Решението на Съдийската колегия на ВСС да определи съдия Мариника Чернева за временно изпълняваща длъжността председател на Върховния административен съд (ВАС) е напълно в съответствие със закона. Това каза днес пред Нова нюз Атанаска Дишева (ВСС, професионална квота на съдиите), като напомни, че такъв е законът, който от януари казва, че "и.ф." могат да са максимум 6 месеца без да повтарят.

„Законът предвижда възможност длъжността да се заема временно до шест месеца, когато няма титуляр поради изтичане на мандата или предсрочно освобождаване“, напомни най-отявлената "опозиционерка" в Съвета (всъщност точно това са двете хипотези, в които са съответно Георги Чолаков и Борислав Сарафов - бел. ред. на Клуб Z).

По думите ѝ този срок е изрично предвиден само за временно заемане, а не за редовен избор:

„Процедурата за избор на председател на ВАС е дълга и завършва с указ на президента. Шестмесечният срок засяга единствено случаите, в които няма титуляр и се назначава временно изпълняващ длъжността“.

На въпроса защо тогава прокурорската колегия на ВСС не прилага същия закон спрямо и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов, Дишева беше категорична:

„Трябва да попитате някой член на прокурорската колегия. Те изложиха мотиви, че този текст не се отнася за конкретния случай, защото господин Сарафов е определен за изпълняващ длъжността преди влизането му в сила“.

Тя обясни, че според прокурорската колегия става дума за „заварено положение“ – правна хипотеза, в която новият закон не се прилага със задна дата.

Дишева очерта и по-дълбокия, според нея, проблем – работата на ВСС с изтекъл мандат:

„Въртим се в омагьосан кръг. Държавата е пълна с органи с изтекъл мандат – както колективни, така и еднолични. Висшият съдебен съвет и инспекторатът към него са само част от този проблем“.

Тя припомни, че Конституционният съд е приел принципа на непрекъснатост на държавната функция, който временно изпреварва принципа на мандатността: „КС каза, че правомощията следва да се изпълняват непрекъснато, дори при изтекъл мандат, за да не се блокира държавната функция“.

Така, след изтичането на мандата на ВСС през 2022 г., органът продължава да действа, докато Народното събрание не избере нов състав.

Конституционен и правен вакуум

Дишева напомни, че след последните законови промени ВСС няма право да провежда процедури за избор на главен прокурор или председатели на върховните съдилища:

„Законът изрично забранява на този ВСС да избира главен прокурор. Това стана основание процедурата по избора на Сарафов да бъде прекратена. Сега чакаме Конституционният съд да се произнесе дали този текст е конституционно съобразен.“

Съдия Дишева коментира и решението на състави на Върховния касационен съд (ВКС), според които след 21 юли Борислав Сарафов не може да изпълнява функциите на главен прокурор:

„ВКС прие, че след тази дата исканията, направени от него в това качество, са недопустими, защото идват от некомпетентен орган.“

Тя подчерта, че само съдът може да реши дали е сезиран от лице с необходимите правомощия:

„Съдът има пълното право да прецени дали лицето, което отправя искането, има това право. В случая ВКС каза ясно – не е сезиран от оправомощено лице."

„Омагьосан кръг“ и нови правни парадокси

Според съдия Дишева страната се намира в правен абсурд:

„За да отиде преписката при ад хок прокурор (която единствена има право да разследва Главния и неговите заместници - бел. ред.), трябва да се приеме, че лицето е главен прокурор. Но ако съдът казва, че то не е, значи и самата процедура не е допустима. Това е омагьосан кръг“.

Тя отказа да прогнозира как ще се развият делата, свързани с Главния, но подчерта, че решенията по искания за отвод, каквото направи Сарафов срещу съдия Мирослава Тодорова вчера, са изцяло в правомощията на самия съдия.

И даде пример - че Сарафов вчера е писал и на председателя на СГС Руси Алексиев, нищо че той няма право "да отвежда" съдия.

В заключение Дишева заяви, че изходът от настоящия институционален блокаж зависи от произнасянето на Конституционния съд:

„Очакваме решението му по въпроса за мандатността на ВСС и допустимостта той да избира главен прокурор. Това ще определи дали ще има нов временно изпълняващ длъжността или ще се стигне до избор на редовен титуляр."

Тя изрази мнение, че законодателят е трябвало ясно да уреди сроковете и хипотезите за временно заемане на висшите длъжности в съдебната власт:

„Заемане на длъжността главен прокурор временно за две години и половина не е било предвидено никога. Конституционният законодател не е имал такава идея."