България влезе в клуба „Приятели на кохезията“ и настоява за по-голям бюджет на ЕС и повече пари за сближаване. Защо това може да бъде опасно?
На пръв поглед изглежда логично да се присъединим към страните, които са нетни получатели на средства от бюджета на ЕС (предимно страни от ЦИЕ). За 19 години членство в ЕС (2007-2025 г.) България отчита вноска в бюджета на ЕС в размер на общо 10,9 млрд. евро срещу получени безвъзмездни средства в размер на 27,7 млрд. евро. Срещу всяко евро, което даваме в общия бюджет, получаваме 2,54 евро за сближаване, инвестиции в регионите и т.н.
Това е очевиден стимул българското правителство да подкрепя максимален бюджет на ЕС, особено по отношение на фондовете за сближаване, тъй като очакването е, че така държавата ще получи повече средства за инвестиции в качество на живот. В този смисъл участието в клуба на кохезията не е изненада.
Трябва обаче да си даваме сметка, че това крие и своите рискове.
Фундаменталната роля на ЕС не е да събира пари от страните-членки и да ги дава на по-бедните. Не това е причината да имаме общ съюз и споделени ценности. Фундаменталната роля на ЕС е да гарантира мира, сигурността и благоденствието на Европа. Последното най-вече чрез икономическа интеграция и свободи, тоест чрез функционирането на единния пазар.
Участието на България в единния европейски пазар е донесло повече икономически ползи на страната от помощите от бюджета на ЕС. В този смисъл свободите в ЕС носят повече конкурентоспособност и просперитет от парите за кохезия. Съответно големият тест пред бюджета на ЕС е дали подкрепя конкурентоспособността и функционирането на единния пазар или просто търси повече власт и ресурси.
По-големият европейски бюджет означава (по дефиниция) нови собствени приходи в бюджета на ЕС и повече фискална централизация. Участвайки в групата „Приятели на кохезията“ и натискайки за по-голям бюджет, автоматично отваряме вратата за нови европейски данъци и споделен дълг. И това е изрично написано в общата позиция на желаещите повече кохезия.
Институт за пазарна икономика и партньори от Европа наскоро публикува “Алтернативен бюджет на ЕС”, в който не само показва, че по-голям бюджет не означава по-силна Европа, но и дава оценка на рисковете от новите европейски данъци.
Само два примера:
Над 300 големи компании в България ще бъдат засегнати от новия корпоративен данък на ниво ЕС (CORE). Ще внасят допълнителен данък, без значение дали печелят през съответната година.
15% от приходите от акцизи върху тютюневите изделия са под риск, като се предлага да отидат в бюджета на ЕС. Тук България ще бъде най-засегнатата страна в ЕС, тъй като разчита в най-голяма степен на тези приходи.
Да, възможно е тези идеи да не минат, защото има опозиция сред страните-членки. Но позицията на Европейския парламент е, че ако една идея за нов данък отпадне, тя трябва веднага да бъде заменена от друга. Ако се приеме по-голям бюджет на ЕС, ще има нови данъци. Идеи съвсем не липсват. Сред алтернативите са нови европейски данъци върху цифровите услуги, криптоактиви, онлайн хазарта, екологични механизми и т.н.
Всичко това не означава, че България не трябва да търси механизми да получи повече средства – в крайна сметка това е логично поведение на всяка администрация. Но означава, че позицията на страната не трябва да се изчерпва с „кохезия“, а да отчита по-дълбоките фундаментални въпроси пред ЕС и да работи за Европа на свободата, предприемачеството и иновациите. Такава, в която конкурентните предимства на България ще дадат многократно по-голям резултат.
Нови европейски данъци, споделен дълг и фискална централизация крият рискове именно за тези конкурентни предимства.
