Европа изгради първата в света цялостна рамка за изкуствения интелект, но България влиза в нея без подготвени институции, експерти и ясни правила, коментират експерти пред БТА. Поведението на бизнеса и администрацията у нас е високорисково, предупреждава киберекспертът Ясен Танев, а адвокат Атанас Костов вижда опасност от „хаотично и репресивно правоприлагане“, което може да удари иновациите още преди регламентът да заработи напълно.

Европа регулира алгоритмите, България още се ориентира

Европейският регламент за изкуствения интелект (AI Act) вече е факт и поставя ЕС в ролята на първия глобален регулатор на алгоритмите според риска, който те носят за човека и обществото. Но докато рамката е готова на европейско ниво, България влиза в новата ера с осезаем дефицит на компетентност, институционален капацитет и подготвени хора.

„AI Act не е просто още един закон - той променя парадигмата. За първи път изкуственият интелект се третира не като обикновен софтуер, а като регулируема система с изисквания за прозрачност, документация и човешки надзор“, казва адвокат Атанас Костов, управляващ съдружник в кантора „ЮСАУТОР“.

По думите му регламентът въвежда риск-базиран подход – системите се класифицират като минимален, ограничен, висок или неприемлив риск. „Водещата дума е рискът – за човека, за обществото, за основните права“, подчертава Костов.

„Високорисково“ поведение у нас

От технологично-обществена гледна точка картината изглежда не по-малко тревожна.

"В България има сериозен проблем с липсата на т.нар. AI хигиена“, предупреждава експертът по киберсигурност Ясен Танев. „Поведението на бизнеса, образованието и администрацията в момента може спокойно да бъде определено като високорисково. Използват се масово генеративни модели, без оценка на въздействието и без ясна представа какво се случва с данните.“

Според Танев широко разпространената илюзия, че има време до 2026 г., е опасна.

„Има една дата, за която почти никой не говори – 2 август 2025 г. Оттогава системите за общо предназначение с генеративен изкуствен интелект вече влизат в регулация. А те са навсякъде – в банки, телекоми, администрации“, подчертава експертът.

И двамата експерти са категорични, че философията на AI Act поставя човека в центъра.

"Всички високорискови системи трябва да бъдат управлявани от хора, а не автоматично – това е основната идея на регламента", обяснява Костов.

Танев допълва, че Европа е избрала различен път от САЩ и Китай.

"Това не е нито американският пазар, воден от капитала, нито китайският модел, подчинен на партията. Европа избра етиката и човека като сърцевина", казва той.

Големият дефицит: компетентност, не инфраструктура

Най-сериозният проблем за България според двамата не е липсата на технологии или инфраструктура.

„Имаме суперкомпютър, инвестиции, проекти. Реалният дефицит не е в машините, а в естествения интелект – в хората“, казва Танев.

Костов е още по-директен по отношение на институциите:

„Българските съдилища не са подготвени. Днес има проблеми дори с прилагането на GDPR – сравнително прост акт. Представете си какво ще стане с AI Act, който е многократно по-сложен.“

Именно тук двамата експерти се срещат в общ извод: ако България не изгради експертен и институционален капацитет навреме, рискът няма да е само технологичен.

„Рискът е икономически и демократичен“, предупреждава Танев. А Костов добавя: „Без подготвени юристи, администратори и съдии регулацията може да се превърне в репресия срещу иновациите, вместо в защита на обществото.“

AI Act вече е реалност. Въпросът за България не е дали ще го прилага, а дали ще го направи компетентно – или ще плати цената на собственото си изоставане.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".