Комичната вече сага около избора на генерален директор на БНТ навлиза в нов сезон. След като преди три години медийният регулатор – Съветът за електронни медии, не успя да направи избор, делото бе прехвърлено в съда. И така тези три години въпросното дело умело се протаква със сръчни обструкции от страна на Емил Кошлуков (който скоро ще изкара втори мандат без да е избран на поста) и от неговото доверено лице назначено на граждански договор в БНТ – спортния журналист Сашо Йовков, който също беше кандидат за генерален директор на медията на този злополучен конкурс.

Съставът на СЕМ се смени, но казусът остана. Тези дни Върховният административен съд се произнесе най-сетне, с което само подсили объркването.

Проблемът възникна, когато един от участниците – Ирина Величкова, подаде жалба след конкурса през 2022 г. по същество срещу регулатора с уважителния аргумент, че членовете на СЕМ могат да гласуват само с „да“ и „не“, но не и „въздържал се“. Казано иначе, длъжни са да изберат, а не да отклонят избора.

Първоинстационният съд най-напред задължи СЕМ да извърши избор от явилите се кандидати. Това решение обаче постави нова серия въпроси.

Могат ли три години по-късно кандидатите да бъдат класирани с концепции, които вече не са актуални? Параметрите от визията им за управление се вписват като задължение в мениджърския им договор. Интересно е какво е вписано в сегашния договор за управление на Емил Кошлуков. Но…ако се явят само тези кандидати при нов конкурс, на какво основание няма да бъдат допуснати други? Ако се извърши само ново класиране на предишните кандидати, не трябва ли те да представят нови или актуализирани концепции? Списъкът с въпроси може да бъде доста дълъг.

Според тричленния състав на Върховния административен съд - съдиите Даниела Мавродиева, Калина Арнаудова и Весела Андонова, страни по делото за обжалваната процедура за избор на генерален директор, проведена през юни 2022 г., са само единствено подалата жалба Ирина Величкова (като кандидат) и Съветът за електронни медии.

СЕМ, за когото решението на първоинстанционния съд – Административен съд София област (АССО), е неблагоприятно, обаче не е подал касационна жалба, поради което ВАС постановява в мотивите си, че „в частта относно разрешаването на спора по същество, съдебният акт на АССО е влязъл в сила“ и е извън предмета на съдебен контрол от страна на ВАС.

С решението си спрямо останалите участници в онзи конкурс - Сашо Диков, Светлана Божилова, Емил Кошлуков Венелин Петков, Василена Матакиева, Сашо Йовков и Красимир Ангелов, ВАС обезсилва решението на първоинстанционния съд, тъй като явилите се са имали право на жалба срещу конкурса, проведен от СЕМ, но тъй като не са се възползвали от него в определения от закон срок, това им право се е прекратило окончателно (преклудирало) и е останало неупражнено. АССО не е трябвало да ги конституира като страни в процеса, респективно никой от тях (включително Емил Кошлуков и Сашо Йовков) не е имал право да подава касационна жалба пред ВАС, тъй като проверката за правилността на решението на АССО, би могла да бъде извършена от върховния съдебен орган единствено при оспорване от страна с право на участие в първоинстанционното производство. Възниква въпросът и защо ВАС не се е произнесъл в началото на делото с определение кои са страните в спора. Така иска или не, ВАС става участник в сериала.

Влязлото в сила решение на първоинстационния съд - Административен съд София област, гласеше, че отменя като незаконосъобразно Решението на СЕМ по протокол № 23/29.06.2022г. за прекратяване на процедурата за избор на Генерален директор на Българската национална телевизия и връща преписката на СЕМ за ново произнасяне от фазата – гласуване за кандидатурата на всеки един кандидат, допуснат до четвърти етап от процедурата, като при гласуването всеки един от членовете на СЕМ гласува със „за“ или „против“, като постановеното решение на СЕМ следва да бъде мотивирано.

Ако този пинг-понк продължи, Емил Кошлуков спокойно може да изкара и трети мандат на генерален директор на БНТ, което законът също категорично забранява. Такава една весела българска работа около едната от двете обществени медии у нас.