Ново изследване на Nature Communications показва, че миналата година е била най-топла в историята. В световен мащаб последните десет години бележат и най-топлото десетилетие в историята. Европа е най-бързо затоплящият се континент на Земята, като температурата се е повишила с два пъти по-висок от средния глобален темп от 80-те години на миналия век насам, според доклада за състоянието на климата на Стария континент. 

Няколко от проучванията в доклада показват, че нарастващата честота на топлинните вълни вече оказва значително въздействие върху европейската икономика, което води до загуби на брутен вътрешен продукт (БВП) и производителност на труда.

Експертите предупреждават, че тези икономически въздействия ще се увеличат рязко през следващите десетилетия. Конкретното изследване сравнява горещи вълни през четири изключително горещи години – 2003, 2010, 2015 и 2018 г. – и са сравнили тяхното въздействие с историческата базова линия от 1981 до 2010 г. В тези избрани години общите очаквани икономически щети от горещите вълни са варирали между 0,3 и 0,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Европа, обхващащ ЕС, Обединеното кралство и страните от Европейската асоциация за свободна търговия.

Това представлява от 1,5 до 2,5 пъти средните годишни икономически загуби от екстремни горещини през периода 1981 – 2010 г., които са били приблизително 0,2% от БВП.

Най-засегнатите държави? 

Неособено изненадващо - най-засегнатите държави са тези, които се намират на юг. Това са Кипър, Хърватия, Португалия, Малта, Испания.

Въздействията върху икономиката за тях могат да достигнат  до минус 2,5% от БВП в периода до 2064 година. Най-незастрашени са Великобритания, Ирландия, Дания, Нидерландия и Белгия, в които въздействието върху икономоките ще бъде под 0,5%. 

Очакванията са, че Испания, Италия, Малта и Кипър ще продължат да страдат от климатичните промени и след периода на изследването, който приключва в 2064 година. Местните власти вече готвят специални програми за намаляване на въздействието на горещините, но никой не може да гарантира, че те ще работят, ако генерално не бъде променена посоката на промяна на климата. 

Къде е България? 

Нашата страна се намира в средата на таблицата от държави, които ще загубят част от БВП заради климата. 

Според данните най-тежки за нас ще са годините от 2055 г. до 2064 г., в които ще губим по около 2% до 2,2% от силата на икономиката. В предходното десетилетие - 2045-2055 г. пък ще губим по 1,5% от БВП. 

За да бъдат поставени в сравнение числата е добре да имаме предвид, че очакваният ръст на икономиката ни през тази година е 2,8% - в година, в която няма външни шокове, в която реколта и вериги на доставки не са нарушени или казано просто - всичко е наред. Тоест - загуба от 2 и повече процента на година заради климата не е шега работа. 

Общо взето докладът на "Нейчър комюникейшънс" показва, че годините, в които страната ни не е страдала от промените на климата в икономическо отношение са вече в миналото.

Допълнителен проблем за България е фактът, че жегите пречат на производителността на труда на служителите. Ние обаче така или иначе се справяме зле по този показател. 

В момента страната ни показва около 50% по-ниска производителност на труда от средните европейски развнища. При демографската катастрофа, в която се намира държавата, работодателите са принудени да вдигат изкуствено работните заплати, за да привличат работници. Те обаче не изработват тези пари, заради ниската си производителност, а разликата не се поема от бизнеса, а се вкарва в цената на крайният продукт или услуга. Така се създава инфлация.