Нов проект на Закон за максималната търговска надценка за стоки, включени в кошницата на домакинството е внесен в Народното събрание. Точно в началото на процеса по въвеждане на единната европейска валута у нас – процес, в който всички търговски обекти ще изпълняват и ролята на безплатни обменни бюра до края на месец януари, и при действащите ограничения в Закона за въвеждане на еврото - забрана за икономическо необосновано покачване цените, с предложения (пореден) законопроект се предлага нова непазарна регулация и административна тежест за българските търговци.

Текстът предвижда максималната търговска надценка за 10 групи хранителни стоки, включени в т.нар. „кошница на домакинството“, да не може да надвишава 20 на сто.

Максималната надценка този път се изчислява като съотношение от сбора на всички надценки по веригата на доставки и първоначалната цена на стоката. С други думи ограничението от 20 на сто е общо и кумулативно за всички участници. Това означава, че всички по веригата на доставка на една стока - производители, дистрибутори, търговци на едро и дребно, се очаква да покрият всичките си оперативни разходи – възнаграждения на работниците, осигурителни плащания, ел. енергия, вода, отопление, наеми, лихви по кредити, амортизация на сгради и оборудване и други, както и нормата на печалба, в рамките на обща надценка от 20 на сто, включена в крайната цена на стоката. 

Пример: ако производствената себестойност или в случая цената на придобиване при внос за 1 кг. банани е 2 евро, то продажната цена за крайния потребител не може да надвишава 2,40 евро.

В случай че подобно ограничение е нерентабилно за дадено предприятие, то няма право да спре да предлага стоките от кошницата на домакинството, при положение, че е предлагало тези стоки до 31 декември 2025 година, т.е. дори и да работи на загуба, търговецът е длъжен да предлага тези стоки. Законопроектът предвижда задължение за поддържане на минимални стокови наличности дори и за малките предприятия. 

Административнонаказателните разпоредби включват санкции до 200 000 евро, които ще бъдат налагани от НАП и КЗП, в зависимост вида на нарушенията и годишния оборот на предприятието за предходната година.

Като изключим:

  • допълнителната административна тежест;
  • практическата неприложимост - сложните формули, които трудно биха се прилагали от малки търговци;
  • много вероятно противоречие с чл. 17 и чл. 19 от Конституцията на Република България;
  • ограничаване на свободното движение на стоки – чл. 34-36 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС);
  • несъответствие с европейското конкурентно право – чл. 101 и 102 от ДФЕС,

законопроектът създава и кумулативна или верижна отговорност, при която търговецът може да бъде санкциониран за действия на предходни участници, върху които той няма контрол, включително при непълна документация или промени в цената по веригата.

Законът за максималната търговска надценка за стоки, включени в кошницата на домакинството предвижда сходни, но значително по-рестриктивни мерки от внесените през предходната година проекти на Закон за пределни надценки на основните хранителни продукти и Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни.Общото между тях е, че липсва задълбочен икономически анализ и обсъждане със заинтересованите страни; не водят до и не гарантират устойчиво понижаване на цените; изкривяват конкуренцията и поставят в тежко положение всички търговци.

С пожелание за здрава, мирна и успешна година!

*Станислав Поподончев е зам.-председател на Българската стопанска камара и главен финансов директор. Представлява БСК в Консултативния съвет към Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите и в Консултативния съвет към Надзорния съвет на Българска банка за развитие.

Публикуваме текста с негово съгласие. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.