Българският премиер Румен Радев за пореден път обяви по време на визита в чужбина, че е силно притеснен от възможностите на руската армия, която разполага със свръхзвукови и ядрени оръжия и настоява за преминаване към дипломатическо разрешаване на конфликта. В Берлин той получи кратък отговор на това от Мерц, че преговори може да има, когато Русия се съгласи, а тя очевидно не желае да ги води. В Париж пък отговорът на Макрон не бе оповестен публично, но Франция е далеч по-малко предпазлив защитник на Украйна, така че едва ли има разминаване с Мерц.

Наистина ли руската армия е толкова опасна, че Европа трябва да се подчини на желанията на Кремъл и да спре подкрепата си за Украйна? Русия разполага с огромна армия и голям запас от тежко въоръжение, но до каква степен те са технически изправни и в състояние да водят война до пълна победа е въпрос, който все по-често се задава и в проруските медии. Повод за това е продължаващата вече 4 години обсада на едно съвсем малко селце в Запорожието. Вече 1500 дни великата руска армия не може да го превземе въпреки многократно обявяванта победа от руските военни командири. Става дума за Мала Токмачка.

Напоследък Мала Токмачка попадна в центъра на вниманието не само заради ситуацията на фронта, но и заради информационния шум в социалните мрежи. Името на това малко населено място започна масово да се появява в новини и телеграм канали след многобройни твърдения на руската пропаганда за неговото уж „превземане“, които на практика не бяха потвърдени.

Още през ноември 2025 г. руският министър на отбраната Андрей Белусов заяви, че Мала Токмачка е „освободена“ и определи това като важно постижение. На руските войски обаче не им се удаде да се закрепят там, а подобни изявления продължиха да се появяват и по-късно, което впоследствие предизвика вълна от ирония дори сред проруски аудитории.

През април в интернет стана популярно видео с компилация от изказвания на руски коментатори, които почти цяла година редовно съобщаваха ту за боеве за Мала Токмачка, ту за нейното „превземане“. Това се превърна в основа за множество мемета и шеги, както и за иронични телеграм канали с „ежедневни сводки“ за ситуацията около селото.

В същото време, по думите на представителя на Силите за отбрана на юга Владислав Волошин пред изданието LIGA.net, руските подразделения реално нямат възможност да провеждат активни щурмове в района на Мала Токмачка, тъй като украинските военни действат превантивно. Той уточнява, че по-рано отделни руски групи са достигали до покрайнините, но не са успели да се закрепят.

Мала Токмачка се намира на по-малко от два километра от Орехов и на около 37 километра от Запорожие, поради което има важно значение за бойните действия в южното направление.

През 2025 г. руският пропаганден канал RT RT публикува видео, на което уж трофеен бронетранспортьор M113 с американски и руски знамена се движи в района на Мала Токмачка. Автентичността на кадрите обаче не беше потвърдена. По-късно в социалните мрежи се появиха твърдения за ликвидирането на екипажа.

Преди войната това село в Запорожка област, където в най-добрите години са живели около 3000 души, беше известно най-вече с поправителната си колония за рецидивисти. Освен това през септември 1943 г., по време на Втората световна война, там се е състояла ожесточена битка между съветски и германски артилеристи. Според съветската историография бойците на Червената армия, останали без снаряди, успели само с гранати да спрат танково настъпление на противника. Историята на днешната война на Русия срещу Украйна изглежда може да надмине този героичен епизод.

Причината не е само, че това е едно от многото украински населени места, които руското командване обявява за „превзети на кредит“.

За превземането на Мала Токмачка руското министерство на отбраната заяви още на 16 ноември 2025 г., въпреки че така и не представи фото- или видеодоказателства за стабилно руско присъствие в селото. По подобен начин Русия по-рано обявяваше „на кредит“ превземането на Купянск, Борова, Покровск и Мирноград.

Руският министър на отбраната Белоусов дори неколкократно подчерта значението на превземането на Мала Токмачка и публично поздрави военнослужещите от 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия за това „постижение“.

