На 28 март се състоя първият от двата дни на срещата на върха на Арабската лига. В Шарм Ел Шейх, Египет, генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, също гост на събитието, отправи апел да не се стига до конфликт в Йемен. Това би имало тежест, ако… вече нямаше конфликт в Йемен.

В арабската страна реално се водят сражения от две години (без да включваме предишните политически кризи), след като Али Абдулла Салех беше свален с протести. Тази политическа криза доведе до нов сблъсък между лобитата и интересите на Саудитска Арабия и Иран – вечните врагове в Близкия изток – както и до създаването на коалиция от арабски държави, които бомбардираха Йемен.

За какво става дума и защо тези събития са важни?

На 26 март започнаха въздушни удари срещу Йемен от водената от Саудитска Арабия коалиция от 10 държави (9 арабски плюс Пакистан) срещу хутите – бунтовници от северен Йемен, успели да завземат столицата и да напреднат към важното южно пристанище на входа на Аденския залив, Аден. Операцията беше наречена „Решителна буря“ и постави началото на дискусии в Арабската лига дали да бъде създадена обща арабска армия, която да бъде използвана при поява на проблеми за сигурността на арабските страни като „Ислямска държава“ или влиянието на Иран.

Йемен рядко влиза в новинарските емисии. Но разположението на страната е толкова важно, че събитията там неслучайно се следят с внимание от САЩ, Саудитска Арабия, Иран и Африканския съюз. През Йемен минават оръжейни потоци, дрога, бежанци, мигранти. В Йемен, подобно на Сирия, Бахрейн и Ирак, се сблъскват силите на саудитската и иранската политика.

Знаем за Йемен, че е най-бедната арабска държава и се намира достатъчно далеч, за да не се интересуваме от нея. И докато тук мнозина считат, че става дума главно за религиозно съперничество – между сунити и шиити – проблемите са далеч извън тази сфера. Това е интересно за външните наблюдатели и звучи много екзотично. Но самите Саудитска Арабия и Иран не наблягат на натякването "сунити-шиити" – разговорите повече се концентрират върху теми като петрола, износа му, търговските пътища и икономическите способи за контрол.

Във война със себе си

След като законният президент на Йемен, Абд Раббу Мансур Хади, беше изгонен от столицата Сана през септември 2014 година, правителството на страната се намира във война със самото себе си. В изявление на 19 март, Хади осъди въздушните удари по собствената му резиденция в пристанищния град Аден, където той се барикадира под напора на офанзивата на шиитското движение Ансар Аллах и хутите, завзели вече столицата. Въздушните удари бяха нанесени не от друг, а от йеменски изтребители. Хади обвини хутите, че са се съюзили с предшественика му, Али Абдулла Салех и в тези обвинения той не бърка. По-рано същия ден, 19 март, лоялисти на Хади се сражаваха, за да си проправят път към летището в Аден, където се намираха и няколкостотин цивилни, пътуващи към Египет и други арабски държави, включително международни репортери. Лоялистите удариха близката военна база, която е под командването на генерал Абдел-Хафез ал Саккаф, верен на Салех.

Тези сражения в Аден идват след като Ансар Аллах, про-иранска група, принадлежаща към шиизма и течението на заидите, водена от Абдул Малик ал Хути, се очерта като най-голямата по значение самостоятелна военна сила в Йемен. Бойците й бързо напреднаха от северните части на страната, където се намират бастионите им, и завзеха големи територии в централните райони. Хутите на практика променят съотношението на силите в Йемен и дори на Арабския полуостров, отваряйки вратите за иранското влияние в регион, който Саудитска Арабия счита за своя сфера.

Как Саудитска Арабия допусна това

Редица фактори улесниха заграбването на властта в Йемен от групата на Ансар Аллах и хутите. Първо, опитите на Саудитска Арабия да управлява йеменското правителство в разгара на протестите, избухнали през 2011 година. Тогавашният президент Али Абдулла Салех се оттегли в полза на неговия вицепрезидент, Хади, но този ход изостри разделенията в парламента по кланови, идеологически, политически и военни линии. Маниерът на Рияд да играе с различните йеменски фракции, противопоставяйки ги един на друг, доведе до момента, в който хутите биха могли да се възползват от ситуацията и да изтласкат няколко клана от териториите си, да укрепят влиянието си в Саада и да поемат на юг към столицата.

