Венецуела отново е в центъра на геополитическо напрежение. Съединените щати засилват военното си присъствие в Карибския басейн и в Южния Пасифик, като изпращат самолетоносача "Джералд Форд" и около 15 000 военнослужещи в региона. Паралелно с това Вашингтон обявява намерение да обяви венецуелски наркокартели като терористични организации, а Тръмп не изключва възможността за преки удари срещу режима на левия президент Николас Мадуро. Въпросът, който стои пред анализаторите и международната общност, е дали САЩ действително ще предприемат военна операция за сваляне на Мадуро, или става дума за демонстрация на сила и натиск, без намерение за пълномащабна интервенция.

Военното присъствие на САЩ

"Джералд Форд" е най-големият и най-модерен самолетоносач в света, символ на американската военна мощ. Числеността от около 15 000 военнослужещи е значителна за демонстрация на сила, но недостатъчна за пълномащабно нахлуване срещу държава с население от около 29 милиони и армия от 120 000-150 000, която може да се увеличи до 200 000 при мобилизация. Макар и с остаряло въоръжение, тя все още организирана.

Американската операция "Южно копие" (Southern Spear) е официално обявена като антитрафикантска кампания срещу наркокартели, но има потенциал да се превърне в прикритие за по-широки действия срещу режима в Каракас. Тази концентрация на сили напомня на класическа стратегия за „принудителна дипломация“ – показване на военна мощ, за да се постигнат политически цели, без да се стигне до война.

Аргументите на администрацията на Тръмп

Основният аргумент е борбата с наркотрафика. Вашингтон твърди, че венецуелски картели, свързани с Мадуро, изнасят наркотици към САЩ. Държавният секретар Марко Рубио обявява план за обявяване на такива картели за терористични организации. Тръмп твърди, че унищожаването на лодки, подозирани, че пренасят дрога, „спасява живота“ на наркозависими в САЩ, макар доказателствата за това да са оскъдни. Част от анализаторите виждат в действията на САЩ стремеж към сваляне на Мадуро и поставяне на опозицията начело.

Съмнения и критики

Правната основа на американските действия в района, които взеха вече над 8 жертви без съд и присъда, е спорна. Администрацията твърди, че не е длъжна да иска одобрение от Конгреса за удари срещу нарколодки, позовавайки се на тълкувания на Закона за военните правомощия. Това поражда опасения за заобикаляне на демократичните институции.

Сравненията с Ирак през 2003 г. са неизбежни, припопмя днес Си Ен Ен – тогава САЩ използваха спорни разузнавателни данни за оръжия за масово поразяване. Днес аргументът е, че фентанилът може да се разглежда като „химическо оръжие“.

Липсва и обществена подкрепа – Тръмп не е положил усилия да убеди американското общество в необходимостта от военна намеса, за разлика от Джордж Буш-младши преди войната в Ирак. Всяка нова интервенция би противоречала на обещанието му да сложи край на „вечните войни“.

Според проучване на YouGov от септември 2025 г., 53% от американците се противопоставят на използването на военна сила за смяна на режима във Венецуела, само 18% го подкрепят, а 29% са „неуверени“.

Венецуелската гледна точки

Мадуро се представя като „гарант на равновесието“ в страната. Въпреки международната изолация, той контролира армията и ключови институции. Опозицията е разпокъсана и зависима от външна подкрепа. Лидери като Едмундо Гонсалес и Мария Корина Мачадо имат ограничени възможности да поемат властта без американска помощ.

Сваляне на Мадуро може да доведе до военен преврат, гражданска война или възход на още по-авторитарен лидер от редиците на „чавизма“. Присъствието на колумбийски партизански групи (ELN), криминални синдикати и влиянието на Русия, Китай и Куба допълнително усложняват картината.

Международни измерения

Русия, Китай и Куба са стратегически партньори на Каракас, които могат да окажат икономическа и политическа подкрепа, макар да е малко вероятно да изпратят войски. Тринидад и Тобаго категорично отказват да предоставят територия за американски удари, въпреки съвместни учения. Това показва нежелание на съседите да бъдат въвлечени в конфликт.

Латинска Америка традиционно е чувствителна към американски интервенции и може да възприеме евентуален удар като възраждане на доктрината „Монро“ и нова форма на хегемония.

Възможни сценарии

Американският институт за глобални заплахи и изследвания на демокрацията "Робърт Лансинг" разработи следните сценарии.

Един вариант е ограничени удари срещу нарколодки и инфраструктура – вероятно продължение на сегашната политика, без пряка атака срещу режима.

Друг сценарий е целенасочен удар срещу Мадуро или неговото обкръжение, което носи висок риск от ескалация и гражданска война.

Пълномащабна интервенция изглежда малко вероятна поради липса на вътрешна подкрепа в САЩ и огромните разходи.

Възможност за дипломатическо решение съществува, като Тръмп и Мадуро намекват за преговори „лице в лице“, но шансовете за успех са ограничени.

Следователно?

Въпросът „Ще ударят ли САЩ Венецуела?“ остава отворен. Военното присъствие и реториката на администрацията на Тръмп създават впечатление за подготовка за действие, но редица фактори – липса на вътрешна подкрепа, риск от регионална дестабилизация и международни последици – правят пълномащабна интервенция малко вероятна.

По-вероятно е САЩ да продължат с ограничени операции срещу нарколодки и да използват военната си мощ като инструмент за натиск върху Мадуро. В същото време възможността за дипломатически контакт не е изключена, макар да изглежда повече като тактическа игра, отколкото като реална стратегия за мир.