Премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски коментира днес за първи път пренасянето на тленните останки на цар Самуил от Гърция в България, като заяви, че събитието трябва да се разглежда през призмата на Бледската спогодба, сключена след Втората световна война.

Той отговори на журналистически въпрос след посещение на строителен обект в Скопие и беше цитиран от македонските медии, проследени от БТА.

„Що се отнася до пренасянето на мощите, бих се върнал няколко десетилетия назад, когато мощите на македонския великан Гоце Делчев, в резултат на Бледския договор, бяха донесени в Скопие. И това е нещо, което би трябвало да ни прави горди като македонци“, заяви Мицкоски.

Той изрази съжаление, че за Бледската спогодба в Северна Македония се говори малко, и използва повода да отправи критика към бивши управляващи, без да ги назовава пряко. Според него някои политици неправилно определят българското присъствие в днешна Северна Македония по време на Втората световна война като „администриране“, а не като окупация.

Темата за Самуил през последните дни е сред водещите в северномакедонските медии и социалните мрежи. Значителна част от публикациите представят церемонията в София като събитие, натоварено не само с историческа, но и с политическа символика.

Порталът 4news.mk например пише, че българската столица е организирала „държавно посрещане“ с военни самолети, полицейски кордони и участието на държавното ръководство, докато в телевизионните студиа отново са звучали послания за „обща история“ между България и Северна Македония. Според изданието част от българските коментатори са определили събитието като повод Скопие да приеме Самуил за български владетел.

Подобна интерпретация предлага и „Независен“, според който в София се изпраща политическо послание, че базиликата „Света София“, където бяха положени останките на царя, ще се превърне в задължителна спирка за бъдещи македонски държавни делегации.

Някои медии акцентират върху сделката между Атина и София. Сайтът „Трън“ пише, че предаването на останките на Самуил е съпроводено от връщането на 48 църковни предмета, изнесени от българската армия от района на Серес и Нигрита през Първата световна война. Изданието интерпретира споразумението като размяна с ясно символно и политическо значение, като припомня, че разговори по темата са водени още през 70-те години между Константинос Караманлис и Тодор Живков.

Скептични позиции също не липсват. 4news.mk публикува видео на останките непосредствено преди предаването им на българските власти и отбелязва, че според част от специалистите все още не е извършен модерен ДНК анализ, който да потвърди със стопроцентова сигурност тяхната принадлежност към цар Самуил.

На другия полюс са публикациите, които припомнят решенията на българо-македонската Съвместна комисия по исторически и образователни въпроси. Изданието „Колегиум“ отбелязва, че комисията е стигнала до извода, че Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която повечето съвременни историци определят като Българско царство.

Сайтът цитира и бившия депутат от ВМРО-ДПМНЕ Илия Димовски, според когото проблемът около Самуил е преди всичко вътрешен за Северна Македония. В публикация във Фейсбук той посочва, че Скопие вече е поело редица ангажименти чрез Преспанското споразумение и двустранните документи с България, което ограничава възможностите му да оспорва решенията, свързани с останките на владетеля.

Друга линия в отразяването е реакцията на гръцките медии. Според „Рацин.мк“ в техните публикации ключовата дума е „размяна“. Част от изданията представят случилото се като двустранно споразумение между България и Гърция, а не като едностранно връщане на останките. Гръцката обществена телевизия ЕРТ дори определя събитието като „историческо споразумение“, поставяйки в общ контекст връщането на църковните реликви в Гърция и пренасянето на останките на Самуил в България.

Така, докато в София връщането на цар Самуил беше представено като историческа справедливост и завръщане на един от най-значимите владетели в българската история, в Северна Македония събитието продължава да се възприема като част от по-широкия спор за историята, идентичността и наследството на средновековния владетел. БТА отбелязва, че северномакедонските медии следят темата като една от водещите в страната през последните дни.