Европейската комисия подготвя мащабна реформа на бюджета на Европейския съюз, която ще бъде представена в сряда – новата многогодишна финансова рамка за периода 2028–2034 г. Документът определя стратегическия път на ЕС: какви ресурси ще бъдат достъпни, как ще се разпределят и чрез какви инструменти ще се финансират ключови политики.

Според платформата за европейска политика La Matinale européenne, процесът на подготовка е бил централизиран и воден лично от кабинета на Урсула фон дер Лайен и Генерална дирекция „Бюджет“. 

Най-радикалното предложение: Брюксел иска да обедини земеделските субсидии и средствата за социалноикономическо сближаване (кохезия) в единни национални пакети за всички държави членки, отпускани при изпълнение на реформи и инвестиционни цели. Това би променило фундаментално начина, по който страните ползват европейско финансиране – от автоматично разпределение към модел „пари срещу политика“. Много правителства вече изразяват резерви.

По информация от "Файненшъл таймс" и "Контекст", новата рамка ще включва предложения за нови „собствени ресурси“ на ЕС – европейски данъци, целящи да намалят зависимостта на европейския бюджет от националните вноски. Сред предложенията са:

  • корпоративен данък за компании с оборот над €50 млн.;
  • европейски акциз върху тютюневите изделия, включително върху нови форми като електронни цигари;
  • еко-данък върху неоползотворени електронни отпадъци;
  • такса върху малки онлайн поръчки, постъпващи от трети страни.

В документа се споменава и възможност приходите от Механизма за корекция на въглеродните емисии на границата (CBAM - Carbon Border Adjustment Mechanism) и системата за търговия с емисии (ETS - Еmissions Trading System) да се насочват директно към европейския бюджет.

Структурно новият проект съдържа само три основни бюджетни глави – в сравнение с досегашните пет – и една допълнителна за административните разходи. Комисията настоява за повече гъвкавост чрез три „специални инструмента“: резерв за Украйна, инструмент за спешна гъвкавост и нов „маржов механизъм“, който позволява на ЕС да заема парѝ от международните финансови пазари, използвайки като гаранция разликите между заделените и реално изразходваните средства от бюджета му. Подобна схема беше използвана  за финансирането на плана за възстановяване след пандемията от COVID-19 (NextGenerationEU) и на инструмента за осигуряване на заетост по време на пандемията SURE.

Числата в проекта остават засега конфиденциални и ще бъдат обявени в сряда. За да бъде приет, новият бюджет трябва да получи единодушното одобрение на държавните и правителствените ръководители. Дотогава предстоят две години на трудни преговори.

Предложението отразява дълбокия преход от социално-ориентирани политики към стратегически инвестиции в сигурността, климатичния преход и технологичната автономия на Европа.

Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границата (CBAM) е инструмент на ЕС, който от следващата година ще облага с такса вносни стоки, произведени с високи въглеродни емисии. Той цели да предотвратява преместването на производства извън ЕС, където екологичните стандарти са по-ниски; да осигури равнопоставеност между европейските производители и чуждестранните конкуренти, като се гарантира, че всички плащат справедлива цена за въглеродните емисии и обхваща продукти като цимент, чугун и стомана, алуминий, торове, електричество, водород, От 2026 г. вносителите ще трябва да купуват CBAM сертификати, които отразяват въглеродните емисии, вложени в производството на тези стоки.

Европейската система за търговия с емисии е въведена през 2005 г. Тя поставя таван на общите емисии на парникови газове от определени сектори. Компаниите получават или купуват емисионни квоти, които им позволяват да отделят определено количество въглероден двуокис. Ако една компания емитира по-малко, може да продаде излишните квоти. Ако емитира повече, трябва да закупи допълнителни квоти. Целта е да се стимулират нисковъглеродни технологии и да се постигне намаляване на емисиите с най-ниска цена. Системата обхваща над 10 000 инсталации в енергийния сектор, индустриалното производство, авиацията (в рамките на ЕС) и от 2024 г. – в морския транспорт.

NextGenerationEU (NGEU) е временен финансов инструмент на стойност €750 милиарда (в цени от 2018 г.), създаден в отговор на пандемията от COVID-19. Целта му е да подпомогне икономическото възстановяване на държавите членки и да ускори зеления и цифровия преход. Основният механизъм в рамките на NGEU е Планът за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility (RRF) – чрез него се отпускат грантове и заеми за национални планове за възстановяване. Финансирането се осигурява чрез заемане от капиталовите пазари от страна на Европейската комисия, което е безпрецедентна стъпка в историята на ЕС. 

Механизмът за подкрепа при безработица в извънредни ситуации (SURE) беше създаден през 2020 г. като временен инструмент за подпомагане на заетостта по време на пандемията. Общият му капацитет беше до €100 милиарда под формата на заеми с благоприятни условия за държавите членки. Целта му беше да подкрепи националните схеми за краткосрочна заетост, субсидии за заплати и помощ за самонаети лица. Финансиран чрез социални облигации, издадени от Европейската комисия – ЕС стана най-големият издател на социални облигации в света. SURE помогна на над 31 милиона души и 2.5 милиона фирми в ЕС. България получи €971 милиона по линия на SURE.

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".