Реформирането и желанието да бъдем опазени от злодействата в съдебната власт се оказа, че имат страшно много почитатели. Толкова, че човек вече трудно се ориентира кой какво внесе, кога, оттегли ли го, гласуваха ли го, или не. Понеже някои предложения допълват или леко видоизменят други, трети пряко противоречат на първите, направихме за вас кратка хронология какво се случва през последните месеци.

Всичко започна на 14 октомври, когато още като служебен вицепремиер и министър на правосъдието Христо Иванов представи Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната власт (може да я видите тук).

Гражданите се опитват да поставят въпроса за това как се управлява страната и да получат по-голяма роля в процеса на вземане на решения, а елитите трябва да избират дали да застанат на страната на обществото, или да се включат в поредния опит за спасяване на предходното статукво или някакви сценарии за още един контролиран (мини)преход, описа той тогава в едно интервю почти предреволюционната обстановка.

Най-радикалното в реформата (и най-конкретното) до днес остава едно: разделянето на Висшия съдебен съвет, който с годините се превърна в „десижън мейкър” с огромна власт, на две колегии – съдийска и прокурорско-следователска. Предвижда се и в двете колегии пак да има парламентарна квота, но примерно решенията, касаещи съдии, да се взимат само от техни представители, избрани пряко при анонимен вот на общи събрания на съдиите.

По всички други въпроси, освен по кариерните, ВСС ще продължи да заседава в пълен 25-членен състав.

Въпреки че от Реформаторския блок са се чували и други гласове, Стратегията на Иванов залага (засега), че мястото на прокуратурата е в съдебната власт – нещо, което има колкото привърженици и не малко противници. Стратегията обаче предлагаше начало на широк обществен дебат, както за вертикалната структура на държавното обвинение, така и за хоризонталната при съдиите.

В крайна сметка парламентът с огромно мнозинство (173 "за") прие на 22 януари документа, критикуван от мнозина като прекалено общ, пожелателен и с липса на конкретика. Първо обаче бяха внесени някои корекции: "да продължи дебата за повишаването на качеството и ефективността на ВСС като постоянно действащ...” От РБ често са се чували гласове, че превърналите се в „професионални старейшини” членове на Съвета трябва да се събират кампанийно. Е, засега вероятно няма да стане.

Парламентарните репортери, отразяващи заседанието, отбелязаха, че дописването, че ВСС няма да се разтуря, станало „от крак” след блиц-съвещание в залата между Михаил Миков (БСП), Радан Кънев (ДСБ) и Цветан Цветанов (ГЕРБ).

Другото, за което и самият Иванов все по-често намеква, е и че няма нужда от предсрочното прекратяване на мандата на сегашния състав. Обратното би изисквало конституционно мнозинство.

Чака се в скоро време Министерството на правосъдието и съответно МС да „облекат” реформата в конкретни предложения за изменения на конкретни закони.

Стабилното развитие – нестабилност за нечии столове?

На 21 януари обаче правителството прие на подпис Програма за стабилно развитие на Република България 2014-2018. В нейната глава „Правосъдие” имаше доста по-радикални неща, които отсъстват в реформата на Христо Иванов, като например...

 "Изработване на сравнителноправен анализ на международните и чуждестранни стандарти за търсене на отговорност на главния прокурор и на председателите на ВКС и ВАС, включително на практиките по отзоваване.” Сякаш макар и с почерка на правителството, управленската програма беше писана с тъмносиния молив на Радан Кънев и Атанас Атанасов.

И без да си кой знае какъв конституционалист, близостта на изрази като „отзоваване” и „главен прокурор”, „шефове на ВКС и ВАС” означават само едно – революционни промени в основния закон.

Други предложения бяха служители на МВР, Комисията за конфликт на интереси, НАП и др. да оценяват „рисковете от зависимости” при изслушването на кандидати за съдебната власт. С една дума – представители на изпълнителната власт да имат думата при назначение (издигане, понижаване) на съдии. Както и това - неправителствени организации да имат механизми при въпроси, касаещи финансирането на съдебната система.

И още нещо много важно – преминаване на прокуратурата от „вертикална” към хоризонтална структура, както са съдилищата. Самият Сотир Цацаров също декларира, че подкрепя това. Чуха се обаче гласове в посока – ако "разцентрализираме" прокуратурата, дали няма вместо един голям „тиранин” да се сдобием с хиляди малки абсолютно безконтролни „тиранчета”.

Засега не се чува докъде е стигнал документът за стабилното ни развитие от гледна точка – конкретни законотворчески стъпки...

