Близо 10 пъти повече сигнали за нарушения на изборното законодателство и политическите права на гражданите спрямо предходните избори, както и близо 10 000 повече заявления за гласуване в чужбина - това отчетоха от Координационния съвет за подготовка на изборите на първия му публичен брифинг.

По данни на МВР към 8:30 часа днес сигналите са 151, при 16 за съпоставим период преди предишния вот - ръст от 843% или 9,4 пъти. В същото време Министерството на външните работи отчита 44 000 заявления за гласуване зад граница при около 35 000 на предходни избори, като крайният срок за подаването им изтича утре, 24 март.

Наред със това бяха отчетени и 53 досъдебни производства, активна подготовка по проверката на машините за гласуване, работа по избирателните списъци и ангажимент за осигуряване на паравани във всички секции.

Брифингът бе воден от съветника на министър-председателя - изборният експерт Ваня Нушева, а в него участваха зам.-министърът на вътрешните работи Иван Анчев, зам.-министърът на електронното управление Николай Минев, директорът на ГРАО Венцислав Христов и Боряна Стойнова.

Нушева обясни, че Координационният съвет работи "практически от началото на мандата на служебното правителство" и на ежеседмични срещи съгласува действията на всички институции, ангажирани с подготовката на изборите. По думите й Министерският съвет подпомага ЦИК "в организационно-технически аспект", а на редовните заседания на кабинета публично се отчита какво са свършили министерствата и областните администрации.

МВР: от 152 сигнала - 126 за купуване на гласове

Показателно е, че по време на брифинга зам.-министърът на вътрешните работи Иван Анчев съобщи за получени 151 сигнала за нарушения на изборното законодателство и политическите права на гражданите. Журналистка попита защо МВР съобщава за 152 - и Анчев отбеляза, че данните му са до към 8:30 сутринта, което значи, че просто от тогава до брифинга е получен още един сигнал.

Най-много сигнали има в СДВР - 35, следва Варна с 19 и Велико Търново със 17.

От всички постъпили сигнали 126 са свързани с купуване на гласове в полза на политически партии или коалиции, 5 са за неправомерна агитация, 3 - за корпоративен вот, 1 - за унищожаване на имущество, а 16 - за други нарушения, свързани със изборния процес.

Образувани са 53 досъдебни производства - 21 в СДВР, 11 във Варна и 4 в Кюстендил. От тях 26 се разследват по общия ред, а 27 са бързи производства. Всички са по чл. 167-169 от Наказателния кодекс.

Съставени са и 272 предупредителни протокола по чл. 65 от Закона за МВР. Проведени са 51 специализирани полицейски операции в страната, а 30 души са задържани по Закона за МВР - 22 в СДВР, по трима в Бургас и Хасково и по един във Варна и София-област.

"Тогава е имало подадени сигнали 16, не са 151. Т.е. в проценти това увеличение е 843% или 9,4 пъти", каза Анчев, правейки съпоставка със същия период преди предишните избори.

Той посочи още, че тогава досъдебните производства са били 7, а предупредителните протоколи - 38, при съответно 53 и 272 сега.

"Тези съпоставки са много ясен белег за високото обществено доверие, което обществото има към работата на българските правоохранителни органи", заяви зам.-министърът.

От 19 март действа денонощна линия за сигнали

Анчев отчете и конкретни мерки, предприети от МВР през последните дни. В рамките на географската информационна система "Изборни процеси" е въведена възможност всички сигнали да бъдат регистрирани до 10 минути след постъпването им, а след това автоматично да се насочват към компетентните структури.

На 18 март е била проведена комуникационна тренировка между информационните групи в МВР за проверка на връзките по телефон и електронна поща, както и на организационната готовност на служителите да действат в натоварена среда.

От 19 март - един месец преди изборите - е открита и денонощна линия за сигнали, свързани с нарушения или престъпления в изборния процес. Телефонът е 02/90 112 98, а електронният адрес - izbori@mvr.bg.

По думите на Анчев сигналите се обработват от обучени служители в системата на МВР, след което се препращат към оперативните дежурни центрове на областните дирекции и към дежурната част на ГДНП.

Той съобщи и за координация със Министерството на правосъдието за ограничаване на издаването на постановления за конвоиране на лица по наказателни производства непосредствено преди и по време на изборите, както и за организация за ускорено издаване на лични карти и удостоверения на хора без валидни документи, за да могат да упражнят правото си на глас.

