Бащата на молителките Благовеста и Мария Атанасови - Георги (Гошо) Антонов Атанасов е бил български адвокат, член на истинското ВМРО "Иван Михайлов"', активен борец за национално обединение с българите в днешна Република Северна Македония, които тогава са имали чисто българско самосъзнание.

Кратко след идването на "новата власт" през 1944 г. лица, представили се като "Народна милиция" нахлуват у тях да правят претърсване...

Така започва поредната история на близки на жертви, които искат да се присъединят към колективния иск срещу Петър Волгин, който изрази възхитата си от т. нар. Народен съд (и който към днешна дата "стене под капиталистическо иго" като евродепутат в Брюксел и Страсбург - б.а.). Всъщност - към лицето Петър Петров Георгиев, защото дори името му не е Волгин.

Клуб Z пръв разказа през юни 2023 г. за безпрецедентното дело, което върви бавно и тягостно за пострадалите, но пък към което имат желание да се присъединят нови и нови ищци.

Та, Благовеста и Мария са родени 1938 и 1942 г., т.е. - били са очевидки на събитията.

Бащата, виден деец на ВМРО, се укрива успешно до 1946 година. Децата са видели как домът се претарашва, защото Георги имал... английска литература. За съжаление, адвокатът е заловен от комуниститите на тайно събрание на ВМРО през 1946 г., след което е убит. Той е част от групата около Кирил Дрангов, който се самоубива.

Причината да бъде преследван от комуниститие е официалната позиция на червеното ни правителство, че Македония не е българска.

Връщаме се към днешно време...

И двете дъщери се присъединяват към колективния иск срещу т. нар. журналист, като лично разказват историята си на адвоката си Веселин Видолов.

Действията, от които се възхищава към днешна дата евродепутатът Волгин. Факсимиле от документи по делото

За съжаление преди две седмици Мария Атанасова, която макар и родена 1942 година ползва Whatsapp, съобщава, че сестра ѝ е починала в Мюнхен.

Адвокатът добросъвестно уведомява съда, който веднага му иска "удостоверение за наследници".

"Обясних, че такова не се издава в Германия, там нещата са малко по- различни - завещанията имат предимство. Даде ми се разпореждане: давай удостоверението.

Заехме се с Мария - прати ми акта за смърт по Whatsapp (и тя живее в Мюнхен ) - преведох го с официална агенция и заявих удостоверението от Столична община, защото Благовеста и Мария са освен немски, и български граждани.

И се започна с кафкианската българска администрация", споделя юристът пред Клуб Z.

Вчера му се обаждат от Столична община с разкритието:

"Ама за нас това лице е живо".

Трябвало с оригинала на смъртния акт от Германия да дойдат до Софийски гробища, за да им издадат български смъртен акт. "С копие не може - дотогава лицето се води живо при нас!"

Юристът се обадил отново на по-малката сестра, която го сюрпризирала, че от НОИ вече изискали от нея информация дали не е починала сестра ѝ (явно имат връзка с Германия, а и все пак най-важно е възможно най-бързо да се спре пенсията - б.а.) и тя е натоварила братовчедка в България да носи смъртния акт там - отново в оригинал ("копия не приемаме").

Пълномощникът на двете жени отново звъни в общината да пита - ако им осигури оригинала на смъртния акт, в рамките на колко време ще му го върна, защото нали и НОИ го иска. "И как така от НОИ я считат за починала, а в Столична община - не?!"

Казаха : "Подайте си молба и като преценим, ще Ви го върнем, а как НОИ са разбрали, че е починала, не знаем - те си работят по техни закони, ние по наши."

Затова пък от кметството му предложили... да прати Мария до консула ни в Германия, "той да придвижел нещата". Аналогово - с отиване на крака!

На обаждането с това предложение близо 84-годишната жена, прекарала почти целия си съзнателен живот в Мюнхен, категорично отказала: имала непосредствени наблюдения от взимане-даване с българската администрация зад граница:

"Каза, че нито вдигат телефон, нито приемат граждани...", обобщава Видолов.

Ето това е историята на Благовеста и Мария: убит баща, прогонени от страната и накрая, дори когато човек си отива от този свят, същата държава пак ти създава проблеми - съдът ти иска удостоверение (при все, че може да го вземе сам), общината не ти го дава, защото трябвало да ходиш на гробища; гробищата пък искат оригинал на смъртен акт от Германия; който обаче не може де им бъде даден, защото вече е... в НОИ! Които също искат смъртен акт в оригинал.

Че зад всяко едно такова действие стои една таксичка - няма смисъл и да обсъждаме.

"Не е нормално да почине твой близък, ти да си му наследник и да трябва смъртта на твоя близък да е някаква "Голгота от обикаляне по институциите"- да носиш оригинал на смъртен акт в софийски гробища, където Благовеста НЕ е погребана, да носиш оригинал в НОИ, да го носиш в Столична община.

НОИ странно как моментално разбира, че трябва да спре да плаща пенсията на Благовеста, но когато няма финансов интерес, електронните услуги не важат за другите институции.

Няма и да отварям темата за безумното и ненужно "предеклариране" на имоти, което е установено в Закон за местните данъци и такси в България: общината има данни, че еди кой си е починал, има данни кои са му наследници,  има данни какви имоти са в наследството, но трябва тези наследници сами да декларират какви имоти са наследили - в това число кога са построени, характеристики, идеални части и това само за да може на администрацията някой да "и налее информацията и тя само да я обработи", разказва адвокатът.

Иначе колективното дело срещу Петър Петров Георгиев - известен и като Волгин, предстои да продължи пред втора инстанция - Апелативен съд, през март.