Украйна, Иран, Газа, Венецуела, Гренландия, Русия, Африка, Китай, Тайван, борси, мита, федерален резерв, Мъск, технологични автократи, демокрацията, атентат, нощни туитове, дневни пресконференции, алуминиеви шапки, терор над университети, излизане от световни организации, спиране на програми за помощи за Третия свят, конспирации, обиди, заплахи, вицове, смях, решителност, колебливост.... Човек се задъхва, само докато изброи всички най-големи събития, държави или емоции, които бяха във фокуса ни през последните 12 месеца.

Светът бе сполетян от Тръмп!

Тръмп 2.0 не е като Тръмп 1.0, защото вече няма умерени хора в кабинета и обкръжението му, които да го възпират. Въртележката е скоростна, промените – шокиращи, безпардонността му – неоспорима. Неотдавна колеги от „Ню Йорк Таймс“ раказаха, че работят в екип от седем души в Белия дом и съумяват да покрият едва една трета от всичко, което президентът казва, прави или не прави всеки ден.

Днес се навършва една година от встъпването му в длъжност и повечето европейски медии излязоха със заглавия: „А остават още три години!“ Такова заглавие би било скандално в предишни години, но днес то потъна отново в безбройните есемеси, туитове, пресконефренции и заплахи, отправени от Тръмп и екипа му в Давос.

Преглед на всичко, което стана от миналия 20 януари до днес, прилича на пътуване с увеселително влакче – нагоре-надолу, нагоре-надолу... И всички пищят. Но да опитаме да видим някои от най-значителните му спирки през тази година.

Мюнхенската конференция

Това беше първият студен душ за Европа. През февруари м.г. на Мюнхенската конференция по сигурността вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс държа реч, която най-общо може да се синтезира с думите:

„В града има нов шериф!“

Ванс очерта къде той и „новият шериф“ на САЩ, президентът Доналд Тръмп, виждат истинската опасност за Европа: вътре в самата нея.


„Най-много ме тревожи не заплаха за Европа от Русия, Китай или други сили. Тревожи ме вътрешната заплаха – че Европа се отдалечава от ценностите, които споделя със Съединените щати.“

Тази реторика не беше просто символична. Тя беляза фундаментална промяна: от защита на демократичните институции и ценности към оценка и морализиране на вътрешнополитическите процеси в съюзнически държави. В новата Национална стратегия за сигурност на САЩ Европа вече не фигурира единствено като партньор, а и като потенциален източник на нестабилност.

Тръмп атакува Зеленски

Европа още не се бе оттърсила от този шок и дойде следващият. В следващите месеци всички ще се научат, че това всъщност ще е постоянното ни състояние. Тръмп прие украинския президент Володимир Зеленски в Белия дом и пред телевизионните камери му заяви, че той – Зеленски – няма добри карти в ръката си, тоест е в слаба позиция:
 

„Вие си играете със съдбата на милиони хора. Рискувате Трета световна война“, каза тогава американският президент.

Срещата на 28 февруари 2025 г. беше кулминацията на напрегната визита, в която разговорите в Овалния кабинет се превърнаха в открит сблъсък между двамата лидери.

Първоначално Тръмп и Зеленски бяха планирали да подпишат споразумение и да дадат съвместна пресконференция, но след ожесточена размяна на реплики срещата бе прекратена, а плановете за съвместна изява пред медиите – отменени. В хода на разговора Тръмп и вицепрезидентът Джей Ди Ванс упрекнаха Зеленски, че не е “показал достатъчно уважение” към Съединените щати и им оказал „недостатъчна благодарност“ за американската помощ, а Тръмп дори заяви, че украинският президент не е готов за мир.

По-късно Тръмп промени курса и заплаши руския президент Владимир Путин със санкции, само за да му постеле след това червения килим в Аляска. Срещата между двамата в Аляска се състоя на 15 август 2025 г. във военната база Joint Base Elmendorf-Richardson в Анкъридж, Аляска, САЩ. Това беше първата им лична среща от началото на втория мандат на Тръмп и седмата официална среща въобще.

Темата беше основно военният конфликт в Украйна и възможностите за прекратяване на войната, но срещата приключи без споразумение за мир или конкретен край на боевете.

Международната реакция бе голяма, тъй като украинският президент Володимир Зеленски не беше поканен и темата за териториалните въпроси в Украйна остана спорна.


