Тайландските военни предприеха въздушни атаки по оспорваната си обща граница с Камбоджа, след като съседите взаимно се обвиниха за нападения, при които по официални данни са загинали един тайландски войник и четирима камбоджански цивилни.

В изявление в понеделник говорител на тайландските военни заяви, че Тайланд е използвал самолет, за да "потуши" камбоджанските атаки след смъртта на тайландски войник в провинция Убон Ратчатани. Най-малко осем души също са били ранени, допълни генерал-майор Уинтай Сувари, цитиран от Си Ен Ен. В тайландското изявление се добавя, че камбоджанските войници са започнали да "стрелят с малки оръжия" към 5:00 часа сутринта в понеделник (полунощ българско време). Новината за смъртта на войника е получена два часа по-късно.

Камбоджа оспорва тайландската версия. В изявление във "Фейсбук" камбоджанските военни настояват, че всъщност тайландските сили са предприели първата атака в 05:00 ч. местно време и че това е поредната тайландска провокация през последните няколко дни. Камбоджанските войски въобще дори не били реагирали. По-късно министърът на информацията на Камбоджа Нет Феактра заяви пред "Франс прес", че тайландските атаки са убили най-малко четирима камбоджански цивилни и че други 10 души са били ранени - всички в пограничните провинции Одар Меанчей и Преах Вихеар.

Ден по-рано имаше сблъсък в района на Фу Па Лек–Флан Хин Пает Кон. Тайландската армия заяви, че камбоджански огън е ранил двама тайландски войници и че тайландските войски са отвърнали на удара, което е довело до размяна на огън, продължила около 20 минути. Камбоджа заяви, че тайландската страна е стреляла първа и че собствените ѝ войски не са отвърнали на удара.

История на конфликта

Борба за територии и храм

Спорът за териториите по протежението на 817-километровата обща граница между Тайланд и Камбоджа е на над 100 години. През 1907 г. Франция, която управлява Камбоджа като колония, принуждава Сиам (тогавашното име на независимата монархия Тайланд) след кратък конфликт да предаде Батамбанг, Сием Реап и Серей Саопхоан, Преах Вихеар (където бяха коцентрирани днешните въздушни тайландски атаки) и други гранични райони. Особено чувствителен е спорът за построения през IX граничен индуистки храм Преах Вихеар.

По време на Втората световна война Тайланд, в съюз с Япония, си връща голяма част от територията, загубена през 1907 г., но я връща на Франция през 1946 г. като условие за присъединяване към ООН. След обявяването на независимостта на Камбоджа през 1953 г., тайландските войски окупират храма Преах Вихеар, което кара Камбоджа да отнесе спора до Международния съд на ООН през 1959 г. Три години по-късно институцията постановява, че светилището принадлежи на Камбоджа, но оставя статута на заобикалящата го земя неясен, което подготвя почвата за бъдещи спорове. 

Напрежението се възобновява през 2008 г., когато Камбоджа регистрира храма Преах Вихеар като обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Тайланд реагира остро и граничните сблъсъци между 2008 и 2011 г. довеждат до смъртта на най-малко 20 души, а хиляди са разселени. Камбоджа отново обжалва пред Международния съд на ООН, търсейки по-ясно тълкуване решението от 1962 г. Съдът първоначално призова всички войски да бъдат изтеглени от района (което беше направено през 2012 г.), а през 2013 г. съдът потвърди, че храмът и непосредствената му околност са територия на Камбоджа.

Сбълъсъците са подновени на 28 май т.г., когато край светилището мистериозно загива камбоджански войник. И двете страни обвиняват другата за насилствения акт. Случаят предизвика месеци на ограничителни мерки: Камбоджа забрани вноса на тайландски стоки, включително храна и гориво, докато Тайланд затвори граничните пунктове и ограничи интернет и електропреносните връзки с Камбоджа.

Династичен сблъсък

Конфликтът доведе и до дестабилизиране на тайландската политика - премиерката Паетонгтарн Шинаватра беше отстранена от длъжност след изтичането на телефонен разговор от 15 юни с камбоджанския влиятелен политик Хун Сен, в който тя нарича тайландските военни "другата страна" и се обръща към Хун Сен с "чичо" (Таксин Шинаватра - милиардер, бивш тайландски министър-председател и баща на Паетонгтарн, в миналото имаше близки отношения с Хун Сен, който бе министър-председател на Камбоджа от 1985 до 2023 г., а сега е председател на Сената, докато синът му Хун Манет е министър-председател). 