„Вие направихте сериозна крачка към Победата и постигането на целите на специалната военна операция. Няма съмнение, че предстоят нови успехи“, се казва в поздравление на руското министерство на отбраната от 17 декември 2025 г.

Не може да се каже, че руснаците не са се опитвали реално да превземат селото. Фронтовата линия минава близо до покрайнините на Мала Токмачка и руските войски атакуват населеното място почти всяка седмица. Особено показателни са били няколко атаки в края на октомври 2025 г., когато руснаците са опитали да пробият отбраната с механизирани настъпления и дори са достигнали центъра на селото. По-късно украинските части ги изтласкват от позициите им. Според картата на аналитичния проект DeepState малка „сива зона“ е останала само в южните покрайнини на селото.

Командването на 118-а отделна механизирана бригада на украинската армия, която от години защитава Мала Токмачка, отрича не само руски контрол, но дори и съществуването на „сива зона“.

„Противникът не е в самата Мала Токмачка, а дори когато влиза за кратко, нашите сили за отбрана бързо го изтласкват с различни методи“, казва пред Би Би Си началникът на комуникациите на 118-а бригада Дмитрий Пелих.

Според командира на батальона настойчивите руски опити да превземат селото вече са стрували живота на около 2000 руски войници.

Селото като мем

Неуспешните и упорити руски опити да превземат Мала Токмачка, която Москва вече четири години обявява за „своя“, доведоха до появата на множество мемета и шеги в социалните мрежи. Потребители публикуват компилации от изказвания на руски пропагандисти, които ту обявяват селото за превзето, ту говорят за боеве около него, а после отново за „завладяването“ му.

Мала Токмачка често е представяна като непревземаема крепост, най-укрепения бастион в света и главната пречка пред руската армия по пътя към „победата над НАТО“, Киев или дори Берлин.

„Както е казал Бисмарк: който владее Мала Токмачка, владее света“, гласи една от популярните шеги.

Допълнително ефектът се засилва от това, че руски военни блогъри и коментатори постоянно повтарят в ефирите на федералните телевизии, че селото е „почти превзето“ и „ще падне всеки момент“.

В действителност няма признаци руската армия да е близо до пълното превземане на селото. Украинските власти, от своя страна, подчертават „рекордно дългата“ отбрана на Мала Токмачка. Държавният проект United24 публикува дори сравнение с най-известните обсади в историята. Според него „обсадата на Мала Токмачка“ с продължителност 1500 дни надминава обсадата на Гибралтар и дори обсадата на Картаген.

На 24 май стана известно и че Книгата на рекордите на Украйна е наградила командването на 118-а механизирана бригада за „национален рекорд по непрекъснато удържане на отбранителния район на село Мала Токмачка“.

Защо Мала Токмачка е важна

Ако се оставят шегите настрана, това малко село в Запорожка област има ключово тактическо значение. То на практика е „врата“ към основната отбранителна линия в Запорожкото направление -- град Орехов. Мала Токмачка се намира само на 3 километра от границите на града по пътя към окупираното селище Пологи. Покрай шосето тече река Конка, а в северния край на селото има важен пътен възел към околните населени места.

Макар селото да е почти напълно разрушено от бойните действия, там все още има достатъчно сгради, които могат да се използват като укрития и бойни позиции - жп гарата, поправителната колония и тухларната.

Челните руски атаки през открит терен не дават желания резултат. Затова руските сили се опитват да заобиколят Мала Токмачка от изток, като засилват натиска върху селата Белогорие и Луговское и се стремят да достигнат трасето Гуляйполе—Орехов. Командването на 118-а механизирана бригада не изключва Кремъл да опита на всяка цена да превземе селото заради огромния медиен и символичен ефект.

„През последната година и половина противникът използва всякакви средства — авиационни бомби, масирани атаки с дронове, механизирани щурмове с десетки единици техника и малки щурмови групи. Но Мала Токмачка все още се държи“, казва Дмитрий Пелих.

И добавя:

„Това говори преди всичко за нашите бойци – „киборгите“ на Мала Токмачка, които надеждно държат отбраната и са готови за всяко развитие на ситуацията.“