Европейските лидери се оказват в парадоксална ситуация: зависими от гаранциите за сигурност на американски президент, който подкрепя политически сили, заплашващи тяхното собствено оцеляване. Това е централната теза в анализ на британския политолог Марк Леонард, съосновател и директор на Европейския съвет за външни отношения (ECFR) в сп. „Икономист“. Авторът предупреждава, че докато Европа се фокусира върху краткосрочните кризи, идващи от Вашингтон, истинското предизвикателство е дълбоко идеологическо – и вече е тук.

Транснационалната "нова десница": MAGA като глобално движение

Леонард описва „новата десница“ като трансантлантическо явление, което вече не е периферия, а център на политическия дебат. Според него новата американска стратегия за национална сигурност обвинява европейските правителства в „цивилизационно заличаване“ и „подкопаване на демокрацията“ – формулировки, които целят да легитимират съюза между администрацията на Тръмп и европейските ѝ съмишленици, от британската партия "Реформирай Обединеното кралство" (Reform UK) до „Алтернатива за Германия“.

Тази идеологическа ос се гради върху обща критика на либерализма и глобализацията след Студената война. Според новата десница поредицата от кризи - финансовата през 2008 г., миграционната през 2015 г., пандемията през 2020 г. и инфлационният шок след 2022 г., е доказала, че либералният център е неспособен да защити обикновения гражданин.

Социалната база: работническите класи, загубили статус и сигурност

Леонард подчертава, че новата десница е изградена върху разочаровани работнически и нискодоходни групи, които се чувстват изоставени от традиционните партии. Политическата програма е радикална:

  • ограничаване на миграцията като инструмент за „очертаване на истинските граждани“;
  • протекционизъм и мита за възстановяване на националното производство;
  • външна политика, сведена до тесен национален интерес;
  • атака срещу „дълбоката държава“ и експертите, пазители на либералния ред.

Това е проект за нова национална идентичност, а не просто за смяна на политическия курс.

Информационната екосистема: TikTok, Telegram и „оръжията на свободното слово“

Според Леонард новата десница доминира в разпокъсаното дигитално пространство. Новите партии заобикалят традиционните медии и изграждат собствени „племена“ в социалните мрежи. Фигури като Илон Мъск и Джей Ди Ванс усилват посланията на крайни движения, използвайки разширена, „въоръжена“ концепция за свободно слово, която не прави разлика между факт и дезинформация.

Какво може да направи европейското главно течение?

Леонард предлага две стратегически линии на защита.

1. Изграждане на собствена контра-наративна инфраструктура

Европейските лидери трябва да създадат ново послание, нова социална база и нова комуникационна стратегия, насочени към работническите класи. Той дава примери:

Дания: Мете Фредериксен, лявата министър-председателка, превърна миграцията в дебат за защита на социалната държава, а не за етническа идентичност.

Нидерландия: Либералът Роб Йетен изведе партията си до водеща позиция, като „върна надеждата“ и националния флаг от ръцете на популистите. Йетен, младият либерален лидер на нидерландската D66, се превърна в политическата изненада на изборите през 2025 г., след като изведе партията от пета позиция до победител в националния вот, изпреварвайки с десетки хиляди гласове крайнодесния Геерт Вилдерс. С проевропейско послание, позитивна кампания и умело привличане на центристки и умерено консервативни избиратели, Йетен успя да разшири влиянието на D66 и да се утвърди като най-младия бъдещ премиер в историята на страната, превръщайки се в символ на модернизация и политическо обновление.

2. Използване на Тръмп като политическо огледало

Европейските лидери могат да покажат, че крайнодесните партии на континента не са „национални бунтари“, а част от глобално движение, вдъхновено от американския президент. Примери от Канада и Австралия показват, че това работи: когато популистите бъдат представени като част от международна мрежа, а не като защитници на нацията, те губят част от своята привлекателност.

Някои европейски популисти вече се дистанцират от Тръмп - включително Найджъл Фараж и Жордан Бардела, защото връзката с американския лидер започва да тежи. Проучвания на ECFR показват, че мнозинствата в Европа смятат евентуалното му преизбиране за вредно за техните страни.

Тръмп като катализатор на нов европейски център

Леонард завършва с тезата, че европейската „нова десница“ може да черпи вдъхновение от Тръмп, но корените ѝ са местни – в реални социални и икономически проблеми. Ако европейските лидери защитят националния суверенитет от външен натиски и предложат решения на дълго неглижирани въпроси, те могат да превърнат кризата в шанс за ново центристко възраждане.