В началото на септември напрежението между САЩ и Венецуела отново се покачва, като поредица от действия на администрацията на Доналд Тръмп очертават нова фаза в отношенията между Вашингтон и Каракас. От разполагането на изтребители в Пуерто Рико до прекратяването на защитения статут на венецуелски мигранти, американската политика в региона придобива все по-твърд характер.

Военна мобилизация в Карибите

САЩ обявиха, че ще разположат десет изтребителя F-35 в Пуерто Рико като част от операция срещу наркокартелите в региона. Според източници от Пентагона, тези високотехнологични самолети ще бъдат използвани за въздушни мисии срещу „нарко-терористични организации“, действащи в южната част на Карибите. Това решение идва само дни след като американски сили атакуваха кораб, отплавал от Венецуела, за който се твърди, че е превозвал „огромни количества наркотици“.

Тръмп заяви, че ударът е част от по-широка кампания за борба с наркотрафика, като подчерта, че „режимът на Мадуро е картел, а не легитимно правителство“. Венецуелският президент Николас Мадуро отговори с обвинения, че САЩ се опитват да извършат смяна на режима чрез военни заплахи и обяви страната си в състояние на максимална готовност.

Удар по венецуелските бежанци

Администрацията на Тръмп обяви прекратяването на временния защитен статут за над 250 000 венецуелски мигранти, предоставен през 2021 г. от президента Джо Байдън. Това решение поставя хиляди хора в риск от депортация, като според Министерството на вътрешната сигурност Венецуела вече не отговаря на условията за защита. Говорителят на ведомството заяви, че „поддържането на статута подкопава усилията на администрацията да осигури сигурност на южната граница и да управлява миграцията ефективно“.

Решението предизвика остра реакция от правозащитни организации, които предупреждават за „непоправими вреди“ — загуба на работа, разделяне на семейства и депортации. Федералният съд в Калифорния временно блокира мярката, но Върховният съд даде зелена светлина за продължаване на процеса.

Сигнал към геополитическите съперници

Разполагането на американски военни кораби и подводници в Карибския регион, както и въздушните удари срещу предполагаеми наркооперации, напомнят за историческата доктрина „Монро“, според която Западното полукълбо е сфера на влияние единствено на САЩ. Според анализатори, действията на Тръмп не са просто борба с наркотрафика, а демонстрация на сила и сигнал към геополитическите съперници — Русия и Китай — които засилват влиянието си във Венецуела.

Венецуелският лидер Мадуро твърди, че осем американски кораба с над 1200 ракети и една подводница са в региона или предстои да пристигнат. Той обвини САЩ в „престъпна и неморална заплаха“ и призова гражданите да се включат в гражданското опълчение.

Политически реакции и дипломатическо мълчание

Държавният секретар Марко Рубио отказа да коментира евентуални бъдещи военни действия, но потвърди, че ударите срещу наркокартелите ще продължат „докато Тръмп е в Белия дом“. Според него, наркотрафикът дестабилизира не само САЩ, но и съседните държави, като Тринидад и Тобаго.

Въпреки засиленото напрежение, официални представители от Белия дом подчертават, че сухопътно нахлуване не е планирано. Вместо това, действията се разглеждат като „сигнал към Мадуро и неговите международни съюзници“, че сегашното статукво не може да продължава.

Какво е доктрината "Монро"

Доктрината „Монро“ е обявена на 2 декември 1823 г. от американския президент Джеймс Монро и представлява ключов момент в оформянето на външната политика на САЩ. Макар че концептуалната рамка е разработена от държавния секретар Джон Куинси Адамс, именно Монро я представя официално пред Конгреса, с което тя влиза в историята под неговото име.

Основната идея на доктрината е да се ограничи европейското влияние в Западното полукълбо. САЩ заявяват, че американският континент не трябва да бъде обект на бъдеща колонизация от страна на европейски сили. Всеки опит за разширяване на европейската политическа система в региона ще се счита за заплаха за мира и сигурността на Съединените щати. В същото време, Вашингтон декларира, че няма да се намесва в делата на вече съществуващи европейски колонии или в конфликти между европейски държави.

Доктрината „Монро“ утвърждава принципа на изолационизма — САЩ се дистанцират от европейските съюзи и конфликти, но същевременно заявяват претенции за влияние в Латинска Америка. Това е първата стъпка към оформянето на американската сфера на влияние в региона, която по-късно ще бъде използвана като оправдание за интервенции в Куба, Панама, Доминиканската република и други държави.

В допълнение към политическите си измерения, доктрината има и икономически цели. Тя прокарва интересите на САЩ за търговска експанзия в Латинска Америка, като се стреми да изолира европейските конкуренти и да отвори нови пазари за американски стоки и инвестиции.

Историческият контекст на доктрината е свързан с две основни заплахи: претенциите на Русия към тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка и опитите на европейския „Свещен съюз“ да възстанови испанското господство в Латинска Америка, където множество държави по това време се борят за независимост.

Доктрината „Монро“ остава един от най-дълготрайните принципи във външната политика на САЩ. През XIX и XX век тя е използвана многократно — както за защита на американските интереси, така и като инструмент за интервенция.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".