Всичко е ясно – за нещастията на българите са виновни циганите, а за нещастията на циганите – българите. Протести, лозунги, оживени дискусии в телевизионните студиа. Престъпността стана циганска, а потисничеството – българско.

„Българите на кайма“, изкрещява пред камерата малко дете и това е достатъчно да преобърне дневния ред на медии, неправителствени организации, политици. И пак протести, лозунги, телевизионни студиа.

Преди четири месеца написах, че „Бомбата в гетата цъка за всички“ и се надявах острите реакции след изказването на министъра на здравеопазването Петър Москов за линейките и циганите да станат поне повод за смислен разговор по въпроса. И за търсене на решения, а не само на рейтинг и тираж. Четири месеца по-късно не изглежда да сме напреднали. Като че ли само това чакахме – една недопустима детска (оксиморон е, нали?) реплика, която да ни послужи за оправдание да се развихрим.

Намерихме веднага виновниците – политическата коректност и „милионите, дадени за интеграция“ от неправителствени организации. Едно по едно:

Циганска ли е престъпността?

Да определяш престъпността като циганска не е политически некоректно, а просто не е коректно. Т.е. не е вярно. Ако се почувстваме в един момент по-свободни и започнем открито да използваме изрази като циганска престъпност, циганска сеч, генетично заложен цигански мързел, това кой точно проблем ни решава? Дървесата не ги боли (по Деян Икебаната) нито повече, нито по-малко от етническата принадлежност на държача на триона. Има незаконна сеч, има и много законна, но не по-малко вредна, сеч и това е проблемът, който имаме за решаване. С антицигански протести и лозунги няма да решим този проблем, но можем да си навлечем куп други, за които историята е достатъчно подробна.

Абдикирала ли е държавата?

Много популярен и на пръв поглед верен отговор. Назоваването на проблема по този начин обаче размива отговорността. Не е абдикирала държавата, а конкретни хора и институции. Ако в гетото е позволено на един барон/мутра/ромски лидер да налага свои правила, да налага свои наказания, да организира населението за своя личен престъпен интерес, тогава е абдикирал местният шеф на полицията. И кметът. Ако в цялата област е така, тогава е абдикирал областният директор на МВР. Ако в цялата страна е така, тогава е абдикирал министърът на вътрешните работи. Тази ситуация изобщо не е от вчера и списъкът на абдикиралите е твърде дълъг, но лошият късмет на настоящите е, че те трябва да метат боклука и че те ще са виновни за абсолютно всичко, ако не пометат.

Ако се строи незаконно в гетата и ако се сече незаконно в близост до гетата, как посочването с пръст на циганите и протестите срещу тях ще решат проблема? Или пък въздъхването след верния, но изгубил всякакъв смисъл, израз „няма държава“. Защо конкретният кмет позволява да се строи незаконно? Защо не се е опитал да въведе ред, за да може да се строи законно? Защо конкретните контролни институции не санкционират всеки незаконен зид и всяко незаконно отсечено дърво? Много повече смисъл има да насочим натиска си към конкретните отговорници – в нашия град, в нашия квартал, в нашето село. И ако някой от отговорните каже, че го е страх да влиза в гетата, тогава да се върнем към предишния параграф и да припомним на МВР каква му е ролята.

„Къде са милионите?“

Наистина ли някой мисли сериозно, че неправителствените организации могат да заместят бездействието и безхаберието на дълга поредица от кметове, депутати и министри през годините? Голяма част от „милионите за ромите“ са били предназначени за образованието. На много места бяха оборудвани помещения, където децата можеха да пишат домашните си в присъствието на квалифициран педагог, с безплатни пособия, с безплатни закуски. Други проекти поемаха разходите за транспорт на деца, за да могат да ходят в т.нар. нормално училище, а не в „циганското“ в гетото, където никой не отива да работи по собствено желание и където попадат учители като Ана Баракова.

Други фондации пък осигуряваха стипендии на по-добрите ученици, за да не се отказват и за да продължат да учат в университет. Благодарение на всичко това днес все пак има с кого да говорим по темата и не всички са неграмотни и впрегнати в престъпната дейност на барона. Но дълбоко сме се объркали, ако сме очаквали неправителствените организации да свършат работата на правителствените. А че вероятно и в този сектор има злоупотреби, изобщо не може да бъде новина. То остана ли непорочна сфера.

Чий проблем са гетата?

Гетото е анексирана територия. България е нещо като Украйна с десетки кримски полуострова, които обаче бяха отнети постепенно и невидимо, тайно зад високите огради, с които се опитвахме да скрием от очите си нелицеприятната гледка. И гетата не са само населени с цигани. Прочутото село Галиче е пример, че формулата работи чудесно сред всякакви хора. Макар и в по-фина форма, но някои български градове също са се превърнали в анексирани територии. Интересът и на циганския барон, и на българския феодал е един и същ – да владее и да ограбва подчинените си. Забелязали ли сте, че при тези хора няма и капчица расизъм – бледоликата мутра няма проблем да прави „бизнес“ с тъмнокожата мутра.

Когато някой ден поставим правилната диагноза, ще бъде по-лесно да намерим и път напред. И когато приемем, че и българи, и цигани сме еднакво потърпевши от този модел. И когато започнем да наричаме гетата български, а не цигански – те са части от нашата държава и всички заедно имаме интерес никъде в България децата да не ходят гладни и боси и никъде в България децата да не се превръщат в престъпници още преди да са научили азбуката.