Асоциацията на прокурорите в България, която от известно време след смяната на политическата власт, е крайно критична (а преди това не беше!), внесе становище в Министерство на правосъдието по проекта на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.

Асоциацията, в която веднага след смяната на върха на прокуратурата, също протече малък ПУЧ, предупреждава, че вместо устойчива и предвидима антикорупционна рамка се предлага "модел с опасна концентрация на правомощия, неясни гаранции за независимост и сериозен риск за правната сигурност".

Според Асоциацията законопроектът възражда поредния антикорупционен "мегаорган" - структура, в която се събират превенция, контрол, проверки на декларации, установяване на конфликт на интереси, оперативно-издирвателна дейност и участие в разследването. Подобно смесване на функции не създава повече ефективност, а по-скоро размива отговорността и отслабва контрола.

Когато твърде много власт се събере на едно място, балансът отстъпва, а правото започва да губи почва, пишат оттам.

(Интересно е, че докато идентичният "мегаорган" КПКОНПИ (а после КПК) букално безчинстваше, при това получи освен право да образува досъдебни производства, и полицейски функции - да задържа и подслушва, при това оглавявана от бивш главен прокурор, от АПБ никога не са сигнализирали, да намират какъвто и да е проблем в това - бел. ред.).

"Особено тревожни са текстовете, които дават възможност за наблюдение, събиране на информация, оперативно внедряване и искане за използване на специални разузнавателни средства. Според Асоциация на прокурорите в България това не е типичен инструментариум на административен орган, а механизъм за силова намеса, който изисква далеч по-ясни законови граници и далеч по-силен външен контрол.

Борбата с корупцията не може да бъде алиби за законодателство, което отваря вратата за произвол. Законът трябва да бъде щит за правото, а не инструмент на страха", категорични са още прокурорите.

В становището им, изпратено да МП (министерството, от идването на Андрей Янкулов, се радва на множество остри становища и видима "любов" от страна на прокурорския профсъюз - бел. ред.) се подчертава още, че заявената независимост на бъдещата комисия остава по-скоро декларация, отколкото реална гаранция.

"Формалното говорене за независимост не е достатъчно, когато липсват убедителни механизми за отчетност, баланс и ефективен външен контрол. Независимост без отчетност е лозунг, а не правен стандарт", пишат прокурорите - работещи всъщност в органа, който буквално целият ЕС, ЕК, Венецианската комисия, комисята ЛИБЕ, ЕСПЧ, СЕС и пр,. и пр. винаги дават за пример на безконтролна и безотчетна власт.

АПБ поставя и въпроса за институционалния дисбаланс в предлагания модел, както и за неясните текстове, които отварят пространство за субективен произвол. Според позицията най-големият риск идва не от липсата на амбиция, а от липсата на граници пред властта. Защото всяка реформа, която обещава повече справедливост, но отслабва гаранциите за законност, създава повече тревога, отколкото доверие.

"Позицията на Асоциацията на прокурорите в България е категорична - истинската реформа не се прави с гръмки обещания, а с ясни правила, отчетност и институционален баланс. Борбата с корупцията изисква ясни правила и реална отчетност, а не показна концентрация на правомощия. Когато правото отстъпва пред властта, губи държавността", остро завършват обвинителите.

Катарзис 

Както стана ясно горе, досега прокурорската асоциация не намираше антикорупционната комисия за безконтролна и свръховластена. Припомняме, че Комисията за противодействие на корупцията (КПК) бе разделена с комисията за конфискацията, като впоследствие стана печално известна и като "бухалка" на Делян Пеевски. Или поне видимо под ударите й попаднаха все опонентите на лидера на Новото начало - т.нар. доганисти, при последния парламентарен вот през октомври 2024 г.

Това е и комисията, по чието "разкритие" за несъвместимост Андрей Гюров, днес премиер, бе отстранен като подуправител на Българската народна банка. Впоследствие той успя да докаже чрез съда, че КПК не е компетентен орган да се произнася по казуса. Любопитното е, че Гюров бе отстранен, след като стана потенциален служебен министър-председател от т.нар. домова книга, точно година след като пое поста в БНБ. С други думи комисията го "удари" с голямо закъснение.

КПК имаше всички правомощия, срещу които сега от АПБ възстават, в т.ч. искането за прилагане на СРС. На практика основната разлика между стария и новия закон е начинът, по който се избира ръководството на комисията. Този избор бе и в основата на българския План за възстановяване и устойчивост - за да си получим средствата по него, бе записано, че КПК трябва да стане независим орган. 

Така отиващият си 51-ви парламент формално отвори процедурата по избора на нов 3-членен състав на КПК. Тя изглеждаше с предизвестен край - трима от кандидат-комисарите бяха номинирани от партии от управляващото мнозинство ГЕРБ-ДПС-Ново начало-БСП и "Има такъв народ". 

Процедурата бе проведена, но до гласуването на номинациите от Народното събрание, каквато бе процедурата по стария закон, така и не се стигна. Вместо това формацията на санкционирания за корупция от САЩ и "Великобритания" Пеевски предложи прехвърляне на правомощията на КПК в ДАНС и Сметната палата, а "Демократична България" - превръщането й в орган по превенция.

Изневиделица в началото на годината се намеси и ГЕРБ, която предложи нещо подобно на Пеевския проект - закриване на КПК и разделяне на функциите й между ГДБОП и Сметната палата. На 28 януари проектът бе приет и КПК спря да съществува, а кадрите й се прехвърлиха в БОП-а и държавния одитен орган.

Това обаче постави под риск средства за стотици милиони евро по ПВУ. До момента заради неудовлетворително изпълнение на антикорупционната реформа ЕК спря изплащането на общо 258 228 948 евро, припомниха наскоро и от МП. Ето защо екипът на Янкулов излезе с нов проект за антикорупционен закон и комисия. Видимо разликата е в начина на сформиране на нейното ръководство, като се залага на неговата независимост. Или точно това, което сме обещали на Европейската комисия. 

Новият закон предвижда създаването на петчленна КПК, като един от членовете ѝ ще се избира от Народното събрание, един ще се назначава от президента на републиката, по един ще избират общите събрания на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, а един ще се избира от Висшия адвокатски съвет.

Проектът "Янкулов" е съгласуван с ЕК преди да бъде публикуван преди седмица за обществено обсъждане.