Канадският премиер Марк Карни произнесе реч на Световния икономически форум в Давос. Предлагаме ви пълния ѝ текст.

Удоволствие е - и дълг - да бъда с вас в този повратен момент за Канада и за света.

Днес ще говоря за разрива в световния ред, края на една хубава история и началото на една брутална реалност, където геополитиката сред великите сили не е обект на никакви ограничения.

Но също така ви заявявам, че други страни, особено средните сили като Канада, не са безсилни. Те имат капацитета да изградят нов ред, който въплъщава нашите ценности като зачитане на правата на човека, устойчиво развитие, солидарност, суверенитет и териториална цялост на държавите.

Силата на по-слабите започва с честност.

Изглежда сякаш всеки ден ни се напомня, че живеем в епоха на съперничество между велики сили – че базираният на правила международен ред избледнява, че силните могат да правят каквото си искат, а слабите трябва да изстрадат каквото им се налага.

И този афоризъм на Тукидид се представя като неизбежен, като естествената логика на международните отношения, която се утвърждава отново. И изправени пред тази логика, има силна тенденция държавите да се договарят, за да се приспособят, да избегнат проблеми, да се надяват, че спазването на правилата ще купи безопасност.

Е, това няма да се получи. И така, какви са нашите възможности?

През 1978 г. чешкият дисидент Вацлав Хавел, по-късно президент, написа есе, наречено "Силата на безсилните", и в него зададе един прост въпрос: как се е поддържала комунистическата система?

И отговорът му започна с един продавач на плодове и зеленчуци. Всяка сутрин собственикът на магазина поставя табела на витрината си:

"Работници от целия свят, обединявайте се".

Той не вярва в това. Никой не вярва. Но той все пак поставя табелата, за да избегне проблеми, да сигнализира, че спазва правилата, да се знае. И тъй като всеки собственик на магазин на всяка улица прави едно и също, системата продължава да съществува – не само чрез насилие, но и чрез участието на обикновени хора в ритуали, за които те тайно знаят, че са лъжливи.

Хавел нарече това "живот в лъжа". Силата на системата не идва от нейната истина, а от готовността на всеки да се държи така, сякаш е истина. И нейната крехкост идва от същия източник. Когато дори един човек спре да се държи по този начин, когато продавачът махне табелата си, илюзията започва да се пропуква.

Приятели, време е компаниите и държавите да свалят табелите си.

В продължение на десетилетия държави като Канада просперираха при това, което наричахме базирания на правила международен ред. Присъединихме се към неговите институции, възхвалявахме неговите принципи, възползвахме се от неговата предсказуемост. И благодарение на това можехме да провеждаме външна политика, основана на ценности, под негова закрила.

Знаехме, че историята на базирания на правила международния ред е частично невярна, че най-силните биха се освободили, когато им е удобно, че търговските правила се прилагат асиметрично и знаехме, че международното право се прилага с различна строгост, в зависимост от самоличността на обвиняемия или жертвата.

Тази фикция беше полезна и по-специално американската хегемония помогна за осигуряването на обществени блага, открити морски пътища, стабилна финансова система, колективна сигурност и подкрепа за рамки за разрешаване на спорове.

Затова поставихме табелата на прозореца. Участвахме в ритуалите и до голяма степен избягвахме да изтъкваме пропуските между реториката и реалността.

Тази сделка вече не работи.

Нека бъда директен. Намираме се в разрив, а не в преход.

През последните две десетилетия поредица от кризи във финансите, здравеопазването, енергетиката и геополитиката разкриха рисковете от крайната глобална интеграция. Но напоследък великите сили започнаха да използват икономическата интеграция като оръжие, митата като лост, финансовата инфраструктура като принуда, веригите за доставки като уязвимости, които да бъдат експлоатирани.

Не можете да живеете с лъжата за взаимна полза чрез интеграция, когато интеграцията се превърне в източник на вашето подчинение.

Международните институции, на които средните сили са разчитали - СТО, ООН, рамковата конвенция на ООН за климата, самата архитектура на колективното решаване на проблеми - са под заплаха. В резултат на това много страни стигат до едни и същи заключения, че трябва да развият по-голяма стратегическа автономност в енергетиката, храните, критичните минерали, финансите и веригите за доставки. И този импулс е разбираем.

Държава, която не може да се изхранва, да се снабдява с гориво или да се защитава, има малко възможности. Когато правилата вече не ви защитават, трябва да се защитите сами.

Но нека бъдем наясно докъде води това. Светът на крепостите ще бъде по-беден, по-крехък и по-малко устойчив.