„Винаги съм имал фантастични отношения с президента Путин, с Владимир. Скоро ще говорим отново и вероятно ще се срещнем съвсем скоро“, заяви Тръмп тогава.

Това изречение се чу многократно през тези месеци, но към края на годината Тръмп и екипът му сякаш започнаха да схващат, че това изобщо не е вярно и Путин далеч не смята Тръмп за приятел.

Дори се прокрадна нещо като признание, че ситуацията е много по-заплетена, отколкото си е мислил. Тръмп дойде на власт със заявката, че ще спре войната за три дни, но до днес няма дори примирие.

Удар срещу Иран и сделка за Газа

По-голям успех той постигна в Близкия изток: американски бойни бомбардировачи подкрепиха Израел и нанесоха удари по ядрените съоръжения в Иран. За Тръмп това е „зрелищен военен успех“. Най-важните обекти за обогатяване на уран са „напълно унищожени“ според него.

Така наречената 12-дневна война започна на 13 юни. Причината е признание на МААЕ, че Иран е на дни от създаването на атомна бомба. Израел започна операцията Rising Lion — масирани въздушни и ракетни удари срещу ирански военни и ядрени обекти, включително съоръжения за обогатяване на уран и командни центрове, като целта бе да бъде отслабена ядрената програма. Тези удари убиха високопоставени ирански военни лидери и учени, и нанесоха значителни щети на ключови съоръжения. По време на конфликта САЩ се намесиха със своите ВВС и политически, оказвайки натиск за прекратяване на огъня. Израел и Иран се споразумяха за прекратяване на огъня на 24 юни 2025 г..

Моментът бе благоприятен -  с отслабения основен спонсор на „Хамас“ след тези удари Тръмп успя да наложи прекратяване на огъня в Ивицата Газа. Всички все още живи заложници се завърнаха в Израел след намеса на САЩ и арабските страни от региона. Според Тръмп процесът върви „към един велик, прекрасен и траен мир“.

Завръщането на заложниците се смята засега за големия външнополитически успех на Тръмп. Авторитетът, който спечели с посредничеството си, обаче започва бързо да се изчерпва със зациклянето на първата фаза от мирния му план. В него се предвижда и разоръжаване на „Хамас“. Тъй като това не става, Израел също остава скептичен към мира в Газа. Въпреки това започна втората фаза на плана, която внезапно прерасна в създаване на нещо като Тръмпово ООН – мирен съвет за региона, в който са поканени да участват над 60 държави срещу 1 милиард долара членски внос.

Президентът на Венецуела – в белезници

Докато нещата в Близкия изток зациклят, във Венецуела Тръмп действа безкомпромисно и нареди ареста на Николас Мадуро. В Ню Йорк сваленият от власт държавен глава е изправен пред съд по обвинения в наркотероризъм. Тръмп посяга и към петролните богатства на страната.

Арестът на Николас Мадуро беше възприет от много държави в Латинска Америка като сигнал, че САЩ са готови отново да действат едностранно в региона. Възраждането на доктрината „Монро“ официализира тази линия, превръщайки Западното полукълбо в зона на безусловно американско влияние.

Появи се терминът „Доктрината „Донро“ като модерна, агресивна интерпретация на старата доктрина „Монро“. Тя е формулирана през 1823 г. от президента Джеймс Монро. Тя заявява, че западното полукълбо вече не е територия за бъдеща европейска колонизация и че всяка намеса на европейски държави в американски дела ще бъде разглеждана като заплаха за сигурността на САЩ.

Какво е „Доктрината Донро“

Терминът Donroe Doctrine е съчетание от думите „Donald“ и „Monroe“ ─ подсказва новата външнополитическа линия, която Тръмп започна да използва. Тя не е официално легализирана доктрина в традиционния академичен смисъл, но се появява както в официални документи, така и в публични изявления и анализи.

Тръмп и негови съюзници настояват, че САЩ трябва да доминират политически, икономически и военновременни области в своя „заден двор“, за да не позволят на други велики сили (като Китай или Русия) да разширяват влиянието си в региона.

Вмешателството във Венецуела и арестът на президента Николас Мадуро бяха представени от Тръмп като част от новата доктрина.

Тази доктрина поставя американския интерес над международното право и суверенитета на други държави, което може да доведе до конфликти и нестабилност.

Гренландия и ерозията на международното право

Това се видя веднага след това с претенциите към Гренландия, които отидоха още по-далеч. Те показаха готовност за поставяне под въпрос на териториалната цялост на суверенни държави в името на „националната сигурност“. За мнозина това е червена линия, която досега дори най-мощните държави избягваха публично да прекрачват.

