Приятели, сигурно сте чули, че София е залята от боклук. И сега гражданите от кварталите, които са в плен на боклукчийската мафия, са се вдигнали на бунт и са поели сами извозването на отпадъка. Което е страхотно и единствен начин да се опънеш на мутрите у нас. Това го казвам сериозно.

(Последната реплика се налага заради повишаването на чувствителността сред част от гражданското население по всички въпроси. Та за да не изям някъде боя, вече ще слагам специални маркери – „това е смешка“ и „това е сериозно“.)

Не съм обаче много сигурна дали ние в „Младост“ 4 сме част от това партизанско движение или просто при нас си е както винаги. Боклук да искаш. Даже не съм сигурна съседката от горния етаж, дето си мята торбичките с боклук през балкона, сега може ли да продължавам да я наричам проста или вече е активна гражданка? Да не се окаже, че тя, откакто се е нанесла преди 20 години, води битка с мутрите и затова не им ползва скапаните контейнери, а ние така да не сме я разбрали? И сме се противопоставяли години наред на опитите на една активна гражданка да сложи прът в колелата на мафията?

Сигурна съм, приятели, че всеки от вас има една такава съседка. И също се е опитвал да попречи на революционния й плам. Но сега вече знаем защо тези хора си хвърлят боклука от балконите и вместо да ги критикуваме, нека да ги поздравим. Предлагам, всеки път, когато найлоново плликче с обелки от картофи, развалени домати и дамски превръзки полети от балкона на някой блок, всички останали съседи да излизат по терасите и да ръкопляскат! Като при пандемията, когато аплодирахме медицинските работници.

През изминалата седмица се случи и друго знаменателно и с революционно значение събитие. Тошко вкара законопроект в парламента. Къде, питате, е революционното на това ли? Ами Тошко е революционното. Появи се! Беше изчезнал, след като прати младите лекари да ходят на гурбет и пожъна съответната горчива буря от попръжни от тази си идея. Тя беше толкова тъпа, че му е отнело много дълго време, месеци, за да излезе с някоя още по-тъпа и така да ни накара да забравим предната. Та Тошко предложи да се лежи в затвора, ако разпространяваш информации от личния живот на разни личности. Хората много се разгневиха, макар че според мен и Тошко не бе разбран правилно, като съседката ми от горния етаж. Човекът изрично е уточнил – „от живота на разни личности“. А каква личност е Тошко, бе, приятели? (Тоя закон още не е влязъл в сила, нали? Мога да се възползвам от чакането между първо и второ четене, значи. Но за всеки случай, ако ще се съдим, да отговоря: „Много силна личност е Тошко, госпожи и господа съдии!“)

Колеги разправят на уше, че законът целял да се спре публикацията на някакви порно-филмчета с участието на народна избраничка. Това според мен е лъжа. Някой би ли повярвал, че сериозни хора като депутатите се занимават с такива неща? Това да не са прокурори, бе! (Помните ли историите на Петьо Еврото и жена му?) А и от кога порното стана личен живот, то си е обществен по дефиниция. Така че аз не вярвам на такива долни инсинуации и конспирации. Най-вероятно тоя, който е измислил закона, е завидял на медийното внимание, което се отделя за драмата с боклука. И си е казал – това боклук ли е, бе, чакай аз да им покажа какво е боклук. И е надраскал законопроекта.

То на тоя парламент това не му е единственият боклучав законопроект. Толкова са много, че ще се наложи боклукчийската мафия да праща извънредни камиони до парламента за извозването им. Ама пусто са сърдити на кмета и не бачкат. Та и тая работа ще се наложи да я правят гражданите. И както са се напекли работите, парламентът май май няма да ги чака още дълго.