Съвсем ключови ресори - като съдебната система и сферата на сигурността и антикорупцията, се управляват от "и. ф." - изпълняващи функциите. Сякаш някой умишлено държи нещата на полусъединител... И на този фон се понесе интересен дим от "заигравки" в управляващото мнозинство, в посока - да се подготви теренът за изключително важна законова промяна: да се отнеме от президента правомощието да одобрява шефовете на службите в сферата на сигурността?

Такива податки бяха отчетени на последното заседание на МС в думите на премиера Росен Желязков, и - о, чудо - съвпадащо по същото време синхронно изказване на председателя на парламента Наталия Киселова (самата тя - юрист и преподавател по конституционно право).

Потърсихме проф. д-р Веселин Вучков, който освен че е преподавател по наказателен процес и бивш зам.-министър и министър на МВР, още по-важното - е сред авторите на 4-те закона, които стават факт точно преди 10 години и поставят за пръв път в рамка работата на службите от сферата на сигурността.

Той до ден днешен изтъква това като пример за успешна реформа и откровено признава, че още се чуди как 25 г. след тоталитаризма - до въпросния 1 ноември 2015 г. Европа е допуснала у нас такива структури да се управляват чрез правилници, укази, решения на отдавна несъществуващи органи като Държавния съвет и пр., без закони. Става въпрос и за НСО, за Държавна агенция "Разузнаване" (дотогава военизирана - макар че е уж "цивилна") и за Служба "Военно разузнаване" (СВР).

Малко предистория

"В първия си мандат като премиер Бойко Борисов е споделял - и това мисля не е тайна - че се е разбрал до последния ден на мандата на тогавашния президент Георги Първанов "нищо по службите да не се пипа". Затова след приключването на втория мандат на Георги Първанов започна активна работа по разработването на закони…

Тогавашният президент не искаше по никакъв начин да се разделя с част от правомощията си", връща се назад Вучков.

Той припомня и исторически Консултативен съвет по национална сигурност (КСНС) - състоял се вече при застъпилия Росен Плевнелиев, през април 2012 г., на който се решава цивилната тогавашна Национална разузнавателна служба (може да се каже - приемник на Първо главно управление на ДС от времето на комунизма - бел. ред.) да се девоенизира, да се преименува на ДАР и по-важно – да се преподчини към МС.

Изключение е НСО, която тогава остава към президента и все още е военизирана, но професорът напомня, че по Конституция на РБ (чл. 105, ал. 2) "Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност...".

Та, тогава в законите записват, че шефовете на споменатите служби се назначават: по предложение на МС, с указ на президента.

 "Енергично искам да се противопоставя на такава идея още в зародиш - коментира Веселин Вучков вероятността "да се издърпа" килимчето и изпод това правомощие на президента. 

"Би било грешка промяната на съществуващото положение – трябва да се запази балансиращата роля на президента, независимо как е името му", категоричен е Вучков, като специално подчертава, че не е гласувал за Румен Радев и не би го направил.

Към НСО, ДАР и СВР той напомня, че със същата процедура се назначават главният секретар на МВР и председателят на ДАНС - именно за баланс на силите. Тъй като, ако НС и правителството са от една политическа сила, то президентът често е от друга.

"Според мен това е много полезна инициатива, защото отчита балансиращата роля и на правителството, и на един негов контрапункт от страна на президента. Абсолютно се изолираме от името на президента", категоричен е преподавателят. 

Ако това се промени и всичко се концентрира върху Народното събрание - на практика едно и също  управляващо мнозинство и ще си предлага, и ще си избира ръководствата на тези толкова ключови за държавата служби, предупреждава.

Събеседникът ни нарича това "кройка на дреха, за която кандидатът е предварително избран".

Два христоматийни примера

"Тази балансираща роля не е случайно измислена – тя не е продукт на сегашното време. Аз не съм гласувал за сегашния президент, но само заради името му да променяме закона - според мен би било погрешно."

Вучков припомня и два примера: през 2013 г. за няколко дни се променят "един куп закони" (по време на мнозинството от БСП и ДПС, излъчило кабинета "Орешарски" - бел. ред.) "беше ударено МВР,  ДАНС се превърна в бухалка и беше записано, че председателят на ДАНС се предлага от премиера и се избира от парламента.

"И буквално за 2 дни бе избран Делян Пеевски, който упражняваше своите правомощия като председател на  ДАНС от петък до понеделник. Това беше голяма грешка, защото тогава именно иззеха правомощието на президента Плевнелиев.

Няколко години по-късно, през 2018 г се прие законът, с който се създаде КПКОНПИ, бяха обединени множество служби и функции и отново предвидиха, че председател на тази комисия се избира от Народното събрание - и така елиминираха президента. Така през 2019 г. бе избран Сотир Цацаров – едно и също политическо мнозинство си подава топката."

Професорът казва, че "шестото чувство" му подсказва, че и сега ще се пристъпи в септемврийската сесия на Народното събрание към ударна промяна на законите в тази посока. 

"Което би било много голяма политическа, управленска и професионална грешка!"

Той изтъква риска, че нашата конституция е доста бедна като съдържание по отношение на службите за сигурност и обществен ред и това дава възможност "всеки специалист да може да си лансира кавито си пожелае тези" чрез законови промени.

Вучков допълва, че не е чисто и положението, при което МС не обявява пупблично кого е предложил на Румен Радев примерно за главен секретар на МВР - защо и какви са мотивите (отявлена практика е кандидатите да се "съгласуват" предварително и непрозрачно, а не да се обявят публично и да се чака президентът да ги одобри или отхвърли - б.а.)

Доминация на "и.ф."-тата

Попитахме нашия събеседник - как ще коментира избухналата "мода" ключови звена и от съдебната система, и в сферата на сигурността (да припомним само липсващите главен секретар на МВР и председател на ДАНС - бел. ред.) да се управляват години наред от "изпълняващи функциите".

"В момента огромна част от съдебната система и службите, включително МВР се управляват от временно назначени под различна форма. Това е абсолютно ненормално положение - и имайте предвид, че в МВР се говори най-често за главния секретар, но такива са и огромен брой шефове "надолу", казва бившият министър.

Той напомня най-познатите два основни механизма за натиск и постигане на удобни управленски решения - първият от тях е чрез временно изпълняващи длъжността, "защото тези хора във всеки един момент могат да бъдат снети от тази длъжност".

Втори такъв пословичен механизъм е командироването, основно в съдебната система. То също във всеки един момент може да бъде отменено със заповед на ръководството.

И дава пример с протеклото неотдавна масово откомандироване на прокурори от Софийската районна прокуратура, които дълго време са работили в Градска прокуратура и сега командировките им са отменени.

Всяка такава промяна - intuitu personae - може да се върне като бумеранг върху родителите си - разсъждава професорът и ни дава пример с пословичните реформи в Комисията за противодействие на корупцията (предложени от ПП-ДБ, а сега комисията е основен двигател на производствата например срещу Благомир Коцев и мн. др. подобни - б.а.)

"Това, което беше постигнато навремето като политически консенсус - как да се назначават шефовете на служби - за какво беше направено?!", пита се днес Вучков.