Отнемане на документи, гривни за подсъдимите и... още нещо

В светлината на слуховете, че и Евелин Банев-Брендо е изчезнал, на 9 февруари Сотир Цацаров внесе „свой” проект за промени на безспорно остарелия и твърде приятелски настроен към обвиняемите Наказателно-процесуален кодекс. Сред предложенията как да се направи по-ефективна мярката „подписка”, да се въведат „електрони гривни” за хората с домашен арест и дори изземване на лични документи, имаше и нещо друго: само главният прокурор или оправомощен от него заместник да предлага СРС-та срещу магистрати. Не стана ясно това какво общо има с Брендо... Но Цацаров се аргументира с конфиденциалност - че в 95% от случаите разследваните разбират, че са "на контрол" в рамките на 2 часа. Затова обвинител № 1 поиска да се ограничи максимално кръгът от хора, които знаят за подслушването на магистрат.

Противниците на идеята (като Атанас Атанасов например) веднага скочиха, че според Закона за СРС - който заявява, само той има право и да се запознава с резултатите от подслушване, следене и пр. Т.е. – главният прокурор по цял ден ще трябва да не работи друго, а да чете какво са си говорили подчинените му, съдиите и следователите.

Парламентът прие промените на първо четене на 25 март с гласовете на всички партии.

Сделка или не... Зависи какво ще каже прокуратурата

И докато други си мерят стратегиите, а Иванов мисли докъде да докара реформата, 5 разноцветни депутати, предвождани от Цветан Цветанов, почти го изненадаха в гръб. Те внесоха, а на 3 април парламентът прогласува на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс, които връщат някои права на прокуратурата от стария Закон за съдебната власт, отменен през 1997 г. А именно: да встъпва като страна във вече започнало дело, "когато неговото участие е необходимо за защита на имуществени права и законни интереси", да обжалва всеки обжалваем акт, засягащ имуществените права и законните интереси на държавата, общините и закриляни лица, без да е участвал в производството". С две думи едно частно лице продава на друго частно лице нещо - например баничка, завода "Дунарит" или БТК, изведнъж прокуратурата встъпва в процеса и обжалва сделката. С предложени промени в НПК инициативните депутати (сред тях Валери Симеонов от ПФ и Четин Казак от ДПС, плюс двама от БДЦ "за цвят") също така искаха и да дадат възможност на главния прокурор "в изключителни случаи да спре финансова операция или сделка с имущество за срок от 48 часа". 

После Цветанов съобщи, че оттеглят "48-те часа". После каза, че пак ще ги внесе, но в Закона за съдебната власт. Самият Цацаров разговаря с премиера Бойко Борисов и великодушно отказа тези права. Борисов великодушно се съгласи и каза, че ще го сведе на депутатите. Обаче предложението в ГПК не е оттеглено, а чака гласуване на второ четене.

Всичката власт на Съвета - предложение отляво

На 7 април и коалиционният партньор АБВ внесе свои предложения за промени в Закона за съдебната власт. Той включва създаване на Съвет по съдебна реформа към Народното събрание. Както и това  ВСС да бъде постоянно действащ орган и да бъде конституиран след пряк избор на членовете му – по електронен път или при липса на техническа обезпеченост – чрез организиране на 28 избирателни секции в 28-те Окръжни съдилища.

Любопитна подробност е, че докато Сотир Цацаров оповести оттеглянето на прокурорите от работната група, която обсъжда промените на правосъдното министерство, сам отиде на крака при АБВ на дискусията за техния законопроект.

Кунева и конфликта на интереси

На Велика сряда – 8 април, правителството одобри Национална стратегия за превенция за противодействие и превенция на корупцията 2015-2020, която за краткост може да наречем „стратегията Кунева”. Тя предвижда куп неща като например единен орган за проверка на имуществото и конфликта на интереси на лицата, заемащи високи държавни длъжности, т.е. - сливане на Комисията за конфликт на интереси, БОРКОР, звена от Сметната палата и др. Той ще заработи в началото на 2016. Предвижда се освен това Национален съвет и вицепремиер, който да е национален координатор по антикорупция и който да ги оглави. Той се казва Меглена Кунева.

Също така магистрати ще трябва да декларират дори половниките си, с които живеят, макар да нямат брак, а идеята да се дават парични награди на граждани, които са подали сигнал за корупция, е също малка правна революция.

Членове на ВСС реагираха остро срещу "стратегията Кунева" (не че са питани за мнение - докато по собствена инициатива те обсъждаха декларация за документа, правителството го прие). Чуха се думи като "създаваме Франкенщайн" и напомняния, че на ниво работно обсъждане идеята е била мега-антикорупционният център да е еднакво отдалечен от трите власти, а не пряко подчинен на едно политическо лице. Както и че въведем ли парични награди и никакви санкции за неверни доноси, ще потънем във всенародно клеветене. Не че някой харесва този състав на ВСС, обаче може да се помисли дали нямаха известни основания...

Да завършим, откъдето започнахме – самият Христо Иванов винаги е казвал, че не гони персонални мерки, насочени срещу хора, а целта е промяна в цялата система. Още при изслушването си като кандидат за председател на Върховния касационен съд и Лозан Панов говори за скалпели, революция и непримиримост към „палиативните” мерки... А дали просто вече не е пуснат духът от бутилката и яхнат от когото трябва, че да си направи промените които са му изгодни, предстои да видим.