Този скандал доведе до масови протести и разпадане на управляващата коалиция в Тайланд. По-късно Хун Сен чистосърдечно си призна, че е записал разговора и го е споделил с 80 камбоджански служители, откъдето предполагаемо е изтекъл. Смята се, че камбоджанският лидер умишлено е искал да подкопае имиджа на Паетонгтарн. Това събитие разкри влошаващите се отношения между политическите династии Шинаватра (Тайланд) и Хун (Камбоджа) и допълнително нагнети напрежението преди окървавяването на конфликта през юли.

На 23 юли тайландски патрул в провинция Убон Ратчатани задейства противопехотна мина на границата, като при инцидента бяха ранени петима войници. Тайланд обвини Камбоджа в поставяне на нови мини и понижи дипломатическите си отношения, което доведе до отзоваването на посланиците и на двете страни. На 24 юли избухнаха боеве край храма Та Муен Том, като през следващите няколко дни те се пренесоха на други зони по границата. Смята се, че при петдневните сблъсъци са загинали най-малко 48 души, а около 300 000 са били временно разселени. Двете страни взаимно се обвиняват във военни престъпления - Банкок претендира, че камбоджанските войски са поразили болници в Тайланд, а Пном Пен обвинява тайландците в удар срещу училище в Камбоджа.

На този фон се наблюдаваше династична разпра в социалните мрежи - Таксин Шинаватра обяви в X, че тайландските военни трябва да "дадат урок на Хун Сен за неговото коварство". По-късно Хун Сен обвини Таксин в предателство и подхранване на войната.

Крехкото примирие

Прекратяването на огъня беше постигнато на 28 юли с посредничеството на малайзийския премиер Анвар Ибрахим, който 10 дни по-късно прие лидерите на страните в Куала Лумпур за подписването на примирие. Президентът на САЩ Доналд Тръмп се самопохвали за помиряването на Банкок и Пном Пен (получи и номинация за Нобелова награда за мир от Хун Манет) - направили го, защото много се изплашили, че Вашингтон ще им наложи високи мита.

Оттогава Тръмп изрично изтъква конфликта между Тайланд и Камбоджа като решен и го включва в колекцията си от 9/10 прекратени войни - републиканецът присъства и на подписването на мирно споразумение на 26 октомври в Куала Лумпур.

Тайланд обаче спря да спазва примирието още през ноември след експлозия на противопехотна мина, която осакати тайландски войник. Камбоджа отрече да има вина за взрива, заявявайки, че устройството е било поставяно сега, а навярно при по-ранни сблъсъци.

Тайландският премиер Анутин Чарнвиракул заяви в понеделник, че страната му не се стреми към разгорещяване на конфликта, но военните са готови да предприемат необходимите мерки за поддържане на сигурността.

"Тайланд никога не е желал насилие. Бих искал да повторя, че Тайланд никога не е инициирал бой или инвазия, но никога няма да толерира нарушаване на суверенитета си", каза той в телевизионно обръщение.

От своя страна Камбоджа подчерта, че също не желае да бъде въвличана във война.

"В духа на зачитането на всички предишни споразумения и мирното разрешаване на конфликти в съответствие с международното право, Камбоджа изобщо не отвърна на удара по време на двете нападения и продължава да следи ситуацията бдително и с максимална предпазливост", заявиха камбоджанските военни.

Днешните сблъсъци доведоха до подновяване на разселването и от двете страни. Вторият армейски окръг на Тайланд оповести в изявление, че около 35 000 души са евакуирани от граничните райони, докато говорител на камбоджанската администрация Одар Меанчей заяви, че "редица селяни, които живеят близо до границата, избягаха на сигурно място".

Анвар Ибрахим изрази дълбока загриженост от подновяването на нападенията.

"Призоваваме и двете страни да проявят максимална сдържаност, да поддържат отворени канали за комуникация и да използват пълноценно съществуващите механизми", заяви малайзийският премиер в X. "Малайзия е готова да подкрепи стъпки, които могат да помогнат за възстановяване на спокойствието и предотвратяване на по-нататъшни инциденти. Нашият регион не може да си позволи дългогодишни спорове да се превърнат в цикли на конфронтация".