И има още една истина: ако великите сили се откажат дори от преструвката на правила и ценности в полза на безпрепятственото преследване на своята власт и интереси, ползите от трансакционизма ще станат по-трудни за възпроизвеждане.

Хегемоните не могат непрекъснато да монетизират отношенията си. Съюзниците ще диверсифицират, за да се предпазят от несигурността. Те ще купуват застраховки, ще увеличават опциите, за да възстановят суверенитета - суверенитет, който някога се базираше на правила, но все повече ще се основава на способността да се издържа на натиск.

Тази зала знае, че това е класическо управление на риска. Управлението на риска си има цена, но тази цена на стратегическата автономност, на суверенитета, може да бъде споделена. Колективните инвестиции в устойчивост са по-евтини, отколкото всеки да строи свои собствени крепости. Споделените стандарти намаляват фрагментацията. Допълването дава положителен сбор.

Въпросът за средните сили като Канада не е дали да се адаптират към новата реалност – ние трябва да го направим.

Въпросът е дали се адаптираме просто като изградим по-високи стени, или можем да направим нещо по-амбициозно.

Канада беше сред първите, които чуха сигнала за събуждане, който ни накара да променим фундаментално стратегическата си позиция. Канадците знаят, че старите ни, удобни предположения, че нашата география и членство в съюзи автоматично ни осигуряват просперитет и сигурност, вече не са валидни. И нашият нов подход се основава на това, което Александър Стуб, президентът на Финландия, нарече ценностно-базиран реализъм.

Или, казано по друг начин, ние се стремим да бъдем едновременно принципни и прагматични. Принципни в ангажимента си към фундаменталните ценности, суверенитета, териториалната цялост, забраната за употреба на сила, освен когато е в съответствие с Устава на ООН и зачитането на правата на човека.

И прагматични в признаването, че напредъкът често е постепенен, че интересите се различават, че не всеки партньор ще споделя всички наши ценности.

Така че ние се ангажираме широко, стратегически, с отворени очи. Активно приемаме света такъв, какъвто е, а не чакаме света, в който искаме да бъдем.

Калибрираме отношенията си така, че тяхната дълбочина да отразява нашите ценности, и даваме приоритет на широкото ангажиране, за да увеличим максимално влиянието си, предвид динамиката на съвременния свят, рисковете, пред които ни изправя, и залозите за това, което предстои.

И вече не разчитаме само на силата на нашите ценности, но и на стойността на нашата сила.

Изграждаме тази сила у дома. Откакто моето правителство встъпи в длъжност, намалихме данъците върху доходите, върху капиталовите печалби и бизнес инвестициите. Премахнахме всички федерални бариери пред междупровинциалната търговия. Ускоряваме инвестициите в размер на 1 трилион долара в енергетиката, изкуствения интелект, критичните минерали, новите търговски коридори и др. Удвояваме разходите си за отбрана до края на това десетилетие и правим това по начини, които изграждат нашите вътрешни индустрии. И бързо диверсифицираме дейността си в чужбина.

Съгласни сме с всеобхватно стратегическо партньорство с ЕС, включително присъединяването към SAFE, европейските споразумения за обществени поръчки в областта на отбраната. Подписахме 12 други споразумения в търговията и сигурността на четири континента за шест месеца.

През последните няколко дни сключихме нови стратегически партньорства с Китай и Катар. Преговаряме за пактове за свободна търговия с Индия, АСЕАН, Тайланд, Филипините и Меркосур.

Правим и нещо друго: за да помогнем за решаването на глобални проблеми, ние се стремим към "променлива геометрия". С други думи, различни коалиции за различни въпроси, основани на общи ценности и интереси. Така че по отношение на Украйна ние сме основен член на "коалицията на желаещите" и един от най-големите участници на глава от населението в нейната отбрана и сигурност.

По отношение на арктическия суверенитет ние твърдо стоим зад Гренландия и Дания и напълно подкрепяме тяхното уникално право да определят бъдещето на Гренландия.

Нашият ангажимент към член 5 от НАТО е непоколебим, така че работим с нашите съюзници в НАТО, за да осигурим допълнително северните и западните флангове на алианса, включително чрез безпрецедентните инвестиции на Канада в радарни системи за наблюдение, в подводници, в самолети и наземни операции - включително и на леда.

Канада категорично се противопоставя на митата за Гренландия и призовава за целенасочени разговори за постигане на нашите общи цели за сигурност и просперитет в Арктика.

