На 24 март 1882 г. германският бактериолог д-р Робърт Кох обявява, че е открил причинителя на туберкулозата — Mycobacterium tuberculosis. През 1996 г. Световната здравна организация към ООН обявява датата за Световен ден за борба с туберкулозата.
Това е хронично протичащо специфично възпалително заболяване, което засяга предимно белите дробове, но може да засегне и централната нервна система, лимфните съдове, храносмилателната система, костите, ставите и дори кожата.
Специфичният причинител на туберкулозата е Mycobacterium tuberculosis, наречен още бацил на Кох. Той е 5 основни типа - човешки, говежди, птичи, миши и поикилотермен, като епидемиологично значение за човека имат първите два. Лекува се с индивидуална антибиотична терапия. Щамът се намира навсякъде в околната среда. Източник на заразата е болният от туберкулоза, чрез неговата кашлица. Повечето инфекции са асимптоматични и латентни. Но около една на десет латентни инфекции се развиват прогресивно и активират заболяването. Ако туберкулозата не се лекува, тя води до смърт при повече от 50% от инфектираните. Най-застрашени от заразяване и заболяване са контактните т.е. живеещите и работещите в едно помещение с болния хора. Не всеки контактен се разболява.
От туберкулоза се разболяват лица с потисната имунна система. Предразполагащи фактори са непълноценното и нерационалното хранене, стресът, преумората, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето, т.е. всичко, което срива защитата на организма. Рискови за заболяване от туберкулоза са и лица със захарен диабет, стомашно-чревни страдания, лекуваните продължително време с кортизонови препарати, провеждащите химио- и лъчелечение и др.
Класическите симптоми на активната туберкулозна инфекция са хронична кашлица с примесени с кръв храчки, температура, нощно потене и загуба на тегло. Диагнозата на активната туберкулоза се основава на радиологично изследване (обикновено рентген на гръдния кош), както и микроскопско изследване и микробиологична култура на телесните флуиди. Диагнозата на латентната туберкулоза се основава на туберкулинов кожен тест (TКT) и кръвни тестове.
Лечението е трудно и налага прилагането на множество антибиотици в продължение на дълъг период от време. Наблюдават се също и хората, които са били в контакт с болния и ако е необходимо им се прилага лечение. За да се предотврати туберкулозата, хората трябва да бъдат проверявани за наличие на заболяването и ваксинирани с ваксина с бацил на Калмет–Герен.
Експертите смятат, че една трета от населението на света е заразено с Mycobacterium tuberculosis, и всяка секунда се заразява по един човек по света. Туберкулозата не е разпределена равномерно по света. Около 80% от населението в много азиатски и африкански страни дава положителен резултат при туберкулинов тест, но само 5–10% от населението в САЩ дава положителен резултат от теста. Повечето хора в третия свят развиват туберкулоза поради отслабен имунитет или например, ако са инфектирани с ХИВ вируса.
Кой е откривателят?
Робърт Кох е германски учен – един от основателите на микробиологията. От 1885 г. до 1891 г. е професор в Берлинския университет. От 1891 г. до 1904 г. е директор на Института по инфекциозни болести в Берлин, който по-късно започва да носи неговото име. Основният му принос за медицината е откриването на причинителите на болестите туберкулоза, холера и африкански възвратен тиф.
Кох е един от първите, които използват животни за опити с болестотворни микроби. Той предлага използването на екстракт от туберкулозни бацили за лечение на туберкулозата. Този екстракт е наречен по-късно туберкулин. В наши дни туберкулинът се използва само за диагностика.
През 1910 г. Кох е удостоен с Нобеловата награда за физиология или медицина „за приноса му относно химията на клетката, направен чрез неговата работа върху протеините, включени в нуклеиновите субстанции.“
Работата на Кох има огромно значение за развитието на микробиологията. Заедно със своите ученици той въвежда в микробиологичната практика твърдите хранителни среди, което прави възможно изолирането и култивирането на микробните култури. Той разработва и теорията за чистата култура и методи за получаване на чисти култури, утвърждава основния принцип за работа с микроорганизми – принципа за стерилност, усъвършенства методите за стерилизация (убиване на микроорганизми), въвеждат анилиновите бои за оцветяване на микробни препарати, имерсионния обектив и кондензора на Аббе при микроскопско наблюдение, микрофотографирането.
Експериментите на „великия“ Кох, както го наричали неговите съвременници, освен големите открития, имат като резултат и разработване и усъвършенстване на основните методи за микробиологична работа. За кратко време са открити причинителите на повечето инфекциозни заболявания, разработени са научно обосновани санитарно-хигиенни мероприятия, предложени са ваксини за редица заболявания, установява се физиологичното разнообразие на микроорганизмите и се открива хемосинтезата и автотрофното хранене при бактериите, разработват се прости и оригинални методи за изследване на почвените микроорганизми, започва приложението на микроорганизмите за производство на биологично активни вещества.
Нека видим в снимки какво още се е случило на 24 март по света през годините.
Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни