Парламентът прие окончателно законодателните поправки, свързани с правомощията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Част от тях предизвикват сериозни опасения, че регулаторът може да се превърне в „бухалка“ срещу бизнеси.

Измененията са внесени от депутати от управляващото мнозинство и част от тях отразяват препоръките на Комитета по конкуренция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), отправени в рамките на преговорния процес по присъединяването на Република България, припомня БТА.

Промените

Предвидена е възможност КЗК да извършва проверки на място и в рамките на производства по секторни анализи, подобно на извършваните проверки на място в санкционните производства. Такива се извършват само след съдебно разрешение на Административния съд- София област, което подлежи на инстанционен съдебен контрол пред Върховния административен съд.

КЗК ще може да използва външни експерти както по време на проверките на място, така и за целите на конкретни производства. Когато става дума за проверките на място, използваните експерти ще бъдат ограничени единствено до компютърни специалисти, които ще бъдат ангажирани само с технически задачи.

Със законопроекта се въвежда нова процедура, която стартира по искане на ответна страна в производството, която е готова да признае своето участие в картел.

Предвидена е промяна по отношение на имуществените санкции, които може да налага КЗК при установени забранени практики при доставките на селскостопански продукти. КЗК ще може да прилага санкция в размер на 10 на сто от оборота на търговеца за предходната финансова година. Досега в закона беше фиксирана горна граница на санкцията за големите търговски вериги в размер на до 300 000 лева.

Променя се и Законът за електронните съобщения, като се създава възможност при необходимост да бъдат получени от КЗК данни от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за нуждите и целите на производствата по Закона за защита на конкуренцията. Между първо и второ четене беше прецизирано достъпът да е само до трафичните данни във връзка с IP адреса.

Възможно вето

Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на общата забрана за нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, която влиза в сила три месеца по-късно, реши парламентът.

Не е изключено обаче президентът да наложи вето, което означава прегласуване на закона – тогава за приемането му ще са нужни поне 121 гласа.

Дебати

От опозицията днес възразиха остро срещу част от промените.

Един от притеснителните текстове е КЗК да получи право да прави проверки на място и при секторни анализи.

Така действията на КЗК лесно могат да се използват като бухалка срещу съответни компании, коментира Борис Аладжов ("Възраждане").    

Мартин Димитров (Продължаваме промяната-Демократична България) каза, че се дават свръхправомощия на КЗК и най-голямата слабост е, че те не са обвързани с обективни критерии, а със съмнения.

Имат ли съмнения, могат и да направят проверки на място, посочи той.

Мартин Димитров отбеляза също, че с измененията глобата за една търговска верига с милиард и половина оборот може да е от няколко хиляди лева до 150 млн. лева.

Да се дава такова право с такъв голям марш, също е свръхправомощие на КЗК и рисков фактор, коментира той. 

Атанас Атанасов (БСП-Обединена левица) обясни, че КЗК и в момента може да прави проверки на място. По думите му с промените се отнема административна тежест и по никакъв начин не се дават нови правомощия на КЗК. Относно увеличението на санкциите, Атанасов обясни, че то засяга големите хранителни вериги, които работят в България. По думите му в законодателството има откровени пропуски.

Няма как да ме убедите, че е напълно нормално за всички други състави на нарушения глобата да бъде до 10 процента от оборота, а само за агрохранителните вериги тя да бъде лимитирана до 300 хиляди лева, коментира Атанасов. По думите му една такава санкция трябва да има и превантивен характер.

Според "Величие" с тези нови правомощия комисията се превръща в "нещо като икономическа прокуратура, икономическа полиция, която обаче не носи отговорностите като прокуратурата".

Бившият министър на иновациите и растежа Даниел Лорер от Продължаваме промяната-Демократична България описа овластената комисия като "златна бухалка", а новите правомощия - като агресивни, и критикува липсата на обществено обсъждане, съобщи „Дневник“.

Депутатите приеха и при следващ избор на ръководство на комисията трима от членовете да бъдат с мандат от три години и половина, а след изтичането им да се върне 7-годишният мандат с цел мандатите да ръководството на комисията да не се припокриват. Също така бе прието при отсъствие на председателя той да бъде заместван от зам.-председателя с изрична заповед. Зам.-председател на комисията в момента е дългогодишният депутат от ГЕРБ Радомир Чолаков.

Депутатите приеха и антимонополният регулатор да може да получава средства и от бюджета, а не само от такси и санкции, за да подобри материалната си база и квалификацията на служителите, като това се представя като необходимост, изтъквана от ОИСР.

Нов състав (пак) с подкрепата на Борисов и Пеевски

От половин година КЗК е с обновен състав и с председател Росен Карадимов, избран от настоящото мнозинство – ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-Ново начало. Четирите формации сега прокараха и спорните законови поправки.

Карадимов се обяви за по-големи правомощия още по време на процедурата за неговия избор, а впоследствие същото поискаха и лидерите на ГЕРБ и ДПС-Ново начало Бойко Борисов и Делян Пеевски.