Прагматични отношения с Русия в енергетиката? Окей, да видим.
1. Петрол: към днешна дата руският петрол Уралс се търгува на по-висока цена от международния бенчмарк Брент. Ценовият диференциал варира, но можем да приемем консервативна оценка от около 10 долара повече за Уралс.
В същото време Казахстанският петрол е горе-долу на същата цена като Уралс.
Въпрос: защо й е на България да променя доставките до рафинерията само и само, за да купува руски петрол, ако той е по-скъп или в най - добрия случай на същата цена?
Въпрос втори: предполагаме, че кризата в Близкия изток приключва магически и руският петрол отново е по-евтин. Кой е този дипломат на дипломатите в отбора на "Прогресивна България", който ще гарантира, че България няма да стане обект на вторичните санкции на Г-7 и САЩ? Защото санкции няма само от Брюксел.
2. Природен газ: България има дългосрочен договор с Азербейджан, който покрива 40% от потреблението на страната. Имаме договор за капацитет с "Боташ", което вероятно е известно на екипа на Радев, имаме резервиран капацитет в Александруполис.
Трите "пътеки" осигуряват повече от годишното ни потребление на природен газ при пълно използване на капацитетите.
Въпрос: кой от всички договори ще дерогираме, за да се наместим в руската зависимост отново? Как? На каква цена?
Въпрос втори: ако Русия два пъти е спирала доставките до страната поради политически причини, защо България би рискувала трети път? Кое е по-важно: цената или сигурността на доставката?
Тези въпроси вероятно имат отговори. Ако те са адекватни, математически изгодни и политически приемливи, то тогава чудесно. Да бъдем прагматични с Руската федерация.
Стига, разбира се, да стане ясно защо не трябва да продаваме оръжия на Украйна, защото животите са по-важни от парите, но пък е добре да купуваме от Русия, която вероятно не убива невинни граждани? Или е едното, или другото. Защото иначе изглежда малко... странно.
