Богатите държави в ЕС засилват натиска за намаляване на предложения дългосрочен бюджет на Съюза в размер на 1,8 трилиона евро. В същото време групата „Приятели на кохезията“, в която влизат България и още 15 страни членки, настоява за повече пари за кохезионна политика, Общата селскостопанска политика (ОСП) и Общата политика за рибарството (ОПР).

Втората група огласи съвместна позиция часове преди днешния Съвет „Общи въпроси“.

Новосъздадената коалиция предупреждава, че именно тези политики са единствените, за които Европейската комисия предвижда реално намаление на финансирането, въпреки общото увеличение на Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2028-2034 г.

Според 16-те държави бюджетът трябва да осигури достатъчно средства както за традиционните политики на ЕС, така и за новите предизвикателства - сигурност, енергетика, миграция, отбрана, климатичен и цифров преход. Те подчертават, че кохезионната и селскостопанската политика остават ключови за икономическия растеж, сближаването между регионите и продоволствената сигурност.

„Приятелите на кохезията“ настояват средствата по тези политики да бъдат увеличени, а програмирането им да остане изцяло в правомощията на държавите членки. Подписалите се противопоставят на механизми, които биха превърнали препоръките на Европейската комисия в задължителни условия за изразходване на средствата.

Страните искат и по-гъвкави условия за изпълнение на програмите - запазване на правилото N+3 за усвояване на средствата, адекватно предварително финансиране и по-високи нива на европейско съфинансиране. Въпросното правило гласи, че средствата, поети като бюджетен ангажимент от Комисията за съответната година, трябва да бъдат изразходвани и за тях да бъдат подадени искания за плащане в рамките на следващите 3 години.

Новосъздадената група смята, че кохезионната политика не бива да се превръща в постоянен инструмент за реакция при кризи за сметка на основната си функция.

Позицията подкрепя и акцента върху конкурентоспособността чрез новия Европейски фонд за конкурентоспособност, но със специално внимание към по-слабо развитите държави и малките и средните предприятия (МСП). Предлага се и по-високо европейско съфинансиране за страни с БВП на човек под средното за ЕС.

Подписалите декларацията заявяват готовност да обсъждат нови собствени ресурси за бюджета на ЕС, ако те намалят натиска върху националните бюджети и бъдат справедливи и лесни за прилагане. Те настояват и за отпадане на отстъпките в националните вноски, които в момента важат за някои държави членки.

В заключение от „Приятели на кохезията“ предлагат да се обсъдят по-плавно изплащане на общия европейски дълг по фонда „ЕС от следващо поколение“ и възможности за ново съвместно финансиране на стратегически инвестиции.

Същевременно представители на 9 нетни донора в европейския бюджет се събират днес в Брюксел, за да координират позициите си преди предстоящите преговори, пише „Политико“.

Сред участниците се очаква да бъдат Франция и Германия, което допълнително повишава значението на разговорите. Според дипломати държавите, които внасят повече средства в бюджета, отколкото получават, ще настояват за сериозно ограничаване на разходите и предупреждават, че няма да подкрепят споразумение без намаляване на финансовата тежест за тях.

Шведската министърка по европейските въпроси Йесика Розенкранц заяви, че обемът трябва да бъде намален значително. Тя смята, че няма място за увеличение на вноските на Швеция или на останалите нетни донори.

Нидерландия също ще настоява за „трудни решения“ при изготвянето на бюджета, така че средствата да бъдат насочвани към политики с „най-голяма добавена стойност за ЕС“.

След днешния Съвет „Общи въпроси“ Кипър, който в момента председателства Съвета на ЕС, трябва да представи подробен вариант на бюджетното предложение. Според дипломати документът може да бъде разпространен още на 10 юни.

Напрежението между двете групи се очаква да нараства през следващите седмици, докато държавите изчисляват финансовите последици от предложенията.

Допълнително усложнение идва и от Европейския парламент, изтъква „Политико“. Евродепутати заплашват да забавят началото на преговорите до 2027 г., ако не бъдат гарантирани разходите за кохезионна политика и подкрепа за земеделските производители.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.