Иварс Иябс е латвийски евродепутат от либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ). Неговата страна сериозно пострада от финансовата криза през 2009-2010 г., но след това бързо прие еврото. Иябс разказа пред Клуб Z за въвеждането на единната валута в балтийската република и за ползата от това.

-- Г-н Иябс, знаете, че България се готви да въведе еврото, че има протести, че президентът настоява за референдум. Бихте ли разказали как се случиха нещата с въвеждането на единната валута в Латвия?

- Първо, смятам, че идеята България да се присъедини към валутния съюз е много добра. Защото не става дума просто животът на хората да стане по-лесен. А ще бъде добре и за българската икономика.

Но ако говорим за латвийския опит, ситуацията днес е твърде различна. Ние въведохме еврото през 2014 г. Само че тъкмо бяхме преживели тежката икономическа криза през 2009-2010 г. Преживяхме я много тежко, защото загубихме близо 18 на сто от нашия БВП, което е много. Тогава имахме собствена валута – латвийски лат, който беше вързан за еврото. Но за нас беше важно да влезем в еврозоната възможно най-бързо, защото тя ни осигуряваше някаква валутна стабилност. В този смисъл значителна част от населението на Латвия подкрепяше въвеждането на еврото.

Но, както и навсякъде другаде, това е едно важно решение. И, подобно на други такива решения, поражда различен вид конспиративни теории и апокалиптични сценарии за това какво ще се случи. Затова смятам, че не трябва да се изненадваме. Според мен във всяка страна местната валута е нещо като национален символ. Особено по-възрастните поколения възприемат лишаването от нея за нещо като символично.

Същевременно, що се отнася до използването на еврото и удобството от това, смятам, че дори българите усещат ползите от намалените банкови такси, на разходите при пътуване. Защото, подобно на Латвия, България също е много отворена. И вашата икономика е голям износител. И в този смисъл еврото е добра идея. 

Колкото до техническата част, един от главните страхове, с които българското правителство трябва да се пребори възможно най-бързо, е заради инфлацията. Хората с право се опасяват, че преминаването към валута ще донесе по-висока инфлация. В Латвия имаше нещо като споразумение между главните търговски вериги и доставчиците на обществени услуги за нещо като прозрачно въвеждане на еврото. Така бе гарантирано, че цените няма да скочат при въвеждането на новата валута. Затова е важно да се комуникира с населението.

- В крайна сметка скочиха ли цените в Латвия?

- Нямахме голяма инфлация. През 2014 г., когато бе въведено еврото, тя бе 2-3 на сто. Нямаме значителен скок. Разбира се, не трябва да преувеличаваме и ползите от еврото, защото имаше мнение, че приемането му ще доведе до голямо увеличаване на преките чуждестранни инвестиции. В случая с Латвия това не бе вярно. Те останаха на същото ниво.

Най-важното събитие за нас обаче бе влизането в ЕС през 2004 г., а не приемането на еврото. Защото става дума за стабилност. Това значи в неспокойни времена да бъдеш част от по-голям икономически блок. Вече казах, че тъкмо бяхме преживели кризата от 2009-2010 г. Да останеш със своята малка и слаба национална валута, когато с нея се спекулира на международния пазар, е твърде опасна стратегия. Затова веднага след кризата решихме, че трябва да преминем към еврото.

- Кой в Латвия бе против еврото?

- Предимно евроскептиците. Не знам как е сега в България, но тогава в Латвия имаше твърде много руска дезинформация за еврото и много конспиративни теории, според които приемането на европейската валута ще причини икономически колапс. Нямаше обаче мащабна кампания срещу въвеждането на еврото. Имаше дебати в парламента, както обикновено. Но нямаше организирана силна кампания, защото мнозинството от населението на Латвия бе за еврото. Кризата предизвика сериозно орязване на държавния бюджет. И огромна част от населението разбра, че да си част от по-голямо валутно пространство е добро решение, което да не позволи повтаряне на грешките от 2009 и 2010 г.

- Рускоезичното население против еврото ли бе в своето мнозинство?