Докато Саудитска Арабия отдавна се меси в Йемен и се фокусира върху борбата срещу „Ал Кайда на Арабския полуостров“ (противно на общоприетото мнение, групировката и кралството са врагове, като често лидерите на Ал Кайда призовават за убийството на някой от членовете на саудитското кралско семейство - б.а.), Рияд загуби от поглед развитието на северните райони, където са хутите. След масовите протести в редица арабски държави, които доведоха до вакуум и в крайна сметка заемането на тази празнина от радикални групи, Саудитска Арабия имаше опасения, че отделни групировки като „Ислямска държава“ ще атакуват границите й. Така се случи при общата граница с Ирак и с Йемен – от две страни кралството беше нападнато от бойци на „Ислямска държава“ и Ал Кайда, които оспорват влиянието на Саудитска Арабия. Рияд също така подкрепи и с военна сила кралската фамилия в Бахрейн, която се сблъска с масови протести на шиитското мнозинство, изискващо реформи. Докато фокусът на саудитците беше отправен към други райони – освен Бахрейн, също и Сирия, и Ирак – неочаквано за тях, движението на хутите се надигна и беше подкрепено от Иран. Така за кратко време Техеран се озова на южните порти на Саудитска Арабия.

Една от другите грешки на Саудитска Арабия е, че не успя да направи достатъчно, за да възпре връщането на сваления президент на Йемен, Салех. Именно Салех даде подкрепата си за хутите с идеята за собственото си завръщане (преди този период, Салех и хутите бяха врагове - б.а.). Сега за саудитците е късно да отвърнат на предизвикателството, така както им се иска – поне в краткосрочен план. На Рияд му липсва военен капацитет, който да сработи в Йемен, както се случи в Бахрейн. Също така, самите различни политически фракции, които са използвани от саудитците в прокси войната за влияние, нямат достатъчно сили за налагане на контрол.

Но има и друг въпрос – дори и да има средства за пряка намеса, едва ли саудитците ще искат да го направят. Почти веднага след началото на въздушните удари на 26 март, водени от коалицията, формирана от Саудитска Арабия срещу хутите, министърът на отбраната на кралството отрече спекулациите, че ще бъдат използвани наземни сили. Хутите не представляват сериозна заплаха за Саудитска Арабия. Напротив, контролът на бунтовниците над централните и северни части на Йемен, изолира кралството от хаотичните южни части, където оперира Ал Кайда, която е по-непосредствена заплаха. А онова, което притеснява Саудитска Арабия повече от Ал Кайда и хутите взети заедно, е влиянието на Иран. Рияд не би искал още един необявен фронт с Техеран и то по южната си граница. За да възпре това, саудитската администрация е готова на много.

Ансар Аллах, хути, хуси?

Групата “Ансар Аллах” е основана в началото на 1990-те в северната йеменска провинция Саада. След това, известните като “Вярващите младежи”, оказват отпор на саудитското влияние, ставащо все по-силно в Йемен, идващо от мощния им съсед.

Хутите са заиди (правилно е на български да се изписват хути, а не „хуси“), разклонение на шиитския ислям, разпространени изключително в северен Йемен и разпространението на уахабизма през последните десетилетия, притеснява лидерите на общността. В епохата след 11 септември 2001 хутите са загрижени за прекалено добрите връзки между Али Абдулла Салех и САЩ. Въпреки възраженията им, управляващите в Сана не обръщат сериозно внимание на исканията.

Напрежението между надигащото се политическо движение и Салех достига връхна точка през 2004 година, когато правителството праща войски в Саада, за да арестуват лидера на хутите по това време, Хусеин ал Хути. По време на този арест ал Хути е убит и бунтовниците започват кампания срещу президента и неговата мрежа от племенни лидери и генерали. В годините след смъртта на Хусеин ал Хути, новото поколение от заиди започва трансформацията на хутите от политическо движение към ожесточена военна сила. В Сана, Салех иска да представлява хутите, правещ връзка със Заидския имамат, съществувал в началото на XX век.

Но въпреки насилието в продължилата 6 години война, хутите удържат. През ноември 2009, кампанията, водена от йеменската армия, прелива в саудитската територия. Януари следващата година Саудитска Арабия вече не може да удържи сраженията и подкрепя примирие между Салех и хутите, които се изтеглят в провинция Саада, отказвайки се от териториите, заети от тях отвъд саудитската граница и смятани традиционно за йеменски. Когато избухват масови протести срещу президента Салех през 2011 година, хутите виждат още една възможност. Оставяйки оръжието си, те се включват в демонстрациите, провеждащи се в столицата.

Когато президентът се оттегля от поста си след 34-годишно управление, хутите търсят допълнително включване и влияние в новото управление като политическа организация – организация, контролираща десетки хиляди от най-добрите бойци в целия район.

В последвалия период, в който Йемен се опитва да се възстанови от политическата нестабилност, хутите представят себе си като алтернатива на старото управление и хората на Салех. Така влиянието на шиитската общност се увеличава от ден на ден. И докато политическото им участие се стабилизира, бойците на хутите започват да изтласкват редовните сили от провинция Саада към съседните територии северно от столицата. За две години, хутите завземат големи част от Амран и ал Джауф. Към края на 2014, движението им, което се е борило за оцеляване само до преди няколко години, вече е на подстъпите на столицата Сана.