Реакциите в Европа и Канада бяха остри, но с ограничени практически последици – още един знак за отслабването на колективния отпор срещу силовата политика.

Война на всички фронтове и в икономиката

„Златната епоха за Америка започва точно сега.“

С не по-малко от това обещание Доналд Тръмп се обърна към американската икономика преди година. Ако се погледне развитието на американските борси от 20 януари 2025 г. насам, човек би могъл да си помисли, че той е бил прав.

Водещият индекс Dow Jones се повиши с над 14 процента, широкият S&P 500 – с почти 17 процента, а технологичният Nasdaq 100 – с повече от 21 процента. Но дали американските борси наистина отразяват реалната икономика на САЩ?

Растеж, движен най-вече от бума на изкуствения интелект

„Тръмп има невероятния късмет, че технологичният сектор около изкуствения интелект преживява такъв бум и че водещите световни концерни са именно в неговата икономика“, отбелязва Давид Кол, главен икономист в банката Julius Bär.

През третото тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) нарасна на годишна база с 4,3 процента – най-силният растеж от лятото на 2023 г. насам, главно благодарение на инвестиции за милиарди в центрове за данни.

Въпреки това, особено по отношение на ИИ, остава въпросът доколко устойчив е този растеж за американската икономика и дали изобщо се отразява положително на компаниите и заетостта.

Тук има сериозна въпросителна – още повече заради нарастващата автоматизация и използването на изкуствен интелект на пазара на труда.

Точно там обещанията на Тръмп засега не се усещат. През ноември безработицата се покачи до 4,5 процента – най-високото равнище от четири години насам. Особено силно изостава преработвателната промишленост. Само през декември, според американската служба по заетостта, са били съкратени 8000 индустриални работни места.

Подкрепата за Тръмп намалява

Основната тема в предизборната кампания на Тръмп беше инфлацията. Той спечели изборите и защото критикуваше високите цени и обвиняваше за тях Демократическата партия около Джо Байдън и Камала Харис. Междувременно картината се е обърнала.

Макар инфлацията напоследък да остава стабилна – през декември потребителските цени са нараснали с 2,7 процента на годишна база, както и през предходния месец – проблемът за Тръмп са високите разходи за живот в САЩ, като жилищата и храните.

Те донесоха на демократите изборни победи в няколко щата. Тръмп беше обещал да намали цените „много, много бързо“ и да направи „Америка отново достъпна“. Въпреки това ценовото равнище остава с около 25 процента по-високо от това преди пандемията от COVID-19. Символ на т.нар. криза на достъпността станаха всекидневни стоки като яйца, кафе, стекове и портокалов сок.

Макар и заплатите също да са нараснали значително, хората обикновено усещат поскъпванията много по-силно. Според проучване на Reuters/Ipsos подкрепата сред американците за икономическата политика на Тръмп е спаднала до 33 процента – най-ниското ниво от началото на мандата му.

Митата – нож с две остриета

Няма изглед разходите за американците ще намалеят – напротив. Причината са въведените от Тръмп вносни мита, които трябва да стимулират търсенето в САЩ и да натоварят чуждестранните износители, но в крайна сметка могат допълнително да подхранят инфлацията.

Само около четири процента от митническата тежест досега е поета от чуждестранни компании, докато 96 процента са прехвърлени върху американските купувачи.

Митата са автогол, а твърдението, че чуждите държави плащат тези мита, е мит.

Всъщност митата оскъпяват вносните стоки като потребителски данък. В началото отрицателните ефекти са били частично смекчени от два фактора: складиране на стоки на по-ниски цени и готовност на чуждестранните износители да поемат част от тежестта.

„За разлика от първия мандат на Тръмп, сега те вече не са склонни да намаляват цените и печалбите си“, казват специалистите.

Опасения от нарастващ държавен дълг

Все пак Тръмп постигна две цели с митата. Първо, търговският дефицит се сви до около 30 милиарда долара – най-ниското равнище от 2009 г. насам. Второ, според Белия дом САЩ са събрали около 200 милиарда долара приходи от мита през изминалата година. С тях Тръмп иска да финансира данъчната си реформа Big Beautiful Bill.

Според британския инвестиционен мениджър Insight Investment тези приходи покриват само около половината от разходите по гигантската фискална програма. Въпреки съкращенията в здравеопазването и социалните програми експертите очакват по-нататъшно нарастване на дълга. Спестяванията от орязванията едва ли ще компенсират загубите от данъчните облекчения.

