Ако на Балканите бяха построени толкова газопроводи и нефтопроводи, колкото бяха чертани пред последните 25 години, щяхме да сме цъфнали и вързали. Затова винаги ме напушва на смях, когато някой почне да чертае нови трасета и да обяснява как щели да ни заобиколят.

Това винаги ми припомня за Иван Вазов, за Ганковото кафене, за картата на света и за геополитиката на Мичо Бейзадето. Както и за Иванчо Йотата (“за народа загуба велика”), когато нарисуваната тръба не минава по правилния маршрут.

Тази дописка е предимно за хора в и над средна възраст, които са чели “Под игото” и “Чичовци”. Другите ще трябва да отворят Уикипедия.

Та българският геополитически дебат често е размахване на ръце пред географска карта при оскъдица на собствени ресурси – природни и финансови. Общо взето – състезание между рисунки.

Драмата след вчерашната рисунка в Будапеща е, че неродената тръба ни заобикаля. Тя минава през Турция, Гърция, Бившата югославска република Македония, Сърбия и стига до Унгария.

Следва, разбира се, търсенето на виновни за историческия провал. Такива за българина не е никакъв проблем да намери. Това са другите българи, с които той не е съгласен.

Всички досегашни рисунки на тръби и реактори ни уважаваха – и “Бургас-Александруполис”, и “Белене”, и “Седми реактор”, и “Набуко”, и “Южен поток”. Всичките бяха в България. И  какво от това?

Рисунките са едно, а токът, газът, нефтът и мирният атом – съвсем друго.

Да построиш газопровод е скъпо нещо. Това е работа за хора с пари. Хората с пари най-много от всичко обичат парите. Т.е. като похарчат пари за нещо, те очакват да получат пари прим (това го пиша нарочно за марксистите и за гробокопачите на неолибералния консенсус).

Така подхождат хората с пари и към газопроводите. Рисунките са едно, а капиталовложенията – друго. Те трябва да се връщат с печалба.

Затова рисунката “Южен поток” не стана газопровод. Тя нямаше да носи печалба. По няколко причини. Отпадна големият краен потребител в края на нарисуваната тръба – Италия. Нейната годишна консумация на газ е колкото на всички останали по трасето. Рублата изгуби почти половината от стойността си спрямо долара, което много оскъпи проекта в рубли при намаляващи изгледи за възвращаемост. Цените на шистовия газ (средно три до четири пъти по-ниски от тези на руския в Европа) и увеличаващите се възможности за износа му от САЩ също подкопаха перспективите за въвзращаемост.

Единственият голям потребител по трасето на “Турски поток” е Турция. Но тя вече има “Син поток” и не може да поеме повече от 15 милиарда кубически метра годишно. Дори да ги удвои, кой ще попълни разликата до 63 милиарда кубически метра, които се превдиждаха първо за “Южен поток”, а сега – за “Турски”? Останалите участнички от будапещенската среща са миманс, който не може да докара и годишната консумация на миманса от “Южен поток” без Италия.

Да не говорим, че Турция ще получава газ и от Азербайджан, а не е изключено – и от Иран, след като сделката за ядрената му програма и вдиганего на санкциите се оформя. На тази рисунка изглежда, че с “Турски поток”  ”Газпром” се е набутал в най-голямата конкуренция само и само от антипатии към новата власт в Киев.

Някой трябва да купува този газ, за да се връщат инвестициите в тръбите .Това не става със заобикаляне на потенциалните потребители.

Русия не заобиколи България, защото имаше проблем с нея. Тя имаше проблем с европейските правила в енергетиката, т.нар. Трети енергиен пакет, които все пак победиха българската корупция. Сега Русия пробва дали може да ги заобиколи през Гърция. Рисунката е нова, но проблемът е същият.

Дори обаче Гърция (за разлика от България) да се опита да заобиколи Трети енергиен пакет, над нея ще виси непрекъснато заплахата от правна процедура от страна на Европейския съюз (свръх всички други проблеми, които Атина си има с партньорите в Еврозоната). При такава “правна сигурност”, коя банка ще кредитира търговията по този газопровод?

Хората с парите, дето плащат тръбите и газа, не рисуват. Те смятат. И не се поддават на симпатии и антипатии – нито към Путин, нито към Юнкер.  Те живеят в света на сметките, а ние – в света на рисунките.