ЕС може да даде на Молдова преднина в процеса по присъединяване към съюза пред Украйна, пише „Политико“, позовавайки се на трима дипломати и един представител на ЕС.

Това ще се случи за първи път от началото на общия европейски път на двете страни.

Планът, който се обсъжда, предвижда европейските страни да одобрят отварянето на първи преговорен клъстер с Молдова още идния месец, непосредствено преди парламентарните избори в страната на 28 септември. Решението трябва да бъде взето след среща на Съвет „Общи въпроси“ на 1 септември.

Отварянето на преговорен клъстер представлява ключов юридически етап в процеса на присъединяване и би донесло важна подкрепа на президентката Мая Санду, чиято партия залага изцяло на проевропейска кампания. Според „Политико“ решението е и отговор на засиления руски натиск в навечерието на изборите.

„Това ще изпрати сигнал към Русия, ще отнеме аргумента от руската реторика, че няма напредък към членство в ЕС“, заявява румънският евродепутат от ЕНП Зигфрид Мурешан, който оглавява Комитета за асоцииране „ЕС–Молдова“ в Европейския парламент.

Реалният проблем обаче не е в Молдова, а в блокирания напредък на Украйна. Двете страни получиха статут на кандидатки едновременно през 2023 г. и дотук се движиха в пакет. Но докато Молдова среща подкрепа от всички държави членки, кандидатурата на Украйна е спряна от Унгария и премиера ѝ Виктор Орбан, който използва темата като част от собствената си предизборна кампания.

„Има опасност да бъде изпратен грешен сигнал към украинците, - коментира дипломат от Киев. - Трябва да запазим перспективата за членство в ЕС възможно най-силна.“

Според говорител на Европейската комисия както Молдова, така и Украйна вече са изпълнили изискванията за откриване на първи преговорен клъстер.

„Няма обективна причина да се блокира Клъстер 1“, се казва негтов в негов официален писмен коментар.

За да избегне изцяло блокиране на процеса, ЕС разглежда варианти за успореден напредък на Украйна извън преговорния механизъм. Това може да стане например чрез достъп до научната програма „Хоризонт Европа“ или програмата за студентски обмен „Еразъм“.

„Трябва да стане ясно, че съпротивата на Унгария не е легитимна и че крайната цел остава членството“, посочва друг дипломат от ЕС.

Ситуацията е допълнително усложнена от днешната среща между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Аляска. Ако бъде постигната сделка с геополитически обхват, възможно е Тръмп да убеди Орбан да оттегли ветото си срещу Украйна.

„Членството в ЕС е решаваща част от всяко мирно споразумение“, коментира източник на изданието.

Привържениците на идеята двете страни да вървят заедно предупреждават, че раздвоеният сигнал би могъл да деморализира украинците в ключов момент за бъдещето на Европа.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".