Любопитна разсеяност и пристъпи на загуба на памет обхващат политици и овластени лица станели дума за разкритията от последното интервю на Цветан Василев. Особено когато трябва да отговарят на прости въпроси от типа срещали ли са се с Цветан Василев по верме на кризата с КТБ.

Бившият лидер на БСП и настоящ евродепутат Сергей Станишев избегна директния отговор на журналистически въпрос срещал ли се е с банкера Цветан Василев в разгара на кризата с КТБ, както твърди мажоритарният собственик на останалата без лиценз банка в последното си интервю, съобщи БНР. Станишев коментира темата пред журналисти в Съдебната палата, където даде показания по делото срещу бившия шеф на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров.

Той разказа за среща с тогавашния премиер Пламен Орешарски, на когото споделил, че масовото теглене на пари от КТБ сериозно застрашава банковата система. "Когато научих, че има масово изтегляне на средства от КТБ юни месец, поисках среща с министър-председателя и го помолих той да разговаря с ръководителя на БНБ, защото вече съм преживявал подобна ситуация през 2008-а година с друга банка и споделих с премиера, че това носи сериозни рискове като цяло за системата в България, след което заминах в Брюксел по линия на Партията на европейските социалисти. Когато се завърнах след два дни, ситуацията излезе извън контрол в голяма степен, което ни постави, бих казал, в доста кризисна ситуация и оттам нататък знаете", каза бившият лидер на БСП, чието правителство управляваше страната по време на срива на банката. 

"С никой не съм обсъждал състоянието на която и да е банка", беше твърде уклончивият отговор на Станишев на въпрос дали е имал по това време среща с Василев.  

Лидерът на БСП Михаил Миков, който по това време беше председател на Народното събрание, днес отрече да се е срещал с Василев.

 "Имаше индикации тогава за това, което се случва, и мисля, че аз своята позиция доста ясно я завих и при двете срещи при президента и затова така упорито настоявах тази стенограма да има публичност. Смятам, че тя може да даде отговори на въпроси, които сега се поставят", каза Миков пред БНР.

В интервюто си за "Гласове" вчера Василев каза, че през май и юни 2014 г. се е срещнал с лидерите на трите водещи политически сили, след като бил заплашен, че ако не прехвърли дяловете си в определени компании, ще бъде атакувана банката, но и тримата избегнали отговорността. Сред политическите лица, с които е разговарял, Василев посочи поименно единствено лидера на ГЕРБ и сегашен премиер Бойко Борисов. Каза също, че е обсъждал възможните неблагополучия и с управителя на БНБ Иван Искров. 

"Протестна мрежа" днес публикува официален призив към премиера Борисов да отговори на въпроса дали се е срещал като лидер на ГЕРБ с Василев и с Делян Пеевски и какви са били целите на тези срещи. Досега иначе склонният към коментари по най-различни теми Борисов не е откликнал на това искане от организацията.

Самият Василев в интервюто разказа как Искров по-късно отказвал да си спомни за техните срещи.

Интересна беше и реакцията на главния прокурор Сотир Цацаров днес. По думите му Цветан Василев дори и в екстрадация имал право да се защитава. Предупреждението на Цветан Василев, че е оставил заверени показания в чужбина, ако нещо се случи с него, главният прокурор коментира с думите: "Всеки сам решава как да действа. Решил е да действа с такива сюжети, действа с такива сюжети. Ако някой смята, че защитата на една теза е да съобщава, че е оставил някъде едни документи, аз тези романи отдавна съм спрял да ги чета. За действията на прокуратурата по време на кризата с КТБ той каза: 

"Ако прокуратурата беше станала обект на външно влияние по повод разследването на КТБ, дали след това щеше да се окаже, че картината е толкова трагична."

В коментара на Цацаров не се прокрадна дори намерение оглавяваната от него институция да се самосезира заради скандалните разкрития в интервюто на Василев.

Подобно предложение направи лидерът на ДСБ Радан Кънев, според когото съществуват достатъчно основания прокуратурата да се самосезира. Оттук нататък разследването на държавните институции, които са допуснали това, става особено важно, смята Кънев.