Унгарският външен министър Петер Сиярто публично призна, че е поддържал редовни контакти с руския външен министър Сергей Лавров „преди и след“ заседанията на Съвета по външни работи на ЕС. Признанието му, направено пред „Евронюз“ и цитирано от БТА, дойде дни след като „Вашингтон пост“ публикува информация, че Сиярто е бил в постоянна комуникация с Лавров по време на срещите в Брюксел, включително в почивките, за да му предава „в реално време информация за обсъжданото“.

Според европейски служител, цитиран от изданието, „на практика всяка среща на ЕС в продължение на години е имала Москва зад масата“.

Сиярто оправда контактите си с аргумента, че решенията на ЕС в области като енергетиката, автомобилната индустрия и сигурността засягат отношенията на Унгария с външни партньори. Той заяви, че разговаря не само с Лавров, но и с американския, турския, израелския и сръбския външен министър. В публикувано видео в социалните мрежи той отхвърли твърденията, че е нарушил протоколи за сигурност, като заяви, че „всеки министър внася телефона си в залата“ и че обвиненията „попадат в категорията на глупостите“.

Унгарското правителство първоначално определи публикациите като фалшиви новини, а Сиярто ги нарече „безумни конспиративни теории“ и „украинска пропаганда“, съобщи „Юрактив“. Той обвини опозиционната партия ТИСА на Петер Модьор и Киев, че стоят зад изтичането на информация. Въпреки това скандалът предизвика силен отзвук в ЕС, където държавите членки са обвързани с принципа на лоялно сътрудничество, а съдържанието на подобни заседания се счита за поверително.

Европейската комисия определи публикациите като „дълбоко обезпокоителни“. Говорителката Анита Хипер заяви, цитирана от „Дойче веле“, че доверието между държавите членки и институциите е от основно значение и че Брюксел очаква разяснения от Будапеща. Германското външно министерство също подчерта сериозността на случая, като заяви, че поверителността на преговорите между външните министри е неприкосновена и нарушения няма да бъдат толерирани.

Според публикации в „Политико“ и „Франс 24“ официални представители на ЕС вече ограничават достъпа на Унгария до класифицирана разузнавателна информация. Все по-често се провеждат срещи в ограничен формат - като Ваймарския триъгълник или групите на северните и балтийските държави - които умишлено изключват Будапеща, за да се избегне риск от изтичане на чувствителни данни.

Полският премиер Доналд Туск заяви, цитиран от „Юрактив“, че твърденията не го изненадват и че подозренията за изтичане на информация към Москва съществуват отдавна. Той припомни, че още през 2019 г. Литва е поискала изключване на унгарската делегация от среща на НАТО поради опасения, че може да предаде информация на Русия - факт, потвърден от Ройтерс. Литовският външен министър Габриелюс Ландсбергис добави, че и през 2024 г. друга страна членка е изразила подобни опасения.

Опозиционният лидер Петер Модьор, цитиран от „Гардиън“, заяви, че ако се потвърди, споделянето на поверителна информация с Москва представлява държавна измяна, наказуема с доживотен затвор. Той обвини правителството на Орбан, че „предава унгарските и европейските интереси“.

Премиерът Виктор Орбан реагира, като разпореди разследване не на контактите с Лавров, а на предполагаемо „подслушване“ на Сиярто. Поводът е публикация в проправителственото издание „Мандинер“, според която чужди разузнавателни служби са подслушвали министъра с помощта на унгарски журналист. Журналистът Саболч Пани заяви пред „Гардиън“, че това е „компроматна кампания“, след като е работил по разследване за комуникацията между Сиярто и Лавров.

Скандалът се разрасна и извън Унгария. „Политико“ съобщи, че и в Германия има опасения, че крайнодясната „Алтернатива за Германия“ може да злоупотребява с достъпа си до вътрешни документи на ЕС и да предава информация на Русия или Китай. Европейски дипломати признават, че вече са предпазливи при споделянето на чувствителни данни във формат с 27 държави членки.

Словашкият външен министър Юрай Бланар заяви пред нацианалната информационна агенция ТАСР, че е „изключително опасно“, ако западни служби са подслушвали Сиярто - позиция, която контрастира с реакциите в Брюксел, но показва колко политически многопластов е скандалът.

Признанието на Сиярто, че е разговарял с Лавров, не успокои ситуацията - напротив, то легитимира подозренията, че Москва може да е имала прозорец към вътрешните дискусии на ЕС. В резултат доверието в рамките на Съюза е разклатено, а Унгария се оказва все по-изолирана в европейските структури, докато вътрешнополитическото напрежение в Будапеща расте в навечерието на изборите.