Жена, родена през 1921 г., и загубила мъжа си, убит от т. нар. Народен съд, е завела граждански иск срещу журналиста Петър Петров Георгиев, по-известен в обществото като Петър Волгин.

Поводът са думи на радиоводещия, известен със своя пиетет към... ясно коя държава, написани във Фейсбук (между другото - американска платформа, б.а.) на 1 февруари тази година:

"Достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд."

Сред изключителната му фейсбук "акция" имаше дори протести пред БНР (както и контрапротести в негова подкрепа).

Искът е за непозволено увреждане по Закона на задълженията и договорите, частично 1000 лв. от бъдещи 5001 лв. А ищцата признава, че може да си позволи държавната такса 4% само върху 1000 лв.

С дата 12 април се иска от съда да допусне предварително обезпечение на тази стойност. Иначе казано - да се запорират 1000 лв. от заплатата на Волгин от БНР.

Жената е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в "душевни болки и страдания", твърди тя. 

"Родом съм от с. Сталийска махала, което преди 9.09.1944 г. е било едно от най-проспериращите села в страната, а околия Лом е била вратата на България към Западна Европа. 

През 1939 г. се ожених за любовта на моя живот Георги Иванов Горанов, който беше директор на училището... Мъжът ми беше запасен офицер, разпределен в Охрид, днешна Северна Македония", започва невероятната си изповед жената.

Детенцето им се ражда на 3 юни 1942 г.

"На 5 октомври 1944 г. (непосредствено след нахлуването на Съветската армия в Република България и установяването на правителството на Отечествения фронт) мъжът ми, заедно с още десетима първенци от селото е извикан привечер в кметството от новата власт "за справка". Георги отиде, защото си помисли, че го викат, за да върне униформата..."

Нататък описаната върху няколко страници от столетницата история ужасно - и ужасяващо! - наподобява стотици и хиляди такива. Току-що върнал се от Македония, още непорадвал се на тогава 2-годишния си син, жената повече никога не вижда Георги. Само разбира от стражарина, че е натоварен на камионетка от "новата власт".

С малко дете на ръце и сама, тя опира до техен първи братовчед - партизанин, който после става активен борец. Търси го за информация какво е станало с Георги.

"Той се поинтересува и получи информация от другарите си, че Георги и всички първенци в селото са били убити и хвърлени в масов гроб, без съд, без присъда и без каквото и да е деяние от тях, освен че са изпълнили дълга си да се явят на повикватeлна в армията", пише столетницата в исковата си молба до съда.

Близо 2 години по-късно - на 11 юли 1946 г. с протоколно определение на Ломския районен съд мъжът е обявен за "безследно изчезнал". За дата на предполагаемата смърт е записана 6 октомври, членовете на семейството са дамгосани като "врагове на народа", а през 1953-та дори бива спряна земеделската пенсия на бащата на младата вдовица (фактически - тъст на убития) Борис Горанов.

Исковата молба срещу Волгин е 6 страници.

"Синът ми отрасна без баща, в нищета и в условията на пълна репресия от страна на комунистиеския режим. Не беше приеман в Димитровския комунистически младежки съюз, не му разрешаваха да се запише като студент, беше разпределен в Строителни войски, защото бе окачествен като "неблагонадежден" заради баща си, който той така и не познаваше.

Аз и семейството ми бяхме следени от Държавна сигурност, като не искам да влизам в подробности за това, защото се разстройвам още повече (дори когато го разказвам на адвоката си)", пише жената по повод на времената, които си мечтае да върне Волгин.

Днешната баба разказва, че дори се били събрали със сина си на 1 февруари, т.г. - деня на почит на жертвите на комунистическия режим, когато я запознал с поста на радиожурналиста във фейсбук.

"Когато дойдоха промените, се надявах, че ще има някаква справедливост за жертвите на комунизма. И ако не извинение от палачите и техните наследници, то поне признание от обществото, че това, което ни е било причинено, е несправедливо, нечовешко и жестоко.

За съжаление, в обществото са налице противоположни мнения, като все по-гласовити стават някои граждани, които не само, че не признават престъпния характер на комунистическия режим, но дори го и възхваляват.

Един от тези хора е ответникът по бъдещия иск - Петър Петров Георгиев", казва столетницата.

Ищцата признава, че изобщо не познава г-н Хампарцумян (банкера Левон Хампарцумян - бел. ред.), но това, което не разбира, е как е възможно при каквито и да било обстоятелства да посочиш, че "трябвало да има Народен съд". И дава пример - какво би се случило, ако в Германия човекът с псевдоним на руска река каже, че "само като погледнеш някого, разбираш защо е трябвало да има Холокост".

Жената заявява, че въпреки изминалите 75 години от изчезването на съпруга ѝ, казаното от Волгин изключително много я е разстроило. Както и описва - характерно за такива дела - състоянията, които ѝ е причинил с думите си.

А самият размер на иска говори дали парите са целта на предстоящото съдебно дело.

Засега казусът мигрира между Софийския районен съд, Монтана и обратно - в София. Предстои да се развие тепърва.