Европейският съюз и Съединените щати провеждат днес в Брюксел решаващ кръг от технически преговори, след като президентът Доналд Тръмп заплаши да въведе нови основни мита в размер на 30% върху целия европейски внос, смятано от 1 август. Според писмо, публикувано лично от Тръмп в платформата TruthSocial, целта е „корекция на търговския дефицит“ и „защита на националната сигурност на САЩ“. Това развитие поставя Брюксел и Вашингтон в деликатна надпревара с времето, чийто изход може да предопредели икономическите и политическите отношения между двете страни за години напред.

Какви мита вече са в сила?

САЩ вече прилагат секторни тарифи, включващи 25% мита върху автомобили и части, 50% върху стомана и алуминий, както и между 10 и 20% върху потребителски стоки и текстил, припомнят Дойче веле и Блумбърг. Американската администрация е в процес на активиране на допълнителни мита от 200% върху фармацевтични продукти, които се очаква да засегнат сериозно компании от Ирландия, Дания и Белгия. Мерките вече оказват значително влияние върху европейския износ, като автомобилният сектор на Германия и фармацевтичната индустрия в Ирландия са сред най-потърпевшите.

Как реагира Европейският съюз?

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че ЕС обмисля да наложи ответни мита на стойност 72 млрд. евро, ако не бъде постигнато споразумение до 1 август. Списъкът на Брюксел включва американски стоки като автомобили, самолети "Боинг", бърбън, селскостопанска продукция, машини и електроника. ЕС е готов да въведе ответните мерки още на 6 август, при условие че преговорите не доведат до компромис.

Защитните инструменти на ЕС

Наред с класическите митнически мерки, Брюксел обмисля използването на т.нар. Инструмент за борба с принудата, който е в сила от края на 2023 година. Той позволява на ЕС да реагира на икономически натиск чрез ограничаване на достъпа на чужди компании до обществени поръчки, въвеждане на квоти и лицензи за услуги, както и чрез ограничения върху инвестиции и цифрови платформи. Според Блумбърг Франция и Германия подкрепят активирането на инструмента, докато Италия и Нидерландия настояват за дипломатическо решение и предупреждават срещу ненужна търговска война.

Разделение в ЕС

Френският президент Еманюел Макрон настоява за незабавна реакция и използване на целия набор от инструменти на ЕС. Германският канцлер Фридрих Мерц, чиято страна би пострадала особено от търговска война, предпочита да се избегне конфронтацията. Италианската министър-председателка Джорджа Мелони апелира за умереност и предупреди срещу поляризация на позициите, а испанският лидер Педро Санчес подкрепя използването на единния пазар като защитен механизъм.

Какво е заложено?

Според анализ на британската консултантска компания Oxford Economics митата могат да доведат до свиване на трансатлантическата търговия с до 8% в следващите пет години. Засегнати са ключови отрасли като автомобилостроене, машиностроене, фармацевтика, химикали и земеделие. Износът на ЕС към САЩ възлиза на над 450 млрд. евро годишно, което прави американския пазар основен за европейските производители.

Възможните сценарии след 1 август

Ако двете страни успеят да договорят компромис, мярката може да бъде отложена, а преговорите – продължени в по-спокойна обстановка. В случай че това не се случи, ЕС вероятно ще активира ответните мита и може да се стигне до икономическа конфронтация, която ще засегне както компании, така и потребители от двете страни на Атлантика. Трети възможен сценарий включва техническо отлагане или временен мораториум, който да даде време за допълнителни разговори, без незабавна ескалация.

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".