- На първо място, това не е хомогенно население. По-младото поколение от рускоговорещите е много добре интегрирано в латвийското общество. И тези хора много добре се възползват от предоставените им възможности от еврозоната. Те пътуват из Европа и виждат как функционира еврото. Според мен по-голямата част от рускоезичното население в Латвия бе някъде по средата. Тя чакаше да види какво ще стане. Има, разбира се, една много малка част, които живеят с кремълската пропаганда. За тях имиджът на еврото не бе много положителен. Но те нямаха кой знае каква роля. Имаше някои малки партии, които яха против въвеждането му, но нямаха роля в решенията.

Но въвеждането на еврото не е просто решение. Това е процес, при който трябва да бъде съхранено нивото на инфлацията, публичният дефицит, публичния дълг и т.н. Ние се подготвяхме за това. Защото трябва да ви кажа, че възстановяването на икономиката ни от кризата бе доста болезнено. Заради кризата трябваше да въведем сериозни икономии. Премиер на Латвия тогава бе настоящият еврокомисар по икономиката Валдис Домбровскис. Така или иначе, успяхме.

Все пак ситуациите, в които страните въвеждаха еврото, бяха различни. Естония първа в Балтика го прие през 2011 г. Ние го направихме през 2014 г., а година след нас – Литва. Всички вървяхме по различни пътища. Но за Латвия най-важно бе да стабилизира валутната си политика след кризата.

Днес и при нас, и в България вътрешната политика винаги играе роля. Ситуацията не е лесна. Но и тогава, през 2014 г., не бе лесно. Помните, че 2011 и 2012 г. бяха времето на голямата криза в еврозоната, най-вече в Гърция. Трябваше да обясняваме на хората, че еврозоната, която бе главната ни цел тогава, не е в най-доброто си състояние, но въпреки това желаем да се присъединим към нея. А в същото време Гърция и управляващата там партия СИРИЗА се бореха с Европейската комисия и Германия за еврото. Имаше и слухове и конспиративни теории, че еврозоната се разпада. Трябваше да обясняваме, че докато гърците искат да излязат оттам – имаше такива намеци - ние искаме да влезем.

Самият аз трябваше да разговарям с моите тъстове за ползата от еврото. Защото в Гърция бе времето на финансовия министър Янис Варуфакис, гърците бяха срещу германския канцлер Ангела Меркел. Трябваше да обясняваме защо все пак Латвия трябва да приеме еврото.

- Имало ли е в Латвия призиви за референдум за еврото?

- Имаше инициатива на Общолатвийското социалдемократическо движение – лява партия, която вече не съществува. Но нашата конституция не допуска референдуми за международни договори. А приемането на еврото е точно такъв договор.- Така че нищо не се получи.

- След представянето на конвергентния доклад за България еврокомисарят Домбровскис заяви, че при въвеждането на еврото само 55 на сто от хората в Латвия са били „за“. А днес 82 на сто подкрепят единната валута. Така ли е наистинаиако да, защо?

- Не съм наясно какво точно има предвид комисарят. Но ето, гледам последните данни на Евробарометър. Според тях 63 на сто от хората в Латвия отговарят са съгласни, че еврото е нещо добро. То е нещо лошо за 14 процента у нас, което е под средния за ЕС процент. Същевременно една четвърт от населението у нас отговаря, че не може да реши. Все пак хората са свикнали с еврото. Няма проблем с това. Няма сериозен политик или партия в Латвия, които да агитират за връщане към лата.

Латвийците са съгласни, че еврото направи пътуванията по-евтини. Това вероятно е вярно, защото ние сме малка страна и много пътуваме. Освен Литва и Естония посещаваме Финландия. И там също използваме свободно парите ни. В този смисъл смятам, че няма нищо специално по отношение на еврото у нас, освен че процесът на влизане в еврозоната бе дълъг, след като сериозно пострадахме от кризата. Но ние решихме да не девалвираме нашата валута за разлика от много други страни като например Швеция и Великобритания. А да направим вътрешна девалвация, която означава най-вече орязване на публичния бюджет. Тогава загубихме значителна част от населението на Латвия, което се изнесе в чужбина. Главната ни цел обаче бе да се присъединим към еврозоната.

