Добър 4,27 е средният успех на зрелостниците от задължителната матура по български език и литература, не много по-различен от този от 2024-та (4,32 тогава), сочи анализът на МОН

Резултатите от държавните зрелостни изпити са сходни и съпоставими с предишните години. От матурата по БЕЛ са с една точка по-ниски. Средният резултат там е 57,53 точки.

А според образователния министър Красимир Вълчев това, че не е въведена задължителна матура по математика, е една от най-големите грешки на системата, теза, която той повторя още от началото на новото си заемане на поста в МОН. Вълчев беше и предишен мандат министър в третия кабинет на ГЕРБ, т.е. разполагаше с четири години, за да направи тези промени.

"През следващите месеци ще подложим на обсъждане образователната структура, а в края на месеца ще има дискусия по тази тема.

За мен основен проблем си остава ниският брой и процент зрелостници, избрали матура по математика, физика и химия. Това поставя пред предизвикателство инженерното ни образование, поставя пред предизвикателство редица важни индустрии. Смея да твърде, че един от най-важните въпроси за социално-икономическото ни развитие е да подобрим резултати по математика и природни науки заради липсата на хора в секторите", отбеляза министърът отново.

И тази година направихме крачка по-голяма част от задачите да са насочени към умения, а не само на знания. Едно от основните предизвикателства е да пречупим културата на заучаване, каза още Вълчев, макар че не стана ясно на какво се основава това му твърдение. 

МОН е провело 79 държавни зрелостни изпити по различните предмети, т. нар. втора матура, която е по избор, затова и там резултатите по традиция са по-добри.

Малко статистика:

  • Няма нито един зрелостник, който да е получил 0 точки и на двете матури. 23-ма не са успели да изкарат нито една точка по БЕЛ
  • 279 са зрелостниците с пълни шестици и на двете задължителни матури. 5697 са с оценка „слаб 2“ по БЕЛ.
  • Най-често учениците изпитват затруднения при пунктуация, полуслято и разделно писане и употреба на пароними.
  • Най-високи резултати на матурата по БЕЛ са получени, както е обичайно, в София, Смолян, Варна, Пловдив и Русе.
  • Сливен, Силистра, Шумен и Разград са регионите, които традиционно показват по-ниски резултати.  
  • Единствената област, в която има подобрение на резултатите, е Плевен. 
  • Спрямо 2024 година почти двойно нараства броят на зрелостниците, които имат 100 точки на втората матура, както и 100 точки на матурата по БЕЛ. 
  • Много добър 4,81 е средният успех на зрелостниците от втория изпит.

„Най-общо резултати са съпоставими с тези от предходните години. Не можем да очакваме нещо различно, тъй като системата е същата. Може да се каже, че випуските са до голяма степен сходни, така че и резултати са сходни. 

Това, което системата не е направила към настоящия момент поради няколко обективни причини, е така наречената оценка на добавената стойност и оценка на развитието, която трябва да съпоставя резултатите на една група ученици на входа и на изхода на един етап на образование. Това е ни една от амбициите ни за следващите месеци”, коментира още министърът.

МОН е стартирало работа по нови учебни програми. Вълчев поясни, че идеята е през септември да се представят малки документи, условно наречени визии или концепции за промяна във всички учебни програми по отделните предмети.

„Организацията за икономическо сътрудничество и развитие отбелязва, че ние сме една от страните с най-висока степен на образователно детерминирана сегрегация. И виждаме много голям процент училища с концентрация на деца със слаби резултати. Това е защото те така са се обособили след седми клас. Разбира се, имаме и до седми клас такава сегрегация, но тя е териториално обособена. Това е една от темите, които ние ще поставим за обсъждане през следващите месеци е образователната структура”, добави той.

Днес обявиха и резултатите от изпитите след четвърти клас, които, както от МОН отбелязоха, са традиционно добри.