44 000 заявления за гласуване в чужбина

Втората голяма тема на брифинга бе организацията на вота зад граница. Ваня Нушева съобщи, че Министерството на външните работи работи "изключително интензивно" през последните седмици както с българските общности в чужбина, така и с ръководителите на дипломатическите и консулските представителства. Целта е да бъде събрана и систематизирана информация къде има компактни групи български граждани, за да бъдат разкрити секции на подходящи места.

До момента са подадени 44 000 заявления за гласуване зад граница. За сравнение, на предходни избори максималният брой е бил около 35 000. Нушева подчерта, че крайният срок за подаването им изтича утре, така че броят вероятно ще нарасне допълнително.

След това информацията ще бъде съгласувана със ЦИК, която до края на март трябва да определи секциите, в които българите в чужбина ще гласуват.

Нушева припомни, че след последните промени в Изборния кодекс в държавите извън ЕС има ограничение до 20 секции извън дипломатическите и консулските представителства. Именно затова МВнР работи в две посоки - събиране на заявления и проучване на възможностите за разкриване на допълнителни секции в самите дипломатически и консулски представителства, където такова ограничение няма.

Като пример тя посочи Лондон, където "вероятно" ще бъдат разкрити седем секции, при една, две или три досега.

В отговор на журналистически въпрос дали подобно разширяване се предвижда и за представителствата в САЩ и Турция, Нушева посочи, че процесът по събиране и обработка на заявленията продължава и МВнР предоставя данните на ЦИК, която трябва да прецени къде и колко допълнителни секции могат да бъдат открити.

По-конкретна информация даде Боряна Стойнова от външното министерство. Тя съобщи, че със заповед на министъра е създадена работна група за подготовката и организацията на изборите извън страната.

По думите й МВнР следи цялата постъпваща информация от дипломатическите и консулските представителства, които ще направят мотивирани предложения до ЦИК, най-вече за страни извън ЕС, където ограниченията реално могат да намалят броя на секциите.

Стойнова уточни, че някои сгради не позволяват повече от една секция - например консулската канцелария в Бурса или генералното консулство в Одрин. В генералното консулство в Истанбул обаче "вероятно" ще бъдат разкрити две секции, а в посолството в Анкара се очакват три.

Финалното предложение ще бъде изпратено до ЦИК след изтичането на срока за заявленията и след получаването на мотивираните предложения от ръководителите на дипломатическите и консулските представителства.

Подготовката на машините за гласуване

Координационният съвет отчете и напредък по машинното гласуване. Нушева напомни, че на 10 март Министерството на електронното управление съвместно със ЦИК е изтеглило номерата на машините, които ще бъдат подложени на тестове за коректна работа.

За да започне този процес, е трябвало да бъде актуализирана методиката за удостоверяване на съответствието на машините с техническите изисквания, функционалностите и разпоредбите на Изборния кодекс. След обществено обсъждане и 10 постъпили предложения методиката вече е във финален вариант.

Предстои тя да бъде съгласувана между Министерството на електронното управление, Българския институт за стандартизация и Българския институт по метрология. След това експертите ще могат да получат машините и да започнат проверките.

ГРАО, списъците и ролята на областните управители

Министерството на регионалното развитие и благоустройството и ГРАО работят през целия период по проверката и актуализацията на данните в избирателните списъци - както за гражданите, които искат да гласуват по настоящ адрес или на друго място, така и за заявилите гласуване в чужбина, каза още Ношева.

Тя изтъкна и ролята на областните управители, които изпълняват важна координационна функция между Министерския съвет, различните министерства, местните структури на институциите и общините. Именно те обобщават необходимата информация за списъците на гражданите, секциите и последващата логистика по предоставяне на изборни книжа и материали на районните избирателни комисии и общините.

Паравани във всички секции

В края на изложението си Нушева посочи, че областните управители ще имат основната задача да осигурят паравани за гласуване във всички общини.

До момента такива е имало само в около една четвърт от общините, но още в началото на мандата на това правителство е била заявена воля "този път да бъдат осигурени паравани за всички секции".

"Това е важно, защото параваните могат да възпрепятстват част от схемите за оказване на натиск, контрол върху избирателите или за разкриване на тайната на вота", каза тя.

По думите й идеята е да има стандартизирани паравани и общ подход при организиране на изборните помещения, така че "да нямаме тъмни стаички, да нямаме практики по заснемане на бюлетините" или подмяна на попълнени със непопълнени бюлетини.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".