Учени от Университета в Рочестър съобщават за експеримент, при който мишки, носещи версия на ген от гол земекоп, са живели малко по-дълго и са показали по-добри показатели за здраве при остаряване. Изследователите подчертават, че това не означава, че е намерен начин за удължаване на човешкия живот, а че за пръв път толкова ясно е показано как биологичен механизъм на дълголетие от един бозайник може да бъде прехвърлен на друг.

В центъра на изследването е генът HAS2, който участва в производството на хиалуронан - вещество, важно за междуклетъчната среда и за начина, по който тъканите се възстановяват и реагират на стрес. При голия земекоп този ген подпомага образуването на хиалуронан с много висока молекулна маса - форма, която учените свързват със защита от възпаление, тъканни увреждания и развитие на тумори.

В публикуваното в списание Nature изследване мишките, в които е внесена версията на гена от голия земекоп, са показали увеличение на средната продължителност на живота с около 4,4 процента. Наред с това при тях е отчетено по-рядко развитие на спонтанни тумори, по-добра защита срещу химически предизвикан рак на кожата и по-ниски нива на хронично възпаление - един от основните белези на стареенето.

Учените са установили и още нещо важно: генетично променените мишки са били по-добре защитени от отслабване на чревната бариера с възрастта. Това е съществено, защото при остаряване червата могат да започнат да пропускат вещества, които поддържат възпаление в организма и ускоряват влошаването на различни системи.

Голият земекоп от години е сред най-интересните видове за изследователите на стареенето. Той живее много по-дълго от повечето гризачи и е известен със своята необичайна устойчивост към болести, типично свързвани с възрастта, включително рак. Именно затова екипът в Рочестър се опитва да разбере кои негови биологични особености могат да бъдат използвани и при други бозайници.

Самите автори обаче са внимателни в изводите си. Те не твърдят, че следващата стъпка е просто "прехвърляне на ген" при хора. По-скоро идеята е да се търсят лекарства или други подходи, които да увеличават полезната форма на хиалуронана или да забавят разграждането ѝ. Според екипа такива молекули вече се изпитват в предклинични условия.

Една от възможните следи е описана в отделно изследване от 2024 г., в което учените посочват веществото делфинидин - растителен пигмент, съдържащ се в някои плодове и зеленчуци. В лабораторни условия и при мишки то е потискало разграждането на хиалуронана и е ограничавало разпространението на ракови клетки в модел на меланом. Това отново не е готова терапия за хора, но показва в каква посока се движи работата на екипа.

Има и важни ограничения. По-нова предварителна научна публикация от 2025 г. показва, че същият генетичен подход подобрява някои показатели за здравословно остаряване при мишки, но не е предотвратил възрастовата загуба на слух. Това подсказва, че ефектът не е еднакъв във всички органи и не бива да се представя като универсален щит срещу стареенето.

Така че новината не е, че учените са намерили "ген за безсмъртие". По-важното е друго: получено е още едно сериозно доказателство, че част от механизмите, които пазят дълголетни животни от болести и износване, може един ден да бъдат използвани за по-здравословно остаряване и при хората.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".