Бившият ирански външен министър Мохамад Джавад Зариф заяви, че Русия „не е оказала никаква подкрепа на Иран“ и че нейната политика спрямо Техеран се основава на две фиксирани направления: да попречи на Иран да изгради стабилни и мирни отношения със Запада, и да попречи на пряка конфронтация на Иран с него.

Зариф направи тези коментари в интервю, публикувано днес от официалната иранска информационна агенция ИРНА,. Изказването му е пряк отговор на изявленията на руския външен министър Сергей Лавров относно механизма за автоматично възстановяване на санкциите спрямо ислямската република във връзка с нейната ядрена програма.

Бившият министър обвини Лавров, че представя „изкривена и неточна версия“ на събитията, като добави:

„Лавров изкривява истината, когато твърди, че този елемент е бил договорен директно между мен и Джон Кери.“

Според Зариф, първоначалното предложение е дошло от Русия и Франция, но Иран го е отхвърлил, тъй като представлявало „правен капан“, целящ да превърне ядреното споразумение във временно и нестабилно.

Зариф твърди, че Русия не е търсила успеха на ядреното споразумение от 2015 г. (договорено по принцип в края на 2013 г. - б.р.), защото е смятала, че неговото реализиране би довело до нормализиране на отношенията между Иран и международната общност — нещо, което по думите му противоречи на руските интереси. Той описва ролята на Москва в преговорите като „смесица от видимо сътрудничество и тайно препятстване“, като твърди, че Русия е упражнила „политически натиск със снизходителен тон“, за да попречи на постигането на споразумение. Въпреки това, според Зариф, сделката е била сключена същата нощ, въпреки руската опозиция.

Бившият министър посочи, че Москва по-рано е предложила временно суспендиране на резолюциите на Съвета за сигурност, с цел запазване на статуквото между Иран и Запада — нито война, нито мир. Този подход, според него, обслужва интересите на Русия, която не желае пълна стабилност в международните отношения на Техеран. В този контекст Зариф поставя и гаранцията на Москва за „временни и крехки“ споразумения като Женевското.

Според ИРНА, Зариф е критикувал и предишни руски опити да се ограничат ядрените възможности на Иран, като предложението за снабдяване на централата в Бушер с руско гориво на постоянна основа. Това би лишило Иран от правото му на сам да обогатява уран и би го поставило в техническа и политическа зависимост от Москва.

В преглед на позициите на Русия в Съвета за сигурност, Зариф твърди, че Москва не е гласувала против нито една от резолюциите по глава VII от Устава на ООН, наложени на Иран преди 2013 г.

Цитираната глава дава право на Съвета за сигурност на ООН да предприема действия при заплаха за международния мир, включително налагане на санкции и използване на военна сила.

Единственият период, в който Русия и Китай напълно подкрепили позицията на Иран, бил по време на мандата на Зариф като външен министър. Той отбелязва, че Москва е използвала статута на Иран по глава VII като претекст да блокира присъединяването му към Шанхайската организация за сътрудничество - основан през 2001 г. регионален съюз за сигурност, икономическо и политическо сътрудничество между Китай, Русия, Индия, Пакистан, Иран и централноазиатски държави като Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан. Иран стана пълноправен член на организацията през юли 2023 г. след повече от 20 години със статут на наблюдател.

Зариф обвини Русия, че по време на преговорите е заела позиции, които запазват правото ѝ на вето, вместо да защитава интересите на Иран. Според него, поведението на Москва отразява желанието ѝ да защити дипломатическите си инструменти в Съвета за сигурност, а не да помогне на Иран. В подкрепа на това твърдение, той се позова на документи, публикувани в книгата му „Запечатаната тайна“ („The Sealed Secret“), които показват, че Русия се е опасявала, че успехът на ядреното споразумение ще ограничи нейното влияние в Съвета.

По въпросите на сигурността Зариф заяви, че поведението на Русия след ядреното споразумение е показало неспазване на секретността в стратегическите отношения. Той посочи като примери изтичането на информация за тайната визита в Москва през 2015 г. на Касем Солеймани, бивш командир на елитните сили „Ал-Кудс“ към Революционната гвардия на Иран, ключова фигура в регионалната стратегия на Техеран до ликвидирането му от САЩ през 2020 г. , както и разкриването на използването на ирански дронове във войната в Украйна. Според него, тези действия потвърждават, че Москва взема решенията си не въз основа на интересите на Иран, а според собствените си сметки.

В заключение Зариф подчерта, че Русия е „важна страна и съсед на Иран“, но нейната регионална политика „винаги има за цел да поддържа Техеран в зависимост от нея и да му попречи да изгради нормални отношения със света“. Според него, това е „същността на червената линия на Русия в отношенията с Иран“.

Руското външно министерство и руският посланик в Техеран все още не са дали официален отговор на тези изявления. От своя страна, руските медии, близки до Кремъл, подчертаха, че отношенията между двете страни „се основават на взаимно уважение и общи интереси“.