Нарастващият апетит на изкуствения интелект за енергия започва да се усеща не само в индустрията, но и в джоба на обикновения потребител. Според разследване на Washington Post, жители на американски градове като Трентън, Филаделфия, Питсбърг и Кълъмбъс вече получават осезаемо по-високи сметки за ток – между 10 и 27 долара месечно повече – без да са променили начина си на живот. Общото между тях: разрастваща се мрежа от дата центрове на големите технологични гиганти в региона.

Причината не е проста – и не е само в това, че Microsoft, Amazon, Google и Meta харчат огромни количества ток. Да, те плащат за своята консумация. Но реалните разходи не се изчерпват с киловатите на техните сървъри. Ето защо:

Когато токът за един струва повече на всички

Дата центровете работят денонощно и са изградени с капацитет да обработват и съхраняват данни с гигантски обем. Изчисленията за заявки към AI – като ChatGPT – изискват значително повече електроенергия в сравнение с обикновеното сърфиране в интернет.

Това води до няколко странични ефекта:

Претоварване на местната електрическа мрежа – За да бъде осигурен необходимият капацитет, се налага изграждане на нова инфраструктура: трафопостове, преносни линии, системи за охлаждане. Тези инвестиции често се „разпределят“ между всички потребители в региона чрез увеличаване на мрежовите и преносните такси.

Поскъпване на тока на едро – В зони с високо индустриално натоварване, където електроенергията се продава на пазарен принцип, голямото търсене от страна на дата центрове вдига цените за всички – включително за домакинствата, които не участват в тази конкуренция.

Включване на резервни мощности – В периоди на пиково потребление (например през лятото), нуждите на индустрията принуждават операторите да активират скъпи резервни електроцентрали. И този допълнителен разход се отразява на крайната цена за крайния клиент.

Недостатъчна регулация – В някои щати отсъства механизъм, който да задължи индустриалните потребители да поемат инфраструктурните инвестиции, които провокират. Така обикновените абонати субсидират чуждо натоварване върху системата.

„Виждаме как всеки регион в страната усеща тежестта от растежа на дата центровете“, казва пред Washington Post експертът по енергийни пазари Ейб Силвърман.

По думите му, натискът е огромен – както върху производството на електроенергия, така и върху системите за нейното предаване.

Има ли решение?

В щата Охайо вече има примери за контрамерки – технологичните компании са задължени да допринасят за модернизацията на мрежата и да покриват част от инвестициите. Според експерти, подобни политики са наложителни и в други региони, за да се ограничи социализацията на тези разходи.

От своя страна, компаниите обещават по-ефективни решения. Google например планира всичките си дата центрове да работят с нулев въглероден отпечатък до 2030 г. Целта е едновременно да се стабилизират енергийните разходи и да се намали зависимостта от изкопаеми горива.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".