Къртис Ярвин не е екстремен маргинал с нулево влияние. В продължение на близо две десетилетия той се превърна във водещ идеолог на постлибералната десница в САЩ, която открито се стреми да унищожи демокрацията. Ярвин е боготворен както от tech милиардери с авторитарни уклони като Питър Тийл, така и от нововъзникнали тръмписти като вицепрезидента Джей Ди Ванс. 

Така на пръв поглед управлението на Тръмп би трябвало да се харесва на политическия блогър - президентът открадна правомощия на Конгреса като политиката за налагане мита, обяви война на либерализма (както в САЩ, така и в Европа) и организира безмилостна кампания по депортация на жители на САЩ, отгледали деца и прекарали десетилетия наред в страната.

Но както е открил бившият служител на ЦРУ, понастоящем автор в платформата "Събстак" - Майкъл Ди Селърс - който внимателно следи трудовете на Ярвин, в последното си есе екстремистът тържествено е отбелязал, че Тръмп се е провалил. Причината - Америка се нуждаела от "завоевател", а получила "реформатор".

"Основната теза на Ярвин винаги е била проста, дори когато прозата му не е такава. Той твърди, че демокрацията не управлява. Бюрокрацията управлява. Съдилища, агенции, университети, медии и неправителствени организации формират самовъзпроизвеждаща се система от елити, която управлява независимо от изборите. Президентите идват и си отиват. Режимът остава", обяснява Селърс.

Ярвин мечтае за фигура, "която ще завземе държавния апарат, ще демонтира административния ред и ще управлява открито, вместо да се преструва, че конституционните ритуали все още имат значение". Това било обещанието на Тръмп, което не бил изпълнил през първата година на управлението си.

Ключова концепция в есето на Ярвин е това, което той нарича "енергия на Рубикон".

"Идеята е заимствана от историята: щом Цезар пресече Рубикон, няма връщане назад. Самият импулс се превръща във власт. Според Ярвин тази енергия съществува само за кратко - в хаоса непосредствено след прехода. След като се установи нова администрация, започне да управлява нормално, преговаря с Конгреса, спазва споразуменията и работи "в рамките на системата", енергията се изпарява. За Ярвин това е непростимият грях на втория мандат на Тръмп", изтъква Селърс.

Ярвин отхвърля всички "постижения" на Тръмп, защото впоследствие щели да бъдат отменени с лека ръка от "системата". Те единствено можели да приспят вниманието на подкрепящите ги тръмписти и да мотивират политическите им противници. Ярвин критикува последователите на Тръмп, защото не изисквали от лидера си да скъса Конституцията.

"След като обявява момента на Тръмп за изгубен, Ярвин се насочва към своето "решение": нов вид политическа организация, която той нарича "твърда партия". Централизирана. Дисциплинирана. Подчинена. Създадена не за обсъждане въпроси, а за завладяване на държавата. През 20-и век, твърди той, тези партии са марширували по улиците. През 21-и век те ще живеят в телефоните. Партията ще бъде приложение. Членството ще се измерва в ежедневно активни потребители. Гласуването ще се координира като игра. Лоялността ще се налага дигитално", обяснява Селърс.

Решението на Ярвин представлява своеобразен ескейпизъм. Въпреки изборната победа на кандидат с близка до неговата идеология, въпреки слабата позиция на демократите, въпреки първоначалния шок на институциите - така желаната от екстремиста революция не се осъществи. "Режимът" оцеля и колкото и да му е трудно на Ярвин да признае, дългогодишната му теза за ефимерността на демокрацията бе опровергана.

Ето как завършва анализа си Селърс:

"Демокрацията не "печели", като осигурява драматичен катарзис. Тя печели, като лишава революционерите от условията, от които се нуждаят, за да успеят – дори когато са обезпокоително близо до успеха. Това може да не е вдъхновяващо. Може да не се усеща като прогрес. Но не е и капитулация. По ирония на съдбата, яростта на Къртис Ярвин може би е едно от по-силните доказателства, че нещото, което той най-много презира, все още съществува. И това, по свой собствен тих начин, е вид победа".