Хиляди клиенти на най-голямата банка в Белгия - БНП Париба Фортис - загубили между 50 и 60 на сто от инвестициите си, след като институцията им продала като сигурни гръцки дългови облигации в края на 2009 година, когато вече пазарите се съмняваха в платежоспособността на Гърция, съобщава всекидневникът "Соар".

Банката продължавала да предлага книжата като нискорискови до средата на декември 2009 година въпреки срива на атинската борса и страховете сред инвеститорите свързани с нивото на гръцкия публичен дълг.

Вътрешен имейл до ръководните кадри в БНП Париба Фортис предупредил за опасността, но никой не му обърнал внимание, пише изданието. Облигациите продължавали да се продават с 4,14 на сто доходност. 

Банката не оспорва тези факти, но не е съгласна, че в края на ноември 2009 година е трябвало да се съмнява в платежоспособността на Гърция, съобщава "Соар".

Тя изтегля гръцките облигации от своята нискорисковата категория, едва когато международната рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс" ги сваля в най-ниското ниво на инвестиционния клас (ВВВ+) на 16 декември 2009 година. Въпреки това рекламата на тези книжа продължава още няколко седмици. Днес техните рейтинги са С или D, т.е. на длъжници близо до или във фалит.

От погрешното вложение са пострадали 15 000 клиенти на банката, твърди всекидневникът, позовавайки се на нейни вътрешни документи, до които се е добрал.

БНП Париба Фортис е най-голямата банка в Белгия, приемничка на банкрутиралата през 2008 година Фортис, тогава четвъртата по големина в Европа.

Фортис беше холандско-белгийско-люксембургска банка. Тя фалира през 2008 година заради кризата с американските ипотечни книжа и техните производни. Тогава правителствата на трите държави изкупиха дяловете на акционерите от своите страни. Белгийската държава похарчи за гова 4,7 милиарда евро на данъкоплатците. После тя продаде своята част от Фортис на френската финансова група БНП Париба.

Първите признаци на дългова криза в Еврозоната се появиха през 2009 година, веднага след международната финансова криза от 2008 година, последвалия от нея срив в кредитирането и т.нар. политика на "фискален стимул", с която европейските правителства наливаха бюджетни средства в икономиките, за да избегнат рецесия, за сметка на увеличаване на дълговете и дефицитите си.

Гърция призна през април 2010 година, че е фалшифицирала статистиката за макроикономическите си показатели, а месец по-късно Еврозоната, Европейската централна банка и Международният валутен фонд (т.нар. тройка) ѝ отпуснаха първия пакет от спасителни заеми на обща стойност от 110 милиарда евро. Тогава публичният ѝ дълг от 350 милиарда евро представляваше 146 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП).

Втори такъв пакет от 130 милиарда евро тройката отпусна през 2012 година като разсрочи голяма част от плащанията по гръцкия дълг. Днес той представлява 175,5 на сто от БВП и страната пак е на ръба на дефолта.