Законопроект за въвеждане на максимална надценка върху основни хранителни продукти внасят от ДПС-"Ново начало" в парламента. Мярката цели да затегне контрола върху цените в периода на преход към еврото и да предпази потребителите от спекулативни търговски практики. 

Проектът предвижда Министерският съвет да одобри т.нар. "Кошница на потребителя", която ще обхване основни хранителни стоки като брашно, хляб, мляко, захар, ориз и други. За стоките от тази кошница ще се наложи таван на надценката в размер на 20% между производител или вносител и крайния потребител.

Контролът ще бъде осъществяван от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП). Предвидени са глоби за нарушители в диапазона от 5 000 до 20 000 евро. Законопроектът ще действа временно – до края на 2026 г.

Според мотивите, законодателната мярка цели да защити най-уязвимите групи - пенсионери, семейства с деца и домакинства с ниски доходи, при които храната представлява над половината от месечните разходи.

Хората на Пеевски твърдят още, че "подобни модели се прилагат в повечето европейски държави като Германия, Франция, Гърция и Испания".

Как стои въпросът в други държави от ЕС?

Всъщност подобно законодателно ограничение на търговската надценка върху основни храни не е широко разпространена практика в ЕС. Някои държави прибягнаха до временни регулации в периоди на икономически кризи или инфлационни пикове, но не по същия начин.

Франция: През 2023 г. френското правителство сключи доброволно споразумение с търговски вериги за "антиинфлационна кошница" - набор от стоки с замразени или минимални цени. Това не беше законово ограничение, а доброволна инициатива между държавата и бизнеса.

Гърция: В периода 2022–2023 г. бяха въведени задължения за търговците да обозначават ясно най-евтините продукти от "кошница на потребителя". През 2023 г. бе въведен максимална брутна надценка на основни стоки "до нивата, които са съществували към 31 декември 2021 г.". Това продължи до юни 2025 г.

Испания: Там правителството временно намали ДДС върху основни храни до 0% от януари 2023 г. до септември 2024 г., но отново - без таван на надценките.

Германия: Не прилага тавани или регулирани маржове. При инфлационния пик през 2022–2023 г., дебатът се водеше около социална подкрепа и данъчни облекчения, но не и върху ограничаване на пазарните механизми.

Унгария: През март 2025 г. правителството на Орбан въведе законова граница на търговската надценка на около 30 основни стоки на 10% над цената на едро като мярка срещу инфлацията. ЕК официално поръча на Унгария да премахне този таван на надценката, защото нарушава вътрешния пазар, като предостави срок до февруари 2026 г. да го оттегли. 

В обобщение - в нито една от посочените в мотивите държави не е прилаган фиксиран законов таван на търговската надценка. Само в Гърция е действало временно ограничение на брутната надценка, в Унгария, която не е посочена от ДПС-НН, има таван на надценката, но той е определен като нарушаващ европейските закони от ЕК. Ограничения в надценката от подобен тип има единствено в съседна Сърбия.