Няма победа без външна помощ

Най-големият фактор, който седи пред съпротивата на хутите срещу Саудитска Арабия, е нуждата им от финансова подкрепа. Лошото финансово и икономическо състояние на Йемен означава за хутите – или който и да е управляващ в страната – че е нужна външна подкрепа. Без дългосрочна финансова подкрепа, недостигът на вода например, може да се превърне в хуманитарна криза. Факторът на нуждата от пари привлича Саудитска Арабия като способ за влияние и именно заради финансовата мощ на кралството, хутите приеха индиректни преговори.

Макар да е логично хутите да потърсят по-голяма помощ от страна на Иран (противопоставяне на Саудитска Арабия, близки и по линията на шиизма - б.а.), те знаят, че Иран не би могъл да предостави онова, което техните врагове могат, дори Западът да вдигне всички икономически санкции. Иран може да осигури военна, разузнавателна, логистична и политическа подкрепа, но ще му е трудно да предостави пари в брой. Освен всичко останало, Иран се намира на 1900 км от Йемен, а Саудитска Арабия е съседна държава. Ако хутите се съгласят на отстъпки и примирие, кралството може да им подсигури контрол върху правителството в Сана.

Хизбулла 2?

Хутите се намират в ситуация, която е много сходна с тази на Хизбулла в Ливан. И двете групи са най-големите сили в държавата си, но съществуват в рамките на политически и демографски условия, които им пречат да използват еднолично силата си – представители са на шиитски малцинства в предимно сунитски държави. И двете групи са подкрепени от Иран. Ансар Аллах и техният лидер се опитват да подражават на Хизбулла. Йеменската версия на Хизбулла обаче се намира там, където беше ливанският им събрат през 1980-те и ще трябва да мине време, за да се консолидират силите им. Също така, саудитците ще опитат да отклонят Ансар Аллах от пътя им. За разлика от Ливан през 1980 година, Йемен не е под израелска окупация и не разполага със съсед като Сирия, през който Иран да успява да предоставя по-директна помощ.

Саудитска Арабия знае, че заплахата не е пряка върху нейните територии и затова се въздържа от всякакви официални дипломатически разговори с Йемен. Рияд подкрепя легитимния в момента президент Хади, но също така вижда, че Техеран иска да използва хутите, за да спечели влияние и да бъде страна в преговорите. Въпреки че Иран е далеч и за разлика от Сирия и Ирак, където иранците имат сериозна преднина пред Саудитска Арабия като позиции, саудитците няма да позволят на хутите да се настанят удобно в йеменската столица Сана. Рияд се нуждае от гаранции и възможност винаги да реагира.

Саудитска Арабия ще трябва да ангажира съвсем скоро Ансар Аллах в преговори, особено докато опозицията им е слаба и раздирана от вътрешни борби, от които извличат ползи най-вече джихадистките групи. Много от противниците на Ансар Аллах – включително клановете, религиозните сунитски елементи и членове на силите за сигурност на сваленото правителство – са отворени за разговори с джихадистите, които се борят срещу хутите. Салафистките и по-радикални групи са в готовност да се включат в битката срещу религиозния им враг – шиитската общност в Йемен. Саудитска Арабия не може да позволи на Ал Кайда или „Ислямска държава“ да се превърне в най-ефективна сила срещу Ансар Аллах.

В действителност, въпреки че САЩ предоставиха логистична и разузнавателна помощ за въздушните удари на Саудитска Арабия в Йемен, Вашингтон посочи, че ще работи с хутите срещу джихадистите в Йемен. Това е още една промяна в позициите на Съединените щати относно Близкия изток. Те виждат Иран, Хизбулла и дори правителството в Сирия (наричайки Башар Асад „нашият човек в Дамаск“) като партньори в борбата срещу „Ислямска държава“.

Въпреки че Саудитска Арабия се притеснява от „Ислямска държава“, тя е срещу сближаването на САЩ с Иран. Ако хутите успешно консолидират властта си в Йемен, южните провинции на Саудитска Арабия Джизан и Нажран ще станат уязвими за ексанзия в по-дългосрочен план, заради значителното шиитско население, което живее там. Разбира се, че иранците приветстват подобен резултат - още повече, че в източната част на Саудитска Арабия, т.нар. Източна провинция, има компактно шиитско население и там се намират огромни залежи на петрол. Нестабилност в този район би означавала намаляване на добива, несигурност и отражение върху световните пазари, както и несъмнено покачване на цените на петрола. Само за ден, на 26 март, когато саудитската армия оповести началото на „Решителна буря“, цената на петрола се вдигна с 6%.

Битката в Йемен между колосите Саудитска Арабия и Иран едва ли ще спре скоро. След Сирия, Ирак и Бахрейн, бедната арабска държава, разположена в южните части на Арабския полуостров, е новото бойно поле в рамките на необявената война между Рияд и Техеран.