Теоретично винаги сме много умни пост фактум. Ако не знаехме, че през 2009-2010 г. има икономическа криза, най-умното решение щеше да бъде да се присъединим към еврозоната много по-рано, веднага след влизането ни в ЕС. Т.е. през 2005 или 2006 г. Това би ни довело до много по-устойчива икономическа ситуация при настъпването на кризата. Тогава се радвахме на големи чужди инвестиции. Затова инфлацията бе висока и не успяхме да влезем в еврозоната преди кризата. А след нея влизането бе много по-трудно.

- В общ план какво донесе еврото на Латвия? Какви са плюсовете и какви са минусите, ако има такива?

- На първо място, спечели редовият гражданин. Освен че се радва на по-лесни и по-евтини пътувания, той по-лесно може да сравнява цените при пазаруването в различни страни. Включително при пазаруването онлайн, което е значително по-лесно, когато имаш една и съща валута с другите държави. Изгодно е и за бизнеса, защото латвийската икономика през последните години бележи голям ръст на износа. И еврото много помага за това, защото няма проблеми при обмяната.

Има, разбира се, известна носталгия, която е нещо нормално. Нашият лат е исторически символ, защото го имахме в периода между двете световни войни и го възстановихме, когато си върнахме независимостта от СССР. Тук става дума и за малко естетика. Бих казал, че банкнотите и монетите евро не са толкова красиви колкото нашите латвийски пари.

Но от икономическа гледна точка няма сериозно противопоставяне на еврото у нас. Защото хората разбират, че имаме полза от него. Някои могат да спорят и да сочат за пример страни като Полша, Унгария, Чехия, които са в ЕС, но са извън еврозоната. Понякога си струва да имаш собствена валута. Въпросът обаче е дали можеш.

Полша например го кара много добре със злотата. Но нека имаме предвид, че тя е много по-голяма икономика от Латвия. Което означава, че може да поддържа  своята валута и да я използва, за да има собствена независима валутна политика. По-малки страни като Литва, Латвия, Естония на могат да си позволят да имат такава политика предвид това как функционират глобалните финансови пазари.

Не съм от еврототалитаристите. В Европейския парламент бях докладчик за директивата за незабавните плащания, които трябва да стават за 10 секунди. Знам, че всички страни от ЕС (без Дания – б.р.) трябва да въведат еврото. Но не съм убеден, че това е необходимо точно сега, защото то не трябва да бъде налагано от Брюксел. Но от перспективата на Балтика смятам, че изгодата да бъдем част от това валутно пространство е много по-голяма от лишаването от собствена независима валутна политика.

- Българският еврокомисар Екатерина Захариева заяви след огласяването на конвергентните доклади, че с приемането на еврото заплатите в Балтика са скочили между 70 и 100 процента. Така ли е наистина?

- Може и да е така. Със сигурност еврозоната бе полезна за икономическия ръст. Тези проценти се дължат не само на въвеждането на еврото, но и на други процеси. Един от тях са преките чуждестранни инвестиции.

Има обаче и неща, които ме притесняват. Едно от тях е производителността. Ние губим работната си сила. Всички страни от ЕС намаляват откъм демография. А за да привличаме хора, трябва да вдигаме заплатите. И това не винаги е добро за производителността.

Но формално г-жа Захариева е права. Еврото има положителна роля в ръста на производителността. Струва си да отбележим и ресора на Екатерина Захариева – научните изследвания и иновациите. Те трябва да бъдат подобрени и в Латвия и в България, за да скочи производителността. Нашите страни изостават в това отношение и този факт е сред причините да губим от населението си. Демографията е проблем за цяла Европа и не трябва да се страхуваме да говорим за него.

- Накрая бих ви потпитал имате ли послание към противниците в България и към президента, който продължава да иска референдум?

- Смятам, че въвеждането на еврото е източник на икономическа и политическа стабилност. Смятам, че гордият български народ заслужава икономически ръст, като работи на нашия единен пазар. За икономики като нашите еврото наистина е източник на развитие. Живеем и действаме в единното европейско икономическо пространство и това е пътят да станем по-богати и да се конкурираме със западноевропейските народи. Ключовата дума тук е „доближаване“. Икономиките на Балтика, България, Румъния се нуждаят от доближаване до тези на западноевропейците. И еврото е един от главните инструменти за постигането на тази цел.