Народното събрание (НС) днес одобри промени в два закона, които предизвикват сериозни спорове. На първо четене бяха приети поправки в закона за въвеждане на еврото. Бяха гласувани окончателно и промените в Закона за държавния бюджет, свързани с актуализацията на Инвестиционната програма за общините.

Законът за еврото

Дебатите по промените в закона за еврото продължиха повече от два часа. Измененията включват мерки срещу необосновано покачване на цените. От опозицията възразиха, че законопроектът дава изключително големи правомощия на Националната агенция за приходите (НАП) и на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и създава условия за рекет върху бизнеса.

Законът казва, че не можеш да използваш еврото, за да вдигаш цените и има законов текст, който те наказва, обясниха управляващите.

Даниел Лорер от "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) коментира, че предложението е икономическо безумие, което обуславя, че до края на 2026 г. търговец не може да променя цената, освен ако няма обективни икономически фактори. Лорер попита как ще се преценява дали има обективни икономически фактори. По думите му това създава условия за брутален икономически рекет. 

Мартин Димитров (ПП-ДБ) също посочи, че законопроектът дава изключително големи правомощия на КЗП и НАП за действие срещу българския бизнес.

"Това е най-левият и репресивен законопроект, който съм виждал в последните години. Не можем да даваме на правителството празен чек да си прави каквото иска при прекомерно увеличаване на цените. Ако искате повече конкуренция, подкрепете ни ежедневно да се подава информация за цените, а не на седмична база", призова той.  

Имам чувството, че тази законодателна инициатива е продиктувана от страх, коментира Атанас Атанасов (ПП-ДБ).

"С този закон се отменя пазарната икономика. Фиксирани цени - къде се връщаме ние? 35 години назад", отбеляза той.

По думите му това няма нищо общо с еврозоната, а ще доведе до съсипване на дребната търговия и до фалити.

"Това е абсолютно недоносче", коментира Атанасов. 

Александър Иванов (ГЕРБ-СДС) го репликира, че преди няколко дни Иван Костов е казал, че трябва да се ограничи ръстът на заплатите в публичния сектор и да се въведат тавани на цените на стоките. Това го казва Иван Костов, подчерта той и призова Атанас Атанасов да се разграничи от предложеното от Костов.

"Кой съм аз, че да мога да тълкувам какво е казал Иван Костов", коментира Атанасов.

Той обаче настоя в законопроекта да се регламентира какво означава обективни икономически фактори. 

Страхувам се, че влизате в клуба на "Възраждане", които не искат приемане на еврото, обърна се и Делян Добрев (ГЕРБ-СДС) към Атанас Атанасов.

"Законът не забранява вдигането на цените, ако имаш обективни фактори – заплати, наеми, транспорт, вдигаш цената, но, ако единствената причина за вдигане на цената ти е еврото, това е забранено", обясни Добрев.

Той каза, че подобен вид законодателство срещу скъпотията е имало преди 101 години в българския парламент.

Йордан Цонев (ДПС-Ново начало) коментира, че икономистите и дясно ориентираните политици и партии не са си свършили работата, но други са си я свършили и са насадили страхове у хората, защото влизането в еврозоната слага край на мераците за промяна на геополитическата ориентация на България. Според него много по-рано е трябвало да проведат информационни кампании за въвеждане на еврото. Цонев каза, че ще направят уточнение в законопроекта какво са необосновани икономически фактори. Той коментира, че политическата истерия днес идва от дясно, защото бизнесът ги е "възпламенил" по телефона.

"Буквално ги побъркаха, те и нас побъркаха, и ГЕРБ. Едрият бизнес. Разбирам бизнеса, но след като са "за" еврото, ще трябва да приемат опцията понякога да бъдат проверявани, когато има съмнения за нерегламентирано и необективно покачване на цените", посочи той. 

На вас и на ГЕРБ ви звънят от едрия бизнес, на нас никой не ни е звънял, май, защото това нещо е бухалка, обърна се Красимир Манов (МЕЧ) към Йордан Цонев. Манов коментира, че до този закон се е стигнало поради причината, че въвеждаме еврото. Това си е парекселанс държавен рекет, това си директна схема за тотален контрол, посочи той. 

Любен Дилов (ГЕРБ-СДС) коментира, че този законопроект е необходим не заради приемането на еврото, а защото половината от политическия елит всява масова психоза на тема цени. Този закон отваря много интересен парадокс - атаките срещу него идват от партии, които се обявяват за патриотични, дори националистически, а по този закон важният дебат е за разумната намеса на държавата във времена, в които вие създавате психоза, каза Дилов. 

Промените бяха приети със 116 гласа "за", 75 - "против" и три - "въздържал се". Измененията включват мерки за предотвратяване на необоснованото покачване на цените.

Промените подкрепиха от ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, БСП-Обединена левица, "Има такъв народ" и един депутат, нечленуващ в група. Против бяха от "Продължаваме промяната-Демократична България", "Възраждане", "Морал, единство, чест" и "Величие". От "Алианс за права и свободи" се въздържаха.

В законопроекта е заложено периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в левове и евро да започне от 8 август тази година и да приключи на 31 декември 2026 г. Въвеждат се изисквания как да бъдат изписвани цените в магазините, като се предвижда те да бъдат с еднакъв размер, вид и цвят.

