Article_top

Веселин Желев

Новото чудо на българската политика, Николай Бареков, съобщи в неделя, че хората му в парламента щели да внесат законопроект за операция „Чисти ръце“.

Аналогията е с мащабното италианско разследване срещу политическата корупция  през 1990-те години.

Той сподели и целта на законопроекта: „Ще ги разделим“ – кои от депутатите са за мафията и кои против.

Преди известно време отбелязах, че България трябва да се разбаречи. Защото Бареков е поредното чудо за три дни, чиято основна функция е да разсее протестния вот. Протестен вот в България, колкото щеш, защото това е страната на най-нещастните хора в Европа, където почти никой не е доволен от живота си. Но тяхното недоволство никога не предизвиква промяна, защото се разсейва в различни посоки.

Такива като Бареков (виж преди него Яне Янев, Жорж Ганчев) разбиват протестния вот, като клонират и окарикатуряват каузите, които могат да го обединят.  Например „чистите ръце“. Бареков и чистота! Весело. Ако си идиот, гласуваш за него. Ако си нормален, започваш да гледаш със съмнение на всичко, което ти пробутват за „чисто“. И решаваш да не гласуваш. Мисията - изпълнена. Бареков не трябва да спечели, а да развали изборите.

Партията му досега не се е явявала пред урните. Но изведнъж има представители в парламента. И се готви да предложи законопроект. Съвсем чисто. Не споменавам „ръце“, защото не съм сигурен, че този номер се прави с ръце.

Но целта, с която го прави, е още по-впечатляваща – „да ги разделим“. Който не гласува за чистите ръце на Бареков, значи е за мафията. „Или с нас, или против нас!“ В оригинал: "O con noi, o contro di noi“. Този цитат обаче не принадлежи на италианските магистрати с чисти ръце, а на италианският фашистки дуче Бенито Мусолини.

Не е изненадваща спонтанната фашизоидност на Бареков. Тя е неговата функция – да разделя, за да владеят други.  Възмутителна е безметежността, с която широката демократична общественост наблюдава как тази политическа цицина се надува и постепенно се превръща в злокачествено образувание. Със самозалепен европейски етикет.

Надуването на Бареков е мерило за липсата на демократична чувствителност у нас. И за импотентността на т.нар. проевропейски партии да наложат наистина европейски норми в политическото говорене. И не само в говоренето.

 

Новото чудо на българската политика, Николай Бареков, съобщи в неделя, че хората му в парламента щели да внесат законопроект за операция „Чисти ръце“.

Аналогията е с мащабното италианско разследване срещу политическата корупция  през 1990-те години.

Той сподели и целта на законопроекта: „Ще ги разделим“ – кои от депутатите са за мафията и кои против.

Преди известно време отбелязах, че България трябва да се разбаречи. Защото Бареков е поредното чудо за три дни, чиято основна функция е да разсее протестния вот. Протестен вот в България, колкото щеш, защото това е страната на най-нещастните хора в Европа, където почти никой не е доволен от живота си. Но тяхното недоволство никога не предизвиква промяна, защото се разсейва в различни посоки.

Такива като Бареков (виж преди него Яне Янев, Жорж Ганчев) разбиват протестния вот, като клонират и окарикатуряват каузите, които могат да го обединят.  Например „чистите ръце“. Бареков и чистота! Весело. Ако си идиот, гласуваш за него. Ако си нормален, започваш да гледаш със съмнение на всичко, което ти пробутват за „чисто“. И решаваш да не гласуваш. Мисията - изпълнена. Бареков не трябва да спечели, а да развали изборите.

Партията му досега не се е явявала пред урните. Но изведнъж има представители в парламента. И се готви да предложи законопроект. Съвсем чисто. Не споменавам „ръце“, защото не съм сигурен, че този номер се прави с ръце.

Но целта, с която го прави, е още по-впечатляваща – „да ги разделим“. Който не гласува за чистите ръце на Бареков, значи е за мафията. „Или с нас, или против нас!“ В оригинал: "O con noi, o contro di noi“. Този цитат обаче не принадлежи на италианските магистрати с чисти ръце, а на италианският фашистки дуче Бенито Мусолини.

Не е изненадваща спонтанната фашизоидност на Бареков. Тя е неговата функция – да разделя, за да владеят други.  Възмутителна е безметежността, с която широката демократична общественост наблюдава как тази политическа цицина се надува и постепенно се превръща в злокачествено образувание. Със самозалепен европейски етикет.

Надуването на Бареков е мерило за липсата на демократична чувствителност у нас. И за импотентността на т.нар. проевропейски партии да наложат наистина европейски норми в политическото говорене. И не само в говоренето.

Коментари

mb1960's picture
mb1960
mb1960

mb1960

Безспорно Бареков не е явление в съвременната българска политика, той по-скоро е фарсово продължение на "явленията" Жорж и Яне ...
Но кои са тези т.нар. "Проевропейски партии" и не са ли те по-скоро лабораторен продукт на Сорос ...
И въобще защо трябва да се съобразяваме с това дали нашите партии са проевропейски,проруски и/или проамерикански ...
Не е ли време да се осъзнаем, че никой отвън не го е еня за хората на България, а за стратегическите си интереси на тази територия и кога ще започнем да мислим първо за решаването на нашите вътрешни проблеми, а после за другите външните ... Нека първо да повишим стандарта си на живот, като достигнем поне този на Австрия и Германия, да го направим устойчив и едва след това да вземаме отношение по глобалните проблеми, защото иначе ще продължим досегашното си унизителни поведение на статиста Петко - "Барабар Петко с мъжете ..."
Анонимен's picture
Анонимен

Катя

Слаб материал. Това ли са ви силните пера. Поздрави за сайта....

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого ще гласувате на изборите за Европейски парламент?