Обажда ми се днес един приятен мъжки глас по телефона и с  еротичен бас ме кани на среща.

- Елате, ръмжи гласът - в пето районно в столицата да Ви арестуваме -  Любезен такъв, спокоен, гледа да не ме стресира, да ме предразположи.

- Защо ще ме арестувате - питам аз изумена, но все пак предразположена.

- Дала сте подкуп от 50 000 лева, докато сте била министър на външните работи – казва. Брех!

- Нещо бъркате - викам - Не съм била никога министър на каквито и да е работи, а 50 000 лева не съм виждала накуп от 90-те години, когато един хляб струваше 10000 лева, а заплатата ми беше 300 000 – казвам.

- Нищо - ръмжи още по-еротично басът, - Вие пак елате, щото сега ви търсим за 50 000 лева, ама от 1 януари ще ви търсим за 50 000 евро.

- Ама не търсите мен, аз не съм била министър, не съм била в политиката, даже не мога да изброя последните трима външни министри. Само последният го знам, че лесно се помни заради тия възкъси панталони.

- Вие тия министри не им берете грижата, концентрирайте се във вашия проблем – категоричен е басът.

- Какъв проблем, бе човек??? – почнах да губя търпение аз.

- Сама признахте, че разполагате с десетки левове, даже 300 000 чух, ако не се лъжа?

- 300 000 ми беше заплатата, когато имаше  хиперинфлация. 90-те години - повишавам аз вече тон.

- Вие викате ли ми? – интересува се басът.

- Не, но... – опитвам се да кажа нещо, но ме прекъсва.

- Викате, викате! Причинявате ми стрес, така, госпожо! Пулсът ми скочи, разтупка ми се сърцето, ако припадна?

- Не припадайте, моля ви – удрям го на молби аз.

- Не, почти припаднах, сега ще трябва да викаме линейка, да ме вкарат в болница, ще изтърва рождения ден на дъщерята, жената ще се разсърди, ще отсъствам от работа, ще понеса финасови и морални щети! – изброява престъпленията ми басът и добавя – ще Ви арестуваме и за насилие над служебно лице!

- Ма какво насилие, Вие даже не търсите мен – почвам да пелтеча вече, чудейки се аз ли съм луда или господинът с вече нееротичния бас.

- Така като си гледам пулса, мисля да Ви осъдя за 60 000 лева. Това поне малко ще ме компенсира за разклатеното здраве, проваленото семейство и трудностите в кариерата ми, за които сте причина Вие, госпожо министър!

- Ма не съм министър! – изкрещях аз.

- Не сте, ама сте била – не отстъпва басът.

- Не съм и не съм била! Никога!

- Може да не сте била, ама да станете – вика той. – Бивш, настоящ, бъдещ, ние от антикорупционното звено не клякаме пред никакви политически позиции, ние сме независими и неподкупни!

  - Няма да стана министър. Никога. Аз даже не живея в България!

- О, значи не отговаряте на условията за тази позиция – пак се поинтересува басът.

- Не отговарям, не, не мога да съм министър, не съм била и няма как да стана – облекчено отсичам аз.

- Значи имаме и фалшифициране на документи – заключава басът доволно. – Министър сте, а даже не живеете в България. Мчи вий сте нарушили Конституцията!

- Ма какво говорите? – не мога да повярвам аз.

- Нарушение на конституцията, взимане на подкуп, нападение на служебно лице, опасност от рецидиви, заблуждаване на властите и... какво още? – замисля се той за кратко – А, да. Трябва да Ви кажа, че имате много неприятен глас, госпожо. Фалцетът Ви почти ми спука тъпанчето. Значи имаме и нанасяне на средна до тежка телесна повреда. Едни 10 годинки не Ви мърдат, драга ми министърке! – доволен е басът. – Пращам на колегите в страната, в която сте, искане за екстрадирането Ви. Ще ги помоля да стане със спецчасти, защото очевидно сте опасна!

- Ти ненормален ли си, бе, свиня такава! Луд! Кой си, как изобщо се казваш, не си се представил досега, тъпунгер, нещастник, ще те съдя и аз – започнах да крещя в несвяст аз.

- Спокойно, спокойно, де, госпожо министър. Има начин да оправим нещата, просто трябва да сътрудничите.

- .....

- Там ли сте още?

- Да, слушам – казвам аз.

- Казвате, че не сте дали 50 000 лева подкуп?

- Не съм! – заявявам с лека надежда в гласа.

- Значи, вземете ги тия 50 000 лева, дето още не сте ги дали, сложете ги в една торба и ги хвърлете от балкона. Ще оправим поне тая част...

- Ма аз нямам 50 000 лева!

- Тоест дала сте ги за подкупа?

- Не съм, нямам 50 хиляди, никого не съм подкупвала!!!

- Не ми крещете. Не може хем да имате 50 бона, хем да нямате. Тва да не е котката на Шрьодингер? Или нямате и Ви арестуваме за подкуп, или имате, мятате ги от балкона и няма даден подкуп.

- Какви ги говорите, как така, ако Ви подкупя, няма подкуп, а ако не съм подкупвала, има подкуп?

- Да, сложни станаха времената, госпожо министър, вече нищо не е такова, каквото изглежда, затова само специалисти като нас в антикорупционното звено могат да се  справят с тези предизвикателства. Така. Давам Ви 24 часа да съберете парите и да ги хвърлите от балкона. Ако не – знаете. Спецчасти, белезници, самолета и Сливен. Айде, побързайте, че аз имам един списък тук с хора, на които да се обаждам. Министри, депутати, кметове... Алчна сган, казвам Ви! – въздъхна басът и затвори.