Наред с това е допълнен списъкът с изключения от задължението за двойно обозначаване. Предвижда се периодът на двойно обозначаване на цените за таксиметровите услуги да започне от 31 октомври тази година.

Търговците у нас не могат да вдигат цените на предлаганите от тях стоки или услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори в срок до края на следващата 2026 г. Ако търговците не се съобразят с тези изисквания, ги грозят имуществени глоби, които ще бъдат изчислявани като процент от оборота им за предходната финансова година, предвижда законопроектът. 

В случай че юридическите лица и едноличните търговци допуснат спекулативно повишаване на цените, ги грози имуществена санкция в размер 0,5 на сто от реализирания оборот за предходната финансова година, а при повторно нарушение – в размер 1% от реализирания оборот за предходната финансова година.

Предвиждат се допълнителни правомощия за Националната агенция по приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) за достъп до информация, свързана с ценообразуването, и се въвежда задължение за търговците, осъществяващи търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, с оборот за предходната година над 10 млн. лв., да публикуват ежеседмични данни за цените на предлаганите от тях стоки.

Министерският съвет може да определи правила и условия за въвеждане на временна мярка за противодействие, в случай на прекомерното нарастване на цените на стоки и услуги, предвижда още законопроектът. 

Инвестициите на общините

Парламентът прие окончателно промените в Закона за държавния бюджет, свързани с актуализацията на Инвестиционната програма за общините. Вносител на измененията е Министерският съвет. 

В мотивите към законопроекта се посочва, че чрез изпратени писма, кметовете на 264 общини са декларирали своето желание за запазване на 2405 проекта, промяна на параметрите на 503 проекта, отпадане на 158 проекта и допълване с 564 нови проекта в приложение. Така броят на проектите в приложението се увеличава с 406, или от 3066 броят на утвърдените по приложението проекти става 3472.

Представените от кметовете на общините нови оценки на прогнозните разходи са в рамките на общата максимална стойност на разходите по всички сключени споразумения за всяка община за 2025 г. според категорията на общината. Необходимият за 2025 г. ресурс за разплащане е 3,879 млрд. лв., а за периода 2026 - 2027 г. се очакват разплащания в размер на 4,305 млрд. лева.

С направеното предложение за изменение на Инвестиционната програма за общински проекти прогнозният размер на проектите за целия период става 8,184 млрд. лв., в т. ч. 3,879 млрд. лв. за 2025 г. и 4,305 млрд. лв. за 2026 - 2027 г., и обхваща 3472 проекта. 

В хода на разискванията Мехмед Селим от „Алианс за права и свободи“ посочи, че когато се отпускат средства само на "нашите" общини – държавата вече не е държава, а се превръща в "мрежа, обслужваща частен интерес".

"В България не трябва да има общини от първа и втора ръка, българските граждани не са длъжни да се снимат с политически брокери, за да получат канализация или пътища", каза Селим. 

Мартин Димитров от "Продължаваме промяната – Демократична България" настоя, че програмата е започнала добре, но сега липсвали критерии и правила за отпускането на средствата.

"Тази програма бе създадена, за да се спре порочната практика за раздаване на пари от джипката", коментира той.

И обясни, че през тази година основателните претенции за плащания са на стойност 3 млрд. лв., а средствата, които са отделени са 1,6 млрд. лв., тоест наполовина.

По думите на Димитров резонно възниква въпросът на кого ще бъде платено и на кого няма да бъде платено. Димитров апелира за подкрепа на направеното от тях предложение, с което се гарантира поредност на предложенията и плащанията по тях.

Делян Добрев от ГЕРБ-СДС отговори на Мартин Димитров, като посочи, че проблемът, който се опитват да решат, е несъществуващ.

"Ако имаше един пример с дадена община, щяхте да го повтаряте всички. Това, което предлагате, е красиво, не е необходимо и не е възможно", обърна се той към Мартин Димитров.

Той попита срещу кое предложение на управляващото мнозинство ще гласува Димитров и дали ще подкрепи, заедно с "Възраждане", общините да могат да плащат, освен със собствени средства и със заемни средства.

"Ако оставим заемните средства, това означава, че ние нямаме контрол върху дефицита, защото това означава общините да могат да вземат заеми, които в консолидираната основа, ще се отразят като дефицит в държавния бюджет. Или г-н Димитров не е чел нашите предложения, или ще гласува отново заедно с "Възраждане", добави той.  

Йордан Цонев от ДПС-Ново начало заяви, че хората живеят в общините и имат проблеми и по отношение на инфраструктурата, като трябва да се обърне внимание на това. За малко повече от година и половина са регистрирани над 3400 проекта, отбеляза Цонев. По думите му това показва колко голяма е нуждата от инвестиции, както и че общините имат не лош експертен капацитет за създаване на проекти. Приоритизация е необходима, заяви Йордан Цонев и отбеляза, че политическата криза е оказала влияние и в тази сфера, като от ноември месец миналата година са спрени всякакви плащания.

"Ние от ДПС-Ново начало сме готови да гласуваме толкова средства, колкото са необходими. Програмата е добра, върши страхотна работа и ние трябва да я продължим", добави Цонев.