, ако не е принуден, едва ли би ги извършил.

Политическа логика зад тези действия няма. В крайна сметка самият Чакъров повече от година защитаваше тезата, че Делян Пеевски се опитва да превземе ДПС, използвайки инструментите на държавата. Това всъщност се случи по най-абсурдния и показен начин - самият лидер на ДПС-Доган се разкая и посипа главата си с пепел, като остави името на Движението на своя враг и опонент.

Има някои наблюдатели, които търсят в това библейско по своя характер предателство "нормалната" логика на политическата надпревара. Просто Пеевски се е оказал по-силен от Чакъров, който е решил да хвърли кърпата в името на… незнайно какво. Единството на партията, "работа за хората" и други подобни се привеждат като евентуални мотиви на Чакъров да признае своята политическа немощ. Това обаче е по-скоро пиар манипулация от страна на хората на Пеевски, отколкото реално обяснение на случващото се.

Първо, ако е целял обединение на двете фракции, Чакъров все пак щеше да е предупредил своите и да говори и от тяхно име. Второ, самата "сила" на Пеевски е проблемът, с който ДПС-Доган се бореше през последната година, твърдейки, че тя е резултат от влиянието му в служби и други институции. Какъв проблем решаваш, ако просто го признаеш за съществуващ и нерешим?

Силата на Делян Пеевски

В сблъсъка между двете ДПС-та станаха пределно ясни източниците на "силата" на Делян Пеевски. При това силата не бива да се бърка с легитимна власт - силата е просто надмощие, подкрепено с държавни инструменти по непрозрачен и необясним начин.

Първият източник на силата на Пеевски са Бойко Борисов и ГЕРБ. Без този източник феноменът "Пеевски" не би могъл да съществува нито сега, нито през последното десетилетие. След последните парламентарни избори например общините, преминали към ДПС-Ново начало, получиха щедри, извънредни субсидии от бюджета.

Това не може да стане без ГЕРБ и Борисов. За да се осигури мястото на Пеевски в управлението, Борисов и ГЕРБ се обявиха твърдо против санитарния кордон срещу Пеевски в настоящото НС, а и провалиха ротацията с ПП-ДБ при предходното редовно управление на страната. А когато включиха номинално хората на Ахмед Доган в управлението, ГЕРБ настояваха на тях да не им се дават никакви постове и като цяло да не им се удовлетворяват исканията. На практика АПС на Доган беше изгонено от управляващото мнозинство с продължаването на наказателната и административна репресия срещу негови представители.

Накратко: "силата" на Пеевски идва от способността му да "разпределя порции", а за това е необходима партия ГЕРБ, която да му гарантира участие във властта. Назначаването на Росен Карадимов в КЗК е друг пример, който демонстрира как хора, съвсем приемливи за Пеевски, се озовават в регулаторите. Дали са през "квоти" на ГЕРБ, БСП или някоя друга партия - това не е толкова важно.

Калин Стоянов влезе в правителство на академик Денков с одобрение на ПП-ДБ. Това не му попречи да остане на поста си дори след като загуби доверието на Денков и ПП-ДБ. А за това бяха необходими ГЕРБ, за да защитят човека на Пеевски.

Първият източник на силата на Новото начало е полу-легитимен. Той се състои в необяснимото от политическа гледна точка сътрудничество между Борисов и Пеевски, което надживява всякакви конфликти. Единственото е, че от прикрито това сътрудничество става все по-явно и сегашното мнозинство директно зависи от Пеевски.

Вторият източник на силата на Пеевски е съвсем нелегитимен. Това е влиянието му в служби и съдебни органи по модела "Осемте джуджета". Нагледахме се през последните години как по политическа команда уж независими органи бранят или отстраняват Иван Гешев, назначават и преназначават Борислав Сарафов, дават името ДПС на Делян Пеевски и отказват регистрация на хората на Доган. Нещо повече: политическите опоненти на Пеевски са проверявани, разследвани, налагат им се запори, а да не говорим и за обилното им заливане с помия в определена част от медиите, които са на Пеевски, без официално да са негови.

Тук защитните теории на Новото начало са две. Първо, че всичко това са просто съвпадения и случайности. Институциите си вършат работата, а това, че си я вършат само по отношение на определени политически субекти, е просто съвпадение. Всичко това не е нещо ново - в България се разследва обикновено опозицията.

Втората защитна теория е, че Джевдет Чакъров и неговите хора си заслужават да бъдат разследвани, защото са натрупали много грехове в годините на прехода и богатството им е в резултат от порочни схеми.

И двете защитни обяснения са подвеждащи, разбира се. Първо, случайни съвпадения в политическата репресия няма - тя е доста целенасочена спрямо политическите опоненти на Пеевски. Второ, дори Джевдет Чакъров или синът му да са вършили престъпления и нередности, това не променя ситуацията. Просто означава, че дълго време те са се ползвали от чадъра на институциите, а когато са станали политически неудобни, чадърът е свит и те са подгонени. Политическата репресия върви ръка за ръка с политическа протекция срещу наказателна репресия: това са двете страни на една и съща монета.

Борисов във фотостудиото "Пеевски"?

Мнозина повдигнаха въпроса дали между ситуацията на Чакъров и тази на Борисов спрямо Пеевски няма паралели. Вярно е, че все още няма снимка Пеевски-Борисов, но пък Борисов се държи така, все едно я има.

Уж той не гледа "турския сериал", пък все правителствата и мнозинствата му действат в полза на някой от героите в него ("кордонът" е добър пример). И то все в полза на един определен човек. А и като цяло Борисов не обича да се обяснява за Пеевски - така, както и за Чакъров това е видимо неприятно и срамно занимание.

Към момента пукнатини между Борисов и Пеевски не се виждат, така че да се "плаши" Борисов с евентуална злощастна развръзка на неговото партньорство е пожелателно мислене. И двамата протагонисти действат в синхрон и имат очевидна полза от взаимодействието си. Проблемът е, че това взаимодействие има тежка цена. И тя е легитимирането на политическата репресия.

А когато насилието стане норма, въпросът за следващата жертва остава отворен.

Дойче веле