Междувременно държавният дълг на САЩ за първи път е надхвърлил 38 трилиона долара.

Война и срещу науката

Администрацията на Тръмп поде война и срещу учени, университети и международни организации, но изглежда, че администрацията на Тръмп е насочила особено внимание към климатичните изследвания.

Финансирането за научни изследвания беше частично драстично намалено, институти бяха закрити, а наскоро правителството обяви и намерението си да се оттегли от различни международни органи – включително от Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC).

Все още не е ясно дали ще могат да бъдат предотвратени допълнителни мащабни съкращения – например в Националната администрация за океаните и атмосферата (NOAA). Последиците обаче вече се усещат в практическата научна работа.

Заради нажежената атмосфера международни учени се опасяват да пътуват до САЩ, тъй като се страхуват от произволни действия на имиграционната служба ICE.

И това не е всичко:


„Чуваме също, че колегите от Съединените щати имат огромни трудности да напускат страната. Когато организираме срещи, получаваме отговор, че не им се дава разрешение да пътуват в чужбина“, казва ученият Бьорн Стивънс.

Такива пътувания трябва да бъдат одобрявани от изследователските институти и университетите.

Защо Тръмп се  е вторачил така в климатичните изследвания?

Науката осигурява основата за регулации, емисионни лимити и международни ангажименти. А който отслабва тази основа, индиректно отслабва и климатичната политика – както на национално, така и на международно ниво. И това ясно е целта на Доналд Тръмп.

Катастрофални последици за науката и климата

Най-сериозните последици от политиката са съкращенията на самите климатични институти, които събират ключови данни в САЩ.  Съществува риск от пропуски в данните, по-малко надеждни сценарии и модели. И последиците за самия климат могат да бъдат опустошителни.
Когато САЩ намаляват средствата за климатични изследвания, това засяга предупрежденията за екстремно време, селското стопанство, защитата на крайбрежията – тоест съвсем конкретна сигурност не само в САЩ, а и в международен план.

На някои места европейски институти могат да поемат част от тежестта. Още през лятото Институтът „Алфред Вегенер“ в Бремерхафен обяви, че ще съхрани исторически климатични данни от САЩ на европейска платформа. Междувременно за този проект бяха отпуснати нови средства от Германската научноизследователска общност.

Тръмп удари сериозно и университетите в САЩ. Само няколко месеца след началото на мандата администрацията му буквално заля американските научни институции с нови регулации.

Направени бяха огромни съкращения на държавното финансиране за научни изследвания за стотици милиони долари, хиляди учени бяха уволнени, а научния труд е масивно цензуриран. Към това се добавят и примамливи оферти към елитни университети, които трябваше да бъдат възнаградени с допълнителни средства, ако спазват правителствените указания.

Някои университети вече година са под постоянен натиск. В средата на март силно орязаното междувременно Министерство на образованието на САЩ публикува списък с 52 университета, срещу които бяха започнати разследвания. Целта беше, наред с други неща, да се гарантира, че критериите за разнообразие, равнопоставеност и приобщаване (DEI) вече не играят роля в политиката по прием.

Под натиск и съдържателна цензура са подложени и научни институции като Националната научна фондация (NSF), Националните здравни институти (NIH) и Националният център за атмосферни изследвания (NCAR), както и цели научни области. Освен климатичните изследвания и части от хуманитарните и социалните науки, това засяга особено някои области на медицинските изследвания.

През април 2025 г. около 1900 избрани членове на Националните академии на науките, инженерството и медицината отправиха открито писмо към американската общественост с предупреждение:

„Научният потенциал на нацията се унищожава.“

Те определиха атаките срещу науката като опасни и настояха незабавно да бъдат прекратени. Много учени дотогава били мълчали, за да не застрашат финансирането си.

В края на март 2025 г. списание Nature съобщи, че три четвърти от учените в САЩ могат да си представят да напуснат страната. Сред вече напусналите са известни учени като историците Тимъти Снайдър и Марси Шор и изследователят на фашизма Джейсън Стенли, които се преместиха в Канада.

Всичко това изчерпва само една малка част от промените, които предприе Тръмп. Остават още три години, в които светът ще бъде прекрояван на висока скорост. Евентуално забавяне би могло да се получи след изборите за Конгрес през ноември. Ако Тръмп загуби част от подкрепата си, ще следва доктрината си по-трудно.