Article_top

Веселин Желев

Новото чудо на българската политика, Николай Бареков, съобщи в неделя, че хората му в парламента щели да внесат законопроект за операция „Чисти ръце“.

Аналогията е с мащабното италианско разследване срещу политическата корупция  през 1990-те години.

Той сподели и целта на законопроекта: „Ще ги разделим“ – кои от депутатите са за мафията и кои против.

Преди известно време отбелязах, че България трябва да се разбаречи. Защото Бареков е поредното чудо за три дни, чиято основна функция е да разсее протестния вот. Протестен вот в България, колкото щеш, защото това е страната на най-нещастните хора в Европа, където почти никой не е доволен от живота си. Но тяхното недоволство никога не предизвиква промяна, защото се разсейва в различни посоки.

Такива като Бареков (виж преди него Яне Янев, Жорж Ганчев) разбиват протестния вот, като клонират и окарикатуряват каузите, които могат да го обединят.  Например „чистите ръце“. Бареков и чистота! Весело. Ако си идиот, гласуваш за него. Ако си нормален, започваш да гледаш със съмнение на всичко, което ти пробутват за „чисто“. И решаваш да не гласуваш. Мисията - изпълнена. Бареков не трябва да спечели, а да развали изборите.

Партията му досега не се е явявала пред урните. Но изведнъж има представители в парламента. И се готви да предложи законопроект. Съвсем чисто. Не споменавам „ръце“, защото не съм сигурен, че този номер се прави с ръце.

Но целта, с която го прави, е още по-впечатляваща – „да ги разделим“. Който не гласува за чистите ръце на Бареков, значи е за мафията. „Или с нас, или против нас!“ В оригинал: "O con noi, o contro di noi“. Този цитат обаче не принадлежи на италианските магистрати с чисти ръце, а на италианският фашистки дуче Бенито Мусолини.

Не е изненадваща спонтанната фашизоидност на Бареков. Тя е неговата функция – да разделя, за да владеят други.  Възмутителна е безметежността, с която широката демократична общественост наблюдава как тази политическа цицина се надува и постепенно се превръща в злокачествено образувание. Със самозалепен европейски етикет.

Надуването на Бареков е мерило за липсата на демократична чувствителност у нас. И за импотентността на т.нар. проевропейски партии да наложат наистина европейски норми в политическото говорене. И не само в говоренето.

 

Новото чудо на българската политика, Николай Бареков, съобщи в неделя, че хората му в парламента щели да внесат законопроект за операция „Чисти ръце“.

Аналогията е с мащабното италианско разследване срещу политическата корупция  през 1990-те години.

Той сподели и целта на законопроекта: „Ще ги разделим“ – кои от депутатите са за мафията и кои против.

Преди известно време отбелязах, че България трябва да се разбаречи. Защото Бареков е поредното чудо за три дни, чиято основна функция е да разсее протестния вот. Протестен вот в България, колкото щеш, защото това е страната на най-нещастните хора в Европа, където почти никой не е доволен от живота си. Но тяхното недоволство никога не предизвиква промяна, защото се разсейва в различни посоки.

Такива като Бареков (виж преди него Яне Янев, Жорж Ганчев) разбиват протестния вот, като клонират и окарикатуряват каузите, които могат да го обединят.  Например „чистите ръце“. Бареков и чистота! Весело. Ако си идиот, гласуваш за него. Ако си нормален, започваш да гледаш със съмнение на всичко, което ти пробутват за „чисто“. И решаваш да не гласуваш. Мисията - изпълнена. Бареков не трябва да спечели, а да развали изборите.

Партията му досега не се е явявала пред урните. Но изведнъж има представители в парламента. И се готви да предложи законопроект. Съвсем чисто. Не споменавам „ръце“, защото не съм сигурен, че този номер се прави с ръце.

Но целта, с която го прави, е още по-впечатляваща – „да ги разделим“. Който не гласува за чистите ръце на Бареков, значи е за мафията. „Или с нас, или против нас!“ В оригинал: "O con noi, o contro di noi“. Този цитат обаче не принадлежи на италианските магистрати с чисти ръце, а на италианският фашистки дуче Бенито Мусолини.

Не е изненадваща спонтанната фашизоидност на Бареков. Тя е неговата функция – да разделя, за да владеят други.  Възмутителна е безметежността, с която широката демократична общественост наблюдава как тази политическа цицина се надува и постепенно се превръща в злокачествено образувание. Със самозалепен европейски етикет.

Надуването на Бареков е мерило за липсата на демократична чувствителност у нас. И за импотентността на т.нар. проевропейски партии да наложат наистина европейски норми в политическото говорене. И не само в говоренето.

Коментари

mb1960's picture
mb1960
mb1960

mb1960

Безспорно Бареков не е явление в съвременната българска политика, той по-скоро е фарсово продължение на "явленията" Жорж и Яне ...
Но кои са тези т.нар. "Проевропейски партии" и не са ли те по-скоро лабораторен продукт на Сорос ...
И въобще защо трябва да се съобразяваме с това дали нашите партии са проевропейски,проруски и/или проамерикански ...
Не е ли време да се осъзнаем, че никой отвън не го е еня за хората на България, а за стратегическите си интереси на тази територия и кога ще започнем да мислим първо за решаването на нашите вътрешни проблеми, а после за другите външните ... Нека първо да повишим стандарта си на живот, като достигнем поне този на Австрия и Германия, да го направим устойчив и едва след това да вземаме отношение по глобалните проблеми, защото иначе ще продължим досегашното си унизителни поведение на статиста Петко - "Барабар Петко с мъжете ..."
Анонимен's picture
Анонимен

Катя

Слаб материал. Това ли са ви силните пера. Поздрави за сайта....

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията