След три години напрежение, остри позиции и компромиси, на 26 ноември 2025 г. Съветът на ЕС одобри преработения текст на противоречивия Регламент за борба със сексуалното насилие над деца онлайн (CSAR), известен още като „Чат контрол“. Това отваря пътя за окончателното приемане на регламента – и поставя Европа на ръба на най-спорната стъпка към цифрово наблюдение досега.

Основният фокус на регламента е борбата със съдържание, свързано със сексуално насилие над деца (т.нар. CSAM – child sexual abuse material), разпространявано през чат приложения. Първоначалната идея предвиждаше всички платформи – включително с криптирана комуникация – да бъдат задължени да сканират лични съобщения на потребителите.

След силен отпор от страна на учени, правозащитници и няколко държави, компромисът, прокаран от датското председателство на ЕС, предвижда нов подход: сканирането вече ще бъде доброволно, тоест компаниите могат сами да решат дали да проверяват съдържанието, което минава през техните платформи.

„Доброволно“ сканиране, но под условие

На пръв поглед това изглежда като победа за защитниците на личната неприкосновеност.

„Положителна стъпка за сигурността на комуникациите на европейските граждани“, коментира Калъм Вог от Internet Society.

Но правозащитници предупреждават, че текстът оставя вратички за натиск върху компаниите. Регламентът позволява на Европейската комисия да преразглежда правилата на всеки три години и да определя кои услуги попадат в т.нар. „високорискова“ категория – за които сканирането може да стане де факто задължително.

„Да наричаш това "доброволно", не прави нарушението на тайната на кореспонденцията по-малко сериозно“, заяви юристът и бивш евродепутат от германската Пиратска партия Патрик Брейер. „Това е троянски кон, който подготвя терена за масово наблюдение.“

Не само сканиране – идва и проверка на възрастта

Освен възможността за чат сканиране, новият регламент включва и задължение за доставчиците да „надеждно идентифицират“ деца, чрез методи за проверка на възрастта. Макар текстът да изисква „спазване на принципите на неприкосновеността“, експерти са скептични:

„Дори при опити да бъде направена по начин, щадящ личните данни, възрастовата верификация е лесна за заобикаляне“, коментира белгийският криптограф Барт Пренел.

Той припомни примера от Великобритания, където подобни мерки доведоха до бум в използването на VPN услуги за заобикаляне на ограниченията.

Най-голямата опасност според някои анализатори е, че инфраструктурата, изградена уж за защита на децата, може да бъде използвана в бъдеще за цензура на съдържание, което е напълно легално.

„След като инфраструктурата за блокиране на сайтове е налице, има реален риск тя да бъде използвана за други цели“, предупреждават от шведската VPN компания Mullvad.

Кой подкрепя, кой се противопоставя

Макар новият текст да получи подкрепата на мнозинството държави членки, Италия, Чехия, Полша и Нидерландия останаха против. Критиките на учени и НПО-та също не стихват.

Следващата стъпка е така нареченият триалог – преговорите между Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на ЕС за окончателно уточняване на текста. Очаква се това да се случи до април 2026 г., макар някои експерти да смятат, че крайният срок е твърде амбициозен.

Правозащитни организации настояват Европейският парламент да отстоява позициите си и да не допуска въвеждане на масово наблюдение без съдебна заповед, както и без изисквания за задължителна идентификация и без цензура на законно съдържание.

„Комисията е институцията, която най-вероятно ще настоява за по-твърда линия спрямо криптирането“, казва Вог и допълва: „Ще трябва внимателно да следим какви компромиси ще бъдат направени в триалога.“

Първоначалният проект за „Чат контрол“ предизвика бурна реакция още през 2022 г., след като стана ясно, че предвижда сканиране на лични съобщения във всички чат приложения, включително криптирани като WhatsApp, Signal или iMessage.

Критиците го нарекоха „най-голямата заплаха за дигиталната неприкосновеност в историята на ЕС“. След това проектът премина през поредица от редакции, които целяха да балансират между защитата на децата и основните права на гражданите. Последният компромисен текст, приет от Съвета на ЕС, е най-близо до реално влизане в сила.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".