Всички знаете вица за онзи човек, когото го било страх да си пусне чешмата, да не би от там да потече Х (политик по избор). От няколко дни живеем в този виц и главната роля в него изпълнява главният прокурор Сотир Цацаров. Не е прекалено:

Четвъртък, 2 април. Сутринта Цацаров съобщава пред Висшия съдебен съвет (ВСС), че представителите на прокуратурата са се оттеглили от работната група в Министерството на правосъдието за изработване на промени в Закона за съдебната власт.

На 2 април по обяд ДПС удобно сезират Цацаров за интервюто на Цветан Василев, но не заради твърденията за извършени действия от техния депутат Делян Пеевски, а срещу самия Василев, защото укривал данни за извършено престъпление. (става дума за онзи сейф)

На 2 април следобяд 16 депутати от ГЕРБ, начело с все още подсъдимия Цветан Цветанов, внасят предложенията на Сотир Цацаров като свой проект за промени в Закона за съдебната власт, без да изчакат този на Министерския съвет, подготвян под ръководството на министър Христо Иванов.

На 2 април в късния следобяд заглавията са „ГЕРБ бламира Иванов“, а по форумите упорито се тиражира слухът, че правосъдният министър ще подава оставка. Тук обаче сценарият (или пък случайното струпване на съвпадения) не сработва. Иванов не подава оставка.

„Продължаваме напред!“

Следват спешни разговори поотделно между Бойко Борисов, Радан Кънев и Христо Иванов. На сайта на правосъдното министерство се появява изявление, че министърът е още по-решен да доведе докрай реформата, а в профила на Борисов във фейсбук се появява статус в подкрепа на Иванов, който завършва наистина с израза „Продължаваме напред!“

Петък, 3 април. Този ден изпълнява ролята на завеса, която ще разчита на бързи смени на позициите и объркване сред журналистите.

Рано сутринта в петък ГЕРБ са твърдо решени да гласуват промени и в ГПК – даващи право на прокуратурата да встъпва като страна в търговски спорове, и в НПК – даващи право на главниия прокурор да спира сделки за 48 часа.

Малко след 10 часа в петък Цветан Цветанов оттегля промените в НПК за „48-те часа“.

По обяд в петък депутати от ГЕРБ обявяват, че не са се отказали от „48-те часа“ в полза на главния прокурор, но ще ги реализират чрез промени в Закона за съдебната власт.

Събота, 4 април. Главният прокурор потвърждава участието си в предаването „Тази сутрин“ по бТВ в понеделник (запис за вторник).

Неделя, 5 април. На сайта на „бТВ Новините“ се появява анонс „Питай Сотир Цацаров!“, за да могат зрителите да изпращат въпросите си към главния прокурор.

Понеделник, 6 април. Рано сутринта Сотир Цацаров отива в кабинета на премиера Бойко Борисов, за да се „откаже“ от допълнителните правомощия, които ГЕРБ възнамерява да му даде. За срещата съобщава само пресцентърът на прокуратурата.

Преди обяд на 6 април Сотир Цацаров посреща последователно в кабинета си ръководителите на Асоциацията на индустриалния капитал в България – Васил Велев, на Българската стопанска камара – Божидар Данев, на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – Кирил Домусчиев. Този път пресцентърът на прокуратурата разпространява и снимки. Цацаров уверил всички, че не иска повече правомощия.

Някъде през деня на 6 април главният прокурор приема в кабинета си екипа на бТВ и дава интервю на Антон Хекимян, което започва от гледката през прозореца и гръцкото значение на името Сотир – спасител.

В по-късния следобяд на 6 април Сотир Цацаров отива на крака на кръглата маса на АБВ и приветства внесения и от тях проект за промени в Закона за съдебната власт.

Този ден ражда идеята правомощията за онези „48 часа“ да отидат в ръцете на министъра на финансите Владислав Горанов.

Завесата се спуска за вечеря и неформални срещи

Вторник, 7 април. Ден на здравния работник. Сотир Цацаров говори 35 минути по телевизията.

В този момент зрителите разбират, че историята с „48-те часа“ е димна завеса, чиято цел е да оплете телевизионните водещи и да разчисти терена за наистина важното послание. Ако някой не го е разбрал, малко по-късно самият Владислав Горанов слага точка на аферата:

"Ако се възложи на финансовия министър да разваля сделки от търговския оборот с неясна подсъдност и предмет, подобен текст ще бъде неработещ"

До този момент някой все още може да се е чудил откъде тогава е тази припряност на главния прокурор, какъв е смисълът от този блицкриг и кой от коя страна на фронта е. Отговорите дойдоха от самия Цацаров.

Мишените са две – министърът на правосъдието Христо Иванов и съпредседателят на парламентарната група на Реформаторския блок Радан Кънев. Т.нар. сторонници (по речника на Цацаров) на съдебната реформа. А неприкритият страх е тази реформа да не е насочена срещу прокуратурата.

„И още нещо бих желал да му кажа (на Христо Иванов – б.ред.) и пред зрителите ви, аз съм му го казвал и тук, в този кабинет, когато сме стояли неведнъж – че ако основната цел на стратегията е прокуратурата и главния прокурор, греши.“

Преди дни Радан Кънев каза, че прокуратурата няма необходимия „капацитет и интегритет“, за да изпълнява нови разширени правомощия. Отговорът:

„Без да коментирам, защото ще принизим нивото на диалога, капацитета, пък и интегритета на самия г-н Кънев, нека да кажа така, не е въпросът в това прокуратурата има ли капацитета, не е въпросът в това да ударим прокуратурата. Че е въпрос на елементарен политически популизъм – затова си отговаря г-н Кънев.“

„Д.П. не е 10 - приемаме го така“

Публиката научава, че в онези изгубени тефтери „Д.П. не е 10 - приемаме го така“. И вижда, че нищо не следва. Научава също, че според главния прокурор, депутатът от ДПС все пак има икономическа и медийна власт, а опитите за пришиване на Бойко Борисов и Сотир Цацаров към Пеевски идвали от:

„Просто интересите на определена група, която може би разполага със същата икономическа власт като Делян Пеевски, със същата медийна власт като Делян Пеевски“.

Някой може и да си спомня, че на 29 декември 2014 прокурорът от Софийска градска прокуратура Боряна Бецова отказа да разследва Делян Пеевски по сигнала на „Протестна мрежа“, а в самото постановление пише точно обратното:

„В резултат на извършените действия, събраните доказателства, предоставените писмени документи и обяснения, ревизията не установява несъответствие между притежавани имущества, получени доходи и направени разходи.“

Така нещата стават повече от ясни.

Посланията от този блицкриг са две – демонстрация на заплаха и готовност за самоотбрана, както и страх от предстоящи промени, които могат да разбъркат нечие домино.

Неизвестното е само едно: кое точно от тези две послания ще прочетат отделните фигури сред управляващите.