Делян Пеевски заяви, че ще предложи закриването на антикорупционната комисия. И го направи, в тандем с Бойко Борисов, разбира се. Основният му мотив е, че според общественото мнение тази комисия е негова "бухалка" и той иска да покаже, че това не е вярно.

Ако ще действаме на този принцип, значи трябва да закрием прокуратурата, от скоро и съда, службите, голяма част от изпълнителната власт, повечето медии, включително някои нацонални телевизии. С други думи – трябва да закрием цялата държава, ако ще закриваме всичко, което според общественото мнение е "бухалка" на Пеевски.

Очевидно не можем да закрием държавата. Просто трябва да я променим така, че тя да спре да бъде "бухалка" – било на Пеевски, било на някой друг.

Новата инициатива на Пеевски не е сама по себе си. Тя е в контекста на всичко, което се случва в политиката напоследък.

Дали ще закрием КПК е важен въпрос. Но също така важен въпрос е покрай КПК да не вземем да закрием и ПП-ДБ.

Защото инициативата на Пеевски и Борисов би могла да има подобни последствия. И всъщност най-вероятно точно това е крайната цел.

Ето кратка хронология на политическите събития от последните седмици. В демократичната общност започна разговор за издигане на обща кандидатура за президент.

Този разговор очевидно силно притесни управляващите, начело с Пеевски и Бойко Борисов. И веднага задействаха "бухалката КПК" в общината в София.

Този ход бе повече от успешен за управляващите. Той сериозно разклати демократичната общност - организационно, имиджово, всякак.

Опиянени от успеха обаче управляващите се самозабравиха - нищо ново, често им се случва - и "бухалката КПК" бе развъртяна и в общината във Варна. Този път обаче ефектът бе обратен – демократичната общност се консолидира, излезе по улиците и площадите, получи подкрепа и от западни посланици.

Управляващите очевидно схванаха, че са прекалили и сега Пеевски се опитва да убеди всички, че КПК не му е "бухалка". Лесно му е на него – дори тази комисия да бъде закрита, той си има още много "бухалки", особено и най-вече прокуратурата.

Така е поне според общественото мнение. Мнението на обществото няма доказателствена стойност, но в повечето случаи е много близо до истината.

Освен това по отношение на КПК в демократичната общност има различни мнения. Според ПП тя не трябва да се закрива, а според ДБ - напротив, трябва.

Нормално, тя затова е демократична общност. Не е казарма, подобно на ГЕРБ и ДПС – Ново начало, където един командва и всички изпълняват.

Тези различия обаче винаги се използват от политическите противници на демократичната общност, за да вбиват клинове. Въпросът е дали обаче самата общност ще позволи това да се случи.

Въобще големият политически въпрос в България е един - доколко демократичната общност ще бъде консолидирана. Този въпрос е определящ за цялата политическа ситуация.

Едно е, когато демократичната общност е консолидирана и съвсем друго, когато е разпиляна - виждали сме ги и двете. Досега е доказано, че има едни 300-350 хил. души, които не се хващат на евтините пиар номерца като "закриване на КПК", "мазно турско кафе в корпулентен скут" и др.

Преди време имаше едни 300-350 хил., които се хванаха на тези номерца и спряха да гласуват за демократичната общност. Те обаче не отидоха да гласуват за други партии и не е невъзможно да бъдат върнати обратно.

От там насетне, разбира се, трябва да се мисли за увеличаване на броя на тези хора. И разговорът за единна кандидатпрезидентска кандидатура е подходящ повод за това. Не случайно проблемите на демократичната общност с "бухалките" започнаха малко след като тя самата започна този разговор.

Освен външните за общността проблеми, тя си има достатъчно вътрешни. ПП и ДБ трябва да намерят вариант поне да изглеждат по-консолидирани, каквито в момента очевидно не са.

Няма лошо да има различия. Но в ПП-ДБ тези различия се демонстрират твърде явно, почти показно.

Спорно е дали ПП и ДБ изобщо трябваше да се събират. Но след като вече са се събрали, със сигурност трябва да удържат единството, особено в този момент, в който "бухалките" ги налагат.

Арестът на кмета на Варна бе повод ПП и ДБ да се появят публично заедно за пръв път от много време насам. Подобни общи публични появи са голяма рядкост. След като Пеевски предложи закриването на КПК, ПП и ДБ отново взеха да говорят поотделно.

Това със сигурност не помага за консолидацията на демократичната общност. Още по-малко – за увеличаването на нейните избиратели.