По отношение на многостранната търговия ние подкрепяме усилията за изграждане на мост между Транстихоокеанското партньорство и Европейския съюз, което би създало нов търговски блок от 1,5 милиарда души за критични минерали.

Сформираме клубове на купувачите, базирани в Г-7, за да може светът да се диверсифицира, далеч от концентрираното предлагане. А по отношение на изкуствения интелект си сътрудничим с демокрации със сходно мислене, за да гарантираме, че в крайна сметка няма да бъдем принудени да избираме между хегемони и хипермащабни страни.

Това не е наивен мултилатерализъм и разчитане на неговите институции. Това е изграждане на коалиции, които работят по всеки въпрос с партньори, които споделят достатъчно общи позиции, за да действат заедно. В някои случаи това ще бъде по-голямата част от нациите. Създава се гъста мрежа от връзки в търговията, инвестициите, културата, от които можем да се възползваме при бъдещи предизвикателства и възможности.

Нашето мнение е, че средните сили трябва да действат заедно, защото ако не сме на масата за преговори, сме в менюто.

Но бих казал също, че великите сили могат да си позволят засега да действат сами. Те имат размера на пазара, военния капацитет и лостовете да диктуват условия. Средните сили нямат. Но когато преговаряме само двустранно с хегемон, ние преговаряме от позиция на слабост. Приемаме това, което се предлага. Състезаваме се помежду си, за да бъдем най-сговорчиви.

Това не е суверенитет. Това е изпълнение на суверенитета, докато приемаме подчинението.

В свят на съперничество между велики сили, страните по средата имат избор: да се състезават помежду си за благоразположението им или да се обединят, за да създадат трети път с възможност за въздействие. Не бива да позволяваме на възхода на твърдата сила да ни заслепи за факта, че силата на легитимността, почтеността и правилата ще остане силна, ако решим да я упражняваме заедно.

Което ме връща към Хавел. Какво означава за средните сили да живеят в истина?

Първо, това означава да назоваваме реалността. Спрете да се позовавате на базирания на правила международен ред, сякаш той все още функционира, както е рекламиран. Наречете го както е: система от засилващо се съперничество между великите сили, където най-могъщите преследват интересите си, използвайки икономическата интеграция като принуда.

Това означава да действаме последователно, прилагайки едни и същи стандарти към съюзниците и съперниците. Когато средните сили критикуват икономическото сплашване от една посока, но мълчат, когато то идва от друга, ние трябва да държим табелата на прозореца.

Това означава да изграждаме това, в което твърдим, че вярваме, вместо да чакаме старият ред да бъде възстановен. Това означава да създаваме институции и споразумения, които функционират както е описано, и означава да намаляваме лостовете, които позволяват принуда.

Това е изграждане на силна вътрешна икономика. Това трябва да бъде непосредствен приоритет за всяко правителство.

А диверсификацията в международен план не е просто икономическо благоразумие; тя е материална основа за честна външна политика, защото страните печелят правото на принципни позиции, като намаляват уязвимостта си към ответни мерки.

И така, Канада. Канада има това, което светът иска. Ние сме енергийна суперсила. Притежаваме огромни запаси от критични минерали. Имаме най-образованото население в света. Пенсионните ни фондове са сред най-големите и най-сложни инвеститори в света. С други думи, имаме капиталови таланти. Също така имаме правителство с огромен фискален капацитет да действа решително. И имаме ценностите, към които много други се стремят.

Канада е плуралистично общество, което функционира. Нашето обществено пространство е шумно, разнообразно и свободно. Канадците остават ангажирани с устойчивостта. Ние сме стабилен и надежден партньор в свят, който е всичко друго, но не и такъв; партньор, който изгражда и цени взаимоотношенията в дългосрочен план.

И имаме нещо друго: осъзнаваме какво се случва и сме решени да действаме съобразно това, което става. Разбираме, че този разрив изисква повече от адаптация. Той изисква честност за света такъв, какъвто е.

Махаме табелата от прозореца.

Знаем, че старият ред няма да се върне. Не бива да скърбим по него. Носталгията не е стратегия, но вярваме, че от разрива можем да изградим нещо по-голямо, по-добро, по-силно, по-справедливо. Това е задачата на средните сили, страните, които имат най-много да загубят от един свят на крепости и най-много да спечелят от истинско сътрудничество.

Силните имат своята сила. Но и ние имаме нещо: способността да спрем да се преструваме, да назоваваме реалностите, да изграждаме силата си у дома и да действаме заедно.

Това е пътят на Канада. Ние го избираме открито и уверено и това е път, широко отворен за всяка страна, която е готова да го поеме с нас.