Да има обща правна рамка за прекратяване на дейността на руските нефтени и газови компании на територията на Европейския съюз. За това настоява в своя резолюция от днес Изпълнителният съвет на ДСБ, като възлага на евродепутата от партията Радан Кънев да предложи мярката в Брюксел. Причината: налагането от мнозинството на ГЕРБ, Новото начало, БСП и ИТН на законодателство, с което в "Лукойл" у нас влиза особен управител, който безконтролно и еднолично ще може да разпродава акции и активи на дружеството. Решението бе предшествано от заседание на енергийната комисия в парламента, продължило под 30 секунди и проведено зад гърба на опозиционните формации.

"Правителството и парламентарното мнозинство установяват модел и стил на управление, които застрашават основите на националното съгласие, посоката на развитие и споделени ценности. Налагането на решения по ключови за националната сигурност и икономика въпроси, взети по непублични и нелегитимни механизми с неприкрита корупционна мотивация и узурпирането на репресивната власт за разправа с политическите опоненти, уронва подкрепата в представителната демокрация, пазарната икономика и членството в ЕС", се казва в резолюцията.

Посочва се още, че промените в законодателството относно санкциите срещу "Лукойл" са закъснели, а във вида, недемократично наложен oт управляващото мнозинство - изключително неразумни и опасни.

Припомняме, че форсмажорният закон на управляващите породи множество опасения, най-вече правни, възможно ли е като разпродаваме чужди активи руската страна да си потърси правата пред международен арбитраж и България да бъде осъдена за милиарди, както се случи с реакторите за неносъществената АЕЦ "Белене". Мнозинството твърди, че мярката е заимствана от Германия, но там продажби без одобрението на собственика, какъвто е българският случай, не се допускат. Твърди още, че законовите изменения били одобрени от САЩ, които наложиха санкциите на "Лукойл", а от днес твърди и че са консултирани с Европейската комисия. В същото време до момента Брюксел не си е позволил да разпродава замразените заради войната в Украйна руски активи.

Междувременно властта заговори и за това как България ще придобие компанията срещу 2-3 милиарда долара чрез Българския енергиен холдинг.

От ДСБ са решили и да сезират НАТО зарадии липсата на интерес от страна на българската държава към руската хибридна война у нас. Партията възложи на председателя си Атанас Атанасов, в качеството му на зам.-председател на Народното събрание, да сезира заместник-генералния секретар на НАТО, отговарящ за разузнаването и сигурността на Алианса и директора на Органа по сигурността на НАТО (структура, отговаряща за контраразузнавателното противодействие) във връзка с "търпимостта на управляващите към руското влияние, присъствие и особено към руските пропагандни канали".

Тук се визира отказът на държавата да се занимае с руската собственост на ключовия за националната ни сигурност язовир Искър, мълчанието за искането на Москва консулството й във Варна да възобнови дейност, както и за журналистическите разследвания, че то всъщност работи нелегално, помещавайки се в местната партийна централа на БСП.

Без изненада, партията няма да подкрепи проектобюджета. Според нея той, "по корупционни и популистки съображения, изправя страната пред опасността да влезе в еврозоната с фискален профил, който формално изглежда съобразен с европейските правила, но фактически я поставя в риск от откриване на процедура за прекомерен дефицит още в първата година след присъединяването".

"Ще настоява за публикуване на реална оценка на Европейската система от национални и регионални сметки (ESA) на бюджетния дефицит, както и за провеждане на независим стрес-тест на приходната и разходната част" - се посочва в резолюцията.

С резолюцията от ДСБ дават заявка и че ще опитат да променят политическия език на омразата с акт на Народното събрание. Отчитат "нарастващата тенденция към крайна радикализация на публичното говорене в България от страна на политическите партии и техните представители от целия политически спектър и споделяйки разбирането, че политиците носят висока морална и институционална отговорност за съхраняване на приличието и цивилизования диалог в обществото". Ето защо възлагат на народните си представители да внесат проект на декларация за категорично въздържане от използване на език на омразата в различните му измерения, в това число – реторика, която дехуманизира, маргинализира и противопоставя едни на